Ролята на социалния предприемач 6 (Как да променим света)

Как да променим света е книга за социално предприемачество на Дейвид Борнщейн.

„Когато се стремиш към осъществяването на някаква промяна, обяснява Дрейтън, трябва да си изясниш всички стъпки в процеса чак до върха, както и всички хора, с които ще се срещнеш по пътя нагоре. Същевременно трябва да помислиш и за стъпките, които ще трябва да предприеме всеки един от тези хора. И ако установиш, че на някой от тях няма да му хареса какво се случва в някоя от стъпките, значи имаш проблем.”

Нека разгледаме още една скрита иновация в здравеопазването в САЩ: подобрения в използването на анестезия. Между 1960 и 1980 грешки при прилагането на анестезия водят до 1-2 смъртни случая на всеки 10 000 операции. Годишно в САЩ се провеждат по 35 милиона операции с анестезия, което означава между 3500 и 7000 предотвратими смъртни случая, като много от тях са при леки операции. В статия на Ню Йоркър, наречена „Когато лекарите правят грешки” репортерът Атул Гаванде разказва кака анестезиологът Елисън С. Пиърс, променя стандартите в своята област.

Пиърс израства в Северна Каролина и посещава Медицинско училище Дюк в началото на 50-те години. През 60-те започва да документира смъртните случаи, причинени от анестезиологични грешки, но интересът му към сигурността на пациентите нараства още повече, когато негови приятели водят дъщеря си на операция за изваждане на мъдрец и момичето почива след като анестезиологът по погрешка поставя дихателната тръба в хранопровода вместо в трахеята й, често срещана грешка, която бързо може да бъде коригирана.

През 1972г. Главната болница в Масачузец наема мъж на име Джефри Купър, който разработва техника за анестезиолози изследователи. Купър прекарва часове, наблюдавайки работата на анестезиолозите и забелязва липсата на стандарти в използваната техника: при половината оборудване завъртане на бутон в посока на часовниковата страна намалява концентрацията на упойката, докато при другата половина я увеличава. Купър интервюира анестезиолози, за да открие модели в причините за извършването на грешки. Използвайки техника, разработена от авиационни експерти, наречена анализ на критичните инциденти, той изследва 359 грешки. През 1978г. Купър публикува изследванията си в доклад, наречен „Предотвратяване на грешките при анестезия: изследване на човешкия фактор”.

По думите на Гаванде „Докладът предизвика сериозен дебат сред анестезиолозите, но липсваха конкретни действия за справяне с проблема.” През 1982г. Елисън Пиърс е избран за вицепрезидент на Американската асоциация на анестезиолозите. След като АВС излъчва в предаването си 20/20 репортаж за опасността от обща анестезия, Пиърс използва възможността, за да насочи развитието на своята област в нова посока. Той създава Комисия за безопасност на пациентите и събира в нея уважавани специалисти анестезиолози. Двамата с Купър успяват да убедят Агенцията за храните и лекарствата да създаде чеклист за оборудването, който да се попълва преди прилагането на анестезия и да направи серия от видеоклипове за безопасността на пациентите. Те убеждават и фармацевтичните компании да разпространят тези видеоматериали сред всички анестезиологични болнични звена в САЩ. След това Пиърс и Купър събират в Бостън 50 водещи анестезиолози на първия национален симпозиум , който се фокусира единствено върху сигурността на пациентите по време на анестезия. Днес подобна среща се провежда на всеки две години.

По-късно Пиърс основава Фондация за безопасност на пациентите по време на анестезия (APSF). Той набира средства и организира поредица от срещи с хирурзи, анестезиолози, производители на оборудване за анестезия, застрахователни компании, фармацевтични компании, държавни служители и водещи фигури в Американската медицинска асоциация – всяка група, която е заинтересована от намирането на решение на проблема. „Чрез APSF можехме да работим без ограничения и йерархия”, каза ми Пиърс. „Беше много по-лесно от това да въведем промени в съществуващите организации, които са толкова непреклонни.” АPSF започва да издава информационен бюлетин, който днес има 60 000 абонати, и да набира финансиране за изследователи, които се занимават с проучвания на безопасността на пациентите.

В резултат на това натовареността на анестезиолозите е намалена, за да предотвратят грешките, предизвикани от умора; на болничните служители се забранява да прилагат анестезия в дни след нощни дежурства; дизайнът на оборудването е преработен и стандартизиран, като са взети и предпазни мерки; използването на медицинско оборудване, което да следи състоянието на пациентите и да сигнализира при възникването на проблеми, се превръща в стандарт. С намаляването на броя на грешките, спадат и застрахователните премии за анестезиолозите. По време на годишна среща на Американската асоциация на анестезиолозите през 1995г. Пиърс отбелязва, че вече има 139 доклада на тема „Безопасност на пациентите, епидемиология, история и образование”. Само десет години по-рано тази категория дори не е съществувала. През същата тази година, в която Пиърс изнася речта си, смъртните случаи поради анестезиологични грешки вече са паднали до един на всеки 100 000 до 200 000 операции.

Днес десетки организации се занимават с безопасност на пациентите по време на анестезия, а примерът на APSF води до повишаване на интереса към безопасността на пациентите и в други области, като хирургия, вътрешни болести и акушерство. „Дейността в сферата на безопасността на пациентите значително нараства през последните години”, отбелязва Пиърс, който си остава изпълнителен директор на APSF и гост-лектор в Харварсдкото училище по медицина. „А в продължение на 18 години бяхме почти сами.”

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Обществото. Bookmark the permalink.

Comments are closed.