Що за майка си ти? 6 (Как да променим света)

Как да променим света е книга за социално предприемачество на Дейвид Борнщейн.

Конфликтите са неизбежни. Някои от членовете на Съюза са прекали години в институциите и им липсват елементарни социални умения. Някои от глухите или немите не знаят езика на жестовете. Но Зекерес открива, че докладите от институциите не винаги са верни. За един от глухонемите членове на кооператива институциите твърдят, че има „садистични наклонности”, но след по-малко от година поведенческите му проблеми вече ги няма.
Оказва се, че сработването на групите отнема време, но не е невъзможно. Нужно е първо сред членовете им да се изгради доверие, както и елементарни социални умения. „Те се озоваваха в напълно различна обстановка”, спомня си Зекерес. „Те не бяха запознати с околния свят и светът не бе запознат с тях. В институциите не можеш да си тръгнеш, не можеш да създадеш семейство. Тук те имат голяма свобода. Изправени са пред предизвикателството да се превърнат в част от общността.”

Когато възникват проблеми, Зекерес създава група, която да ги реши. Примерно, когато един мъж от кооператива се държи зле с една от жените, останалите членове отказват да комуникират с него, докато не се промени. Това дава резултати.

Нужни са много усилия, за да се научи кооператива да се самоуправлява. Много по-лесно би било на хората с увреждания да се дават успокоителни, за да бъдат държани под контрол, но Зекерес отказва да прилага подобна тактика.

Първата голяма поръчка за кооператива е договор за сглобяване на антени за унгарската армия. Вярвайки, че ако си изградят добра репутация на производител предлагащ високо качество, това ще привлече още поръчки и ще промени мнението на обществото спрямо хората с увреждания, Зекерес внимателно следи процеса на изработка.
След 1989г. унгарската икономика постепенно се ориентира към свободен пазар и бизнесът на Съюза се разширява. Кооперативът печели договори за сглобяване на закачалки за завеси и фасунги, украса на декоративни пана, разделяне на перфорирани листове с пощенски картички и поставянето им в пликове, подреждане на комплекти за оказване на първа помощ за училища, тъкане на килими, шиене на дрехи и изработване на метли.

Служителите се стараят да държат членовете на кооператива постоянно заети. „Ако някой изглежда отегчен, му даваме по-лесна или по-сложна работа, в зависимост от потребностите му.” Но членовете на Съюза имат причина да идват на работа, дори и когато не им се иска. „Точно като вас и мен, те знаят, че ако не работят, не изкарват пари.”

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Обществото. Bookmark the permalink.

Comments are closed.