Ролята на социалния предприемач 2 (Как да променим света)

Как да променим света е книга за социално предприемачество на Дейвид Борнщейн.

Теориите за социалната промяна се фокусират повече върху това как идеите вдъхновяват хората, отколкото върху това как хората стават причина за развитието и разпространението на дадена идея. Емил Дуркхайм, един от основателите на социологията, е изследвал процеса, посредством който „социалните факти” – институции, обичаи, колективни разбирания – са влияели върху действията на хората. Социолозите отчитат влиянието на множество фактори върху социалните промени – демографията, технологиите, икономиката, социалните движения, политическите процеси. Но с изключение на Макс Вебер, който изследва „харизматичния лидер”, те не отделят почти никакво внимание на ролята на индивида.

Според теорията на социалните промени, водещия роля имат идеите, а хората са второстепенни фактори. Това ясно личи и в думите на Виктор Юго – „Има нещо по-силно от всички армии на света и това е идея, чието време е дошло.”

Проблемът в това твърдение е, че то отдава прекалено голямо значение на идеите и не отчита по никакъв начин факта, че идеите се конкурират за вниманието на хората и тези, които печелят не винаги са най-добрите.

Около нас е пълно с идеи, чието време е дошло. Предвид широко разпространената загриженост за глобалното затопляне, например, човек би казал, че защитата на околната среда е идея, чието време е дошло. Човек дори би казал, че е идея, чието време е дошло и отминало, съдейки по големия брой жители на САЩ, които карат огромни спортни джипове, които замърсяват околната среда и се нуждаят от повече гориво (да не говорим, че са по-опасни както за пътниците в тях, така и за останалите участници в движението) в сравнение с автомобилите отпреди 25 години.

Идеята, че всички деца по света имат право на адекватно здравеопазване, е приета от десетилетия насам. Но, както ще видите по-нататък в книгата, за да се превърне тази идея в такава, чието време е дошло, е било нужно зад нея да застане определен човек и неговото име е Джеймс Грант.

Идеите са като театралните пиеси. Нуждаят се от добър продуцент и добра реклама, дори и да са шедьоври. В противен случай пиесата никога няма да бъде представена на сцена, или дори и това да стане, ще бъде свалена седмица по-късно поради липсата на публика. По същия начин една идея никога няма да стигне до центъра на общественото внимание само защото е добра; тя трябва да бъде умело рекламирана преди да успее да промени възприятията и поведението на хората.

Това е още по-вярно, когато идеята заплашва тези, които са на власт или се противопоставя на общоприетите норми и вярвания. В своята книга „Да поведеш промяната: за лидерство, основано на ценностите”, Джеймс О’Туул, експерт по управление и лидерство, казва, че през годините всички велики мислители са стигнали до извода, че „общностите се противопоставят на промените с яростта на антитела, атакуващи проникналия в тялото вирус”. О’Туул изследва няколко пример, при които потенциално полезни институционални промени са се сблъскали със силна съпротива. Той открива, че съпротива обикновено възниква, когато според групата предлаганата промяна ще постави под въпрос нейната „власт, престиж, позиция и удовлетвореност от това, което е, това, в което вярва и това, което цени”. Според изследователя „Основният фактор, който предизвиква съпротива срещу промените, е нежеланието на хората върху тях да бъде налагана чужда воля.”

Следователно за да се зароди и разпространи една идея, тя се нуждае от водачи, хора, които са обсебени от нея и разполагат с уменията, мотивацията, енергията и упоритостта да направят всичко необходимо, за да продължат напред: да убеждават, да вдъхновяват, да прелъстяват, да ласкаят, да просвещават, да докосват сърца, да смекчават страхове, да променят възприятия, да изразяват ясни мисли и да им проправят път през лабиринта на системата, като истински фокусници.

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Обществото. Bookmark the permalink.

Comments are closed.