Десет-девет-осем-линия за деца! 12 (Как да променим света)

Как да променим света е книга за социално предприемачество на Дейвид Борнщейн.

На три пъти Джеро е принудена да се обърне към заможни хора, за да предотврати пълния крах на организацията.
През май 1999г. Линия за деца е регистрирана като правителствена инициатива и получава национален контрол над телефонния номер 1098. Джеро убеждава правителството да избере Директорски борд, съставен от хора, демонстрирали своя ангажимент към Линия за деца, което тя смята за ключов фактор за успеха на организацията.
През следващите 12 месеца Линия за деца обхваща 15 града и започва подготовка за стартиране в още толкова. Служителите на организацията вече са приели над половин милион обаждания.

Системата с база данни ChildNet представлява странна компютърна програма: разработена е за потребители, които лесно се разсейват и често са полуграмотни. Тя насочва членовете на екипа посредством серия от картинки и гласови команди на английски език, хинди и други местни диалекти. „Децата от улицата не си падат много по това да документират каквото и да било”, обяснява Мегана Савант. „А дори и да го правят, обикновено пропускат някои много важни елементи.”

Новата система, която се справя с тези проблеми, се оказва особено полезна при анализиране на модели на обажданията. Тя позволява на Линия за деца да намира конкретни „горещи точки” в градовете. Примерно, ако от дадена гара пристигат множество обаждания и сигнали за здравословни проблеми, организацията може да отправи искане там да бъде изграден медицински пункт.

С разширяване на Линия за деца и в други градове, системата за проследяване на обаждания се превръща и във важен източник на информация за защита на децата. На национални ниво данните сочат, че основната причина за високата смъртност сред децата, живеещи на улицата, е туберкулозата. Но регионалните модели на обажданията, разкриват набор от различни локални проблеми. В Джайпур например, Линия за деца получава множество сигнали за злоупотреби с деца, работещи в производството на облекла и бижута. Във Варанаси има множество доклади за деца, отвличани, за да работят за производителите на сари. В Делхи много от обажданията идват от деца от средната класа. В Нагпур има чести обаждания от деца, изоставени на гарите. В Гоа, морски курорт, основен проблем представлява сексуалната експлоатация на децата от страна на чуждестранните туристи.

ChildNet се оказва и най-добрия източник на информация за репатриране на изчезнали деца. Благодарение на франчайзите в големите индийски градове и централизираната база данни с информация за децата, изведнъж става възможно деца, озовали се на хиляди километри от дома си, да бъдат върнати обратно на семейството си. И тъй като Линия за деца е правителствена инициатива, събраните от нея данни се смятат за официални. Това представлява вдъхновяваща комбинация от технологии и човешки умения, която позволява телефонни обаждания на деца от цяла Индия да бъдат анализирани систематично и да послужат като основа за изграждане на правителствена политика.

Въпреки множеството обещания за сътрудничество от страна на високопоставени лица, Линия за деца установява, че полицейските служители, здравните работници и служителите на гарите в голямата си част са неосведомени или безразлични към дейността на организацията. Затова Линия за деца организира поредица от семинари и обучения. През юни 2000г. организацията стартира Национална инициатива за защита на детето със съдействието на Националния институт за социална закрила и още 28 партньори.

Целта е полицейските управления, болниците, училищата и ЖП гарите да станат „по-приятелски настроени” към децата. Това трябва да бъде постигнато чрез запознаване на служителите им със законите, организиране на срещи с деца от улицата и предоставяне на информация за дейността на Линия за деца. Кампанията включва и връчване на награди от децата на полицейски управления и болници, които са проявили особено добра грижа към тях.
Тъй като емпатията започва с разбиране, обученията на служителите стартират с поредица от срещи с деца от улицата, които им разказват какво представлява животът им. Провеждат се ролеви игри и симулации на срещи с полицейски или медицински служители. Взаимодействията са последвани от дискусии и разясняване на правата на децата и законите на Индия.

Въпреки огромния шум, който се вдига около кампанията, правителството осигурява много малко финансиране за Националната инициатива за защита на детето. Както се е случвало и преди, партньорите на Линия за деца сами си търсят източници на финансиране и провеждат над 700 образователни програми с държавни служители от цялата страна.

Голяма част от участниците в тези програми, казват, че ако в бъдеще се натъкнат на дете в опасност, ще се обадят на 1098. Много от тях редовно попадат в ситуации, подобни на тази на полицаят от Калкута, който един ден се натъкнал на малко момиче, вървящо по улицата голо. Полицаят признал на Линия за деца, че ако не е бил минал обучението по-рано, е щял просто да игнорира проблема, защото нямало да знае как да помогне и защото нямало да иска да предприеме действия, които биха му навлекли купища бумащина след това. За щастие той вече бил минал обучението и просто се обадил на 1098, откъдето незабавно го насочили към приют със социални работници и образователна програма. Той завел момичето там и дори й купил цветни моливи и книжка за оцветяване.

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Обществото. Bookmark the permalink.

Comments are closed.