Що за майка си ти? 5 (Как да променим света)

Как да променим света е книга за социално предприемачество на Дейвид Борнщейн.

По това време Тибор вече е на девет. Нуждае се от 24-часово наблюдение. За да се възползва от новия закон и да изгради нов кооператив, Зекерес трябва да намери място, където Тибор да живее. „Бях изпаднала в такова емоционално състояние, че не можех да се грижа за него през цялото време”, казва тя.

Възможностите я ужасяват. В една от институциите една-единствена медицинска сестра се грижи за стотина души с увреждания. В друга лошата миризма се усеща още от вратите. В крайна сметка успява да открие едно сравнително нормално и чисто учреждение в Гьод, малко градче на север от Будапеща.

Планът й е да изгради кооператив и малък, защитен дом за Тибор и останалите. „Мислех си, че само след няколко години ще мога да си взема Тибор обратно”, казва Зекерес. „Но нещата не се случиха точно така.”
С помощта на начален заем от две организации за инвалиди Зекерес основава Összefogás Ipari Szövetkezet (Индустриален професионален съюз), избирайки подобно прозаично име, за да не привлича вниманието на властите.
В продължение на още три години нещата не се развиват с желаната скорост. „Всичко беше само работа, работа, работа, а нищо не се случваше”, спомня си Зекерес. „Имахме стар 14-годишен руски автомобил. И все още аз организирах цялата работа и разнасях материалите и стоката между домовете на всички участници.”

След това, през 1989г. след купища „молби, молби и пак молби” пред Министерството на социалните услуги, Министерството на заетостта, Министерството на финансите, фондации, компании, хора, Съюзът най-накрая получава първото си голямо финансиране от унгарското Министерство на социалните услуги.

„Когато водя лекции, каза ми Зекерес, казвам на хората „Ако наистина вярвате в нещо, просто трябва да го направите и да продължавате да го правите и да го правите, защото ако се бях отказала само месец преди 1989г. сега нямаше да имам нищо.””

Финансирането – субсидии за създаване на заетост за инвалиди – й позволяват да достигне до още повече хора с увреждания, да създаде жилищни помещения и магазин, да купи шивашки машини и тъкачни станове и да започне да произвежда килими и грънчарски изделия. В провинцията Зекерес създава и втори кооператив с птицеферма.
Нейна приятелка, Зуза Олах, която ръководи компания за биотехнологии, й помага със съвети относно управлението на фирмата. Двама други приятели, работещи в банка, Иван Гора и Нора Козма, помагат с финансовите въпроси. Бела Правда, нещо като момче за всичко, е привлечена от работата с инвалиди и се превръща в технически супервайзор.

Зекерес и Правда се фокусират върху създаването на работни групи. Те разделят работата на части – тъкане на килими, украса на керамика, шивачество – на отделни стъпки, подходящи за хора с различна степен на увреждане. Откриват, че формирането на групи е деликатен въпрос. Групите трябва да са стабилни, защото Зекерес знае, че хората с умствени увреждания се нуждаят от постоянство и повторяемост в живота си.

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Обществото. Bookmark the permalink.

Comments are closed.