Ролята на социалния предприемач 5 (Как да променим света)

Как да променим света е книга за социално предприемачество на Дейвид Борнщейн.

През 1966г. Едуард Фрайс открива, че едно от лекарствата, които изследва, помага при високо кръвно налягане. Фрайс незабавно спира изследванията си и публикува откритията си в Списанието на Американската медицинска асоциация. В продължение на четири години не се случва почти нищо. След това, през 1970г. след като завършва втория етап от изследванията си, Фрайс публикува нов доклад. Този път откритието му е споменато с едно изречение във вечерните новини на Уолтър Кроникъл и това привлича вниманието на Мери Ласкър.

Ласкър, която почива през 1994г. на 93 години, не е лекар. Мур я описва като „богата, стилна, енергична вдовица”. (Била е омъжена за рекламния магнат Албърт Ласкър). Д-р Джонас Салк, създател на първата безопасна и ефективна ваксина срещу детски паралич , я нарича „свързващо звено между науката и обществото”. Ласкър обича да описва себе си като „здравен лобист на свободна практика”. Медиите я наричат „важна дама”, „филантроп”, „търговец на изкуство” и „човек от висшето общество”, което за пореден път доказва колко е трудно да дадем единно определение на социалните предприемачи.

Мери Ласкър е движещата сила зад създаването на Националния здравен институт и в продължение на пет десетилетия активно е призовавала за повишаване на държавното финансиране на медицински изследвания в САЩ. Описанията на Ласкър – нейната ревност, нейната страстна, непоклатима отдаденост на мисията й – силно напомнят на Флорънс Найтингейл.

След като се запознава с изследванията на Фрайс, Ласкър убеждава администрацията на Никсън да организира национална кампания за повишаване на обществената информираност относно лечението на високо кръвно налягане. Ласкър основава организацията Граждани за лечение на високото кръвно налягане, която разпространява информация за „тихият убиец”. Тя убеждава приятелката си Епи Ледерър, наричана още Ан Ландърс, добре известен автор на статии, да напише няколко материала за високото кръвно налягане; лобира пред конгреса за отпускане на държавно финансиране за организиране на образователна кампания за кръвното налягане в училищата; работи с фармацевтичните компании с цел разпространяване на информация сред лекарите. В рамките на няколко години „отношението на обществото към високото кръвно налягане изцяло се променя.”

Усилията на Ласкър навярно са спасили безброй човешки животи. Но са били и преждевременни, защото по онова време много въпроси, свързани с кръвното налягане си оставали недоизяснени. Ласкър е била критикувана за едностранчивото си отношение към проблема и пренебрегването на други форми на лечение и сфери на медицински изследвания. (Ласкър е и движещата сила зад „борбата срещу рака”, организирана от американското правителство, която много съвременни учени смятат за погрешна.)

Поради тази причина е важно да признаем силата на хора, като Мери Ласкър, и да им обръщаме по-голямо внимание. Без значение колко добри намерения имат, и те понякога грешат, а тези грешки могат да бъдат многократно умножени поради силната им воля и предприемачески дух.

Кампанията на Ласкърс относно кръвното налягане е прекрасен пример за добър маркетинг. Но маркетингът не винаги включва комуникация чрез медиите. Същността на добрия маркетинг се състои в това всеки, които стои на пътя на твоите идеи и може да каже не, да каже да. А ако това е невъзможно – да намериш друг път.

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Обществото. Bookmark the permalink.

Comments are closed.