Що за майка си ти? 8 (Как да променим света)

Как да променим света е книга за социално предприемачество на Дейвид Борнщейн.

Когато Тибор е на 13, той пада и си разцепва главата. Раната, за която са нужни 32 шева не е дезинфекцирана внимателно и последвалата инфекция едва не го убива. При друг подобен случай един младеж пада и си разцепва устната, но в продължение на два дни не получава никакви медицински грижи.

Според Зекерес инцидентите се дължат на това, че Тибор живее в една стая с прекалено много хора, което води до непрекъснато раздразнение и изблици на насилие.

„Никога няма да си простя за това, че оставих Тибор в приюта в Гьод”, каза ми Зекерес. „В сравнение с други, той имаше късмет. Получи най-добрите възможни грижи, които държавните институции предлагат, но дори и те са направо ужасни,”

През 1994г. правителството приема закон, който позволява на частни компании да ръководят приюти. Зекерес осигурява подслон за хора с увреждания още от 1990г., но го прави тайно. След приемането на този закон тя основава фондация и получава държавна помощ за изграждането на няколко блока с апартаменти и две малки къщи. В една от тях се мести и Тибор през 1995г.

Къщата на Тибор прилича на ски-хижа със сводест таван и дървени греди. Дели я с още пет хора с увреждания и двама помощници, които живеят на втория етаж. На приземния етаж има шест стаи, както и дневна, трапезария и кухня. Има дивани, шкафове, цветя, етажерки и телевизор. Към задната част на къщата е прилепена веранда с люлка, гледаща към градина с цветя.

В институциите Тибор е развил компулсивно поведение – люлее се напред-назад, чупи пръстите си, прави внезапни движения. След няколко месеца в новия му дом, поведението му се нормализира. „Тибор започна да върши някои дребни задачки из къщи, а след това и да помага в центъра, което сложи край на безсмисленото мотаене наоколо, което е така често срещано в държавните институции”, казва Зекерес. „Разви и усещане за лично пространство”, добавя тя. Но откъде е разбрала това?

„Веднъж майката на Габи посети дома му”, обяснява Зекерес. (Габи е един от хората, с които Тибор дели дома си.) „Тибор беше в стаята си, беше хубав летен ден и той просто стоеше до прозореца и гледаше навън. Тогава майката на Габи го прекъсна и каза „О, горкият, оставили са те тук съвсем сам”. И влезе в стаята и започна да му говори. Тибор се приближи към нея и нежно, но настоятелно я избута от стаята и затвори вратата.”

Постепенно информацията за Съюза се разпространява и списъкът с чакащи да бъдат приети достига стотици души. „Родителите водеха своите дъщери или синове с увреждания, които вече бяха станали на 20 или 30 години”, казва тя. „Бяха прекарали целия си живот в търсене на нещо по-добро за децата си, а ние трябваше да им откажем.”
През 1993г. Зекерес решава да започне да обучава други, за да вършат същата дейност. Свързва се с хора от списъка с чакащи, за да види дали имат интерес сами да изградят центрове за работа и асистиран живот. Кани най-вече хора, за които вижда, че имат силна мотивация да се присъединят към съюза. Заедно с Бела Правда пътуват из цяла Унгария, за да помагат на хората да намерят финансиране и да изградят работни групи за хора с увреждания.

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Обществото. Bookmark the permalink.

Comments are closed.