Що за майка си ти? 3 (Как да променим света)

Как да променим света е книга за социално предприемачество на Дейвид Борнщейн.

Зекерес е изискана жена със закръглено лице и първоначално изглежда предпазлива. Не се усмихва често, но внимателните й очи издават необикновената й емпатия. Години преди раждането на Тибор си е мечтала да отвори къща за гости с лятна градина, в която посетителите да се чувстват като удома. След като Тибор навършва шест години, тя започва да мечтае да създаде място, където той би се чувствал като удома. За него в Унгария няма живот. Държавната политика по отношение на хора с тежка инвалидност, като него, е да ги вкарва в специализирани институции за цял живот. „Знаех, че от мен зависи да създам за сина си място, където да живее и работи”, каза ми Зекерес. „Така че и той да има място в обществото.”

Тя постига много повече от това. През следващите години Зекерес създава в Унгария ,режа от 21 центъра, които осигуряват професионално обучение, работни места и асистенти за независим живот на над 600 човека с тежки увреждания. Създадените от нея учреждения променят изцяло разбиранията на обществото за институциите за хора с физически и психически увреждания и поставят под въпрос стандартните практики в тази сфера.

През октомври 2000г. посетих социалния дом Пилисворосвар, държавна институция за хора с умствени и физически увреждания, намираща се в малък град край Будапеща. Влизайки вътре, бях придружен по дълъг, тесен, претъпкан коридор, по които мъже и жени в износени халати и пижами се разхождаха безцелно, мърморейки под носа си. Коста им беше разрошена, дрехите им – мръсни. Миришеше на пот, урина, цигарен дим. Чувствах се така, сякаш съм попаднал в свят на упадък, в който няма място за човешкия дух.

Макар че беше вече обяд, много от живеещите в дома все още бяха в леглата си. Други стояха неподвижни на пейките, взирайки се в празното пространство, трети ме следваха с поглед сякаш съм някакво извънземно. Една жена притича до мен и започна да пее нещо на висок глас само на няколко сантиметра от лицето ми, докато друг обитател на дома не я избута встрани. В рамките на десет минути видях двама души, които трябваше да бъдат усмирени от персонала.

Според придружителя ми в дома живееха 111 души, 71 жени и 40 мъже. Те бяха натъпкани подобно на лабораторни мишки на площ, която според мен едва би стигнала за 30 човека. В малките стаи имаше до десет двуетажни легла. По стените имаше нелепени хартиени патенца и кончета. Когато попитах сестрата защо стаите са изрисувани като за деца (всички обитатели бяха възрастни), тя ми отвърна: „Те имат умствените способности на дете”.
Придружителката ми подмина една от стаите. Когато попитах мога ли да погледна вътре, тя се поколеба, но накрая отстъпи. Вътре имаше мъж в легло, обвито в мрежа, като клетка. Изглеждаше около 20-годишен. „Разхожда се наоколо и изяжда всичко”, казаха ми, за да оправдаят задържането му по такъв начин.

В стаята имаше и още един мъж, целия обвит в бинтове, подобно на мумия. „Този пациент маструбира по цял ден, ако не го спрем”, обясни сестрата.

Следващата ни спирка бе заключена стая в мазето с размерите и формата на барака за инструменти. Това бе „стаята за интимност”, където двойките имаха право да се усамотят.

„Идват тук и си свършват работата бързо”, обясни придружителката ми.

За мен беше ясно, че единствената цел на Социалния дом Пилисворосвар беше изолация на хората с увреждания. Като изключим „стаята за интимности”, никой не обръщаше никакво внимание на емоционалните потребности на обитателите. Не се полагаха никакви усилия те да развият социални умения или интересите си. Всеобщото мнение изглежда бе, че обитателите на дума не са хора или просто не осъзнават състоянието си, затова защо изобщо да се занимаваш с тях? Зекерес ми бе споменала, че сексуалното и физическото насилие е често срещан проблем в държавните социални домове. Нямах основания да се съмнявам в думите й. В Пилисворосвар обаче ми стана ясно, че проблемът не е в насилието, проявявано от отделни хора, а в насилието, налагано от една система, останала в средновековието.

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Обществото. Bookmark the permalink.

Comments are closed.