Що за майка си ти? 4 (Как да променим света)

Как да променим света е книга за социално предприемачество на Дейвид Борнщейн.

В началото на 80-те години, когато Тибор е на шест, Зекерес се присъединява към Националната асоциация на инвалидите, надявайки се да окаже натиск върху Унгарското правителство да подобри услугите, които то предлага на инвалидите. Целият процес обаче се оказва силно разочароващ: не е лесно да лобираш пред тоталитарно правителство. Освен това Зекерес е повече човек на изкуството и бизнеса, а не активист. Работила е ако грънчар, тъкачка на килими, шивачка, управлявала е станция на метрото в Будапеща, била е ръководител на отдел във фабрика за производство на дрехи.

Когато остава удома, за да гледа Тибор, си докарва допълнителни доходи като върши надомна работа за същия този производител. Всяка вечер след като Тибор си е легнал, тя прекарва цялата нощ, шиейки бельо до зори.
Чрез участието си в асоциацията, Зекерес започва да помага на други родители като нея, както и на някои инвалиди да изкарват допълнителни доходи по подобен начин. За кратко време се образува нещо като неформален кооператив, който работи в мазето й. Хората заедно събират пари, купуват материали от фабриката и после си ги разделят. Когато работата е свършена, дрехите се събират и печалбата се разпределя. Всичко това било незаконно.

През 1982г. правителството приема закон, който позволява създаването на частни предприятия, включително кооперативи и асоциации на независимите работници. Същата година, минавайки през градче на име Ксомор край Будапеща, Зекерес се натъква на изоставен земеделски кооператив. „Поразпитах наоколо и получих информация от ръководителя на градския съвет”, спомня си тя. Зекерес изпраща писмо до земеделския кооператив, в което пише „Бих желала на вашия парцел земя да изградя център, в който млади хора с увреждания ще могат да работят, да учат и да запазят достойнството си”. За нейна изненада молбата й е удовлетворена. Първата й мисъл е „Трябва да използвам тази земя за нещо хубаво. Що за човек ще съм, ако не я използвам?”

С помощта на други родители и хора с леки увреждания, тя формира работна група, която да проучи въпроса, но групата се разпада. Зекерес формира нова група. Но и тя се разпада. Формира трета група. Която също се разпада. И всеки път Зекерес потъва в депресия. Но и всеки път намира сили да опита отново, мислейки си „Какво ще стане с Тибор, ако се откажа?”

Четвъртата група – тринадесет младежи с леки увреждания и още един родител – успява да се сработи.

В продължение на три години почти нищо не се променя. Законът силно ограничава дейността им, защото според него само държавните предприятия могат да продават наедро. Но Зекерес усеща, че скоро нещата ще се променят. Междувременно тя се запознава подробно с Министерствата на здравеопазването, заетостта и социалните дейности. Тя се среща с педагози и директори на фабрики, за да открие кои трудови дейности са подходящи за хора с умствени проблеми, увреден слух или зрение, физически увреждания. След това, през 1986г. правителството приема закон, който позволява на частните компании да продават наедро.

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Обществото. Bookmark the permalink.

Comments are closed.