Що за майка си ти? 14 (Как да променим света)

Как да променим света е книга за социално предприемачество на Дейвид Борнщейн.

Питър Голдмарк си спомня едно свое пътуване до Бангладеш като ръководител на Фондация Рокфелер: „Намирах се в някаква сграда в една от страничните улички в Дака. Група жени се грижеха за млади момичета, жертви на насилие. Те не само им помагаха, но и подхождаха стратегически, като се опитваха да променят правната система в Бангладеш.

Накрая се оказа, че жената, която ръководеше цялата инициатива, е член на Ашока.

Как са я намерили? Как са я избрали сред многобройните кандидати? Как ги е открила самата тя? Всичко се е случило чрез мрежа от познати. Ашока разполага с цялостна система, която обединява хора, които правят предложения за приемане на нови членове, хора, които осигуряват контакти или дават съвети. Тази мрежа обхваща целия свят и е най-позитивното и щедро нещо, което познавам”

Как може да бъде изградена система, която да открива социалните предприемачи още преди те да са станали известни? Как трябва да бъде структурирана тази система, за да не зависи от човека, който я ръководи? Как може всичко това да бъде осъществено в глобален мащаб?

Това са основните въпроси, които Дрейтън си задава. „В онези години, когато професията едва прохождаше, беше много важно да намериш правилния подход”, обяснява той. „Хората разбират по-добре, когато им разкажеш някоя история, а не когато им говориш на теория. Членовете, които изберем, се превръщат в жива история за това, което разбираме под „социален предприемач”. Затова е нужно да имаме ясно определение за такъв.”

В средата и края на 80-те години, Дрейтън прекарва голяма част от времето си в изграждане на мрежата на Ашока в Азия и Латинска Америка. Освен, че търси членове и хора, които да ги номинират за такива, Дрейтън търси и представители на Ашока за всяка държава. Тези представители отговарят за първоначалното намиране на сътрудници и членове, а след това ръководят и координират мрежата от номиниращи. Затова е нужно да са специалисти в различни области, да усещат евентуални политически заплахи и най-вече да умеят да изслушват внимателно хора с различен произход, за да разберат техните идеи и истории.

Социалните предприемачи рядко се представят, когато влязат. Не разказват с готовност за плановете си. В някои култури дори се смята за неприлично да говориш за себе си и да използват твърде често местоимението „аз”. Социалните предприемачи рядко са наясно с повтарящите се модели в живота им. „Нашата работа се състои в това да извлечем цялата тази информация, обяснява Джоана Дейвидсън, бивш служител на Ашока. „Хората не се самоопределят като социални предприемачи. Те не мислят за неща, като „разпространяване на стратегии”. Това просто им идва отвътре.„

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Обществото. Bookmark the permalink.

Comments are closed.