Ролята на социалния предприемач 3 (Как да променим света)

Как да променим света е книга за социално предприемачество на Дейвид Борнщейн.

Докато пишех тази книга, проучих множество промени, извършени в различни сфери, и открих някои общи модели. Често проследявайки идеята до нейния източник, там стоеше един вманиачен индивид, които ръководеше всичко иззад сцената – обикновено това бе човек с визия, силен мотив, последователност, ясна цел, способност да убеждава и невероятна издръжливост.

Съвременните пощенски услуги са класически пример за това.

Системата е въведена в Англия през 1840г. от Роуланд Хил, никому неизвестен британски учител и изобретател, чиито идеи първоначално били възприемани с присмех и силна враждебност. Хил забелязва, че приходите на пощите изобщо не нарастват между 1815 и 1835г, въпреки, че икономиката в страната е в значителен подем. Търсейки обяснение, той прекарва пет години в изучаване на структурата на разходите на пощенските услуги.

По това време средната цена за изпращане на едно писмо в Англия била 12 цента, което правело услугата недостъпна за повечето хора. Цената зависела най-вече от разходите за обработка на писмото. Служителите определяли цената за изпращане на всяко едно писмо в зависимост от тежестта, града, в който е подадено и крайната дестинация, и броя enclosures. Служителят вдигал всеки един плик към светлината на лампата, за да преброи колко enclosures има и в зависимост от това да определи цената спрямо таблиците, с които разполага. Освен това разходите за изпращане на писмото били заплащани при получаването им, т.е. ако получателят откажел да приеме писмото, пощите не получавали нищо.

Чрез своя анализ Хил доказал, че разходите по самото изпращане на писмата са много по-малки от административните разходи за обработката им. Той започва да търси начини за опростяване на системата и му хрумва идеята изпращането на писмо в рамките на страната да струва винаги една и съща сума (първоначално сумата е била едно пени за 15 грама), както и услугата да стане предплатена – чрез залепването на пощенска марка върху плика.

Предложението на Хил е посрещнато с ожесточена съпротива от страна на пощенските служби. Висши служители я наричат „абсурдна” и „налудничава схема”. Но идеята му за „Поща за едно пени” среща подкрепата на обикновените хора и в крайна сметка няколко водещи вестника, които биха спечелили от по-ниските разходи за пощенски услуги, застават зад нея. След дълга политическа борба правителството позволява на Хил да приложи на практика измислената от него система.

Хил започва 20-годишна борба с пощенската бюрократична система, за да реорганизира събирането и доставката на пощенски пратки, така че пощенските служби да са в състояние да поемат повишеното количество писма и да оправдаят доверието, което им се възлага чрез предварително заплащане на услугите. Нужни са няколко години, за да бъдат демонстрирани ползите от системата. Но до 1843г. идеята вече се разпространява в Швейцария и Бразилия. Межди 1838 и 1863г. изпратените по пощата писма в Англия нарастват от 76 милиона на 642 милиона. Още един пример за влиянието на „Поща за едно пени” е количеството средства, изпратени чрез пощенски запис. През 1839г. те са били £313 000, а през 1863г. сумата достига £16,5 милионна, което е увеличение с над 5000 процента. Един от хората, за които системата на Хил, се явява като манна небесна, е Флорънс Найтингейл, авторка на около 12 000 писма.

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Обществото. Bookmark the permalink.

Comments are closed.