Що за майка си ти? 15 (Как да променим света)

Как да променим света е книга за социално предприемачество на Дейвид Борнщейн.

Задача на номиниращите е да отсеят златото. А това означава доста разговори с хора, защото този метод е най-подходящ. Писмените кандидатури са подходящи първоначална преценка, но от тях не можеш да разбереш нищо за предприемаческите качества на даден човек. „Някои от най-безсмислените писмени молби, които сме получавали, се дължат само на това, че кандидатът не умее да се изразява добре писмено”, отбелязва Дрейтън. „Писмената кандидатура на Ибрахим Собхан беше ужасна, наистина ужасяваща.” (Собхан е член на Ашока помагащ за преструктурирането на училищата в селските райони в Бангладеш.) „Но той е брилянтен предприемач. Никога не бихме работили с него, ако разчитахме само на писмената му кандидатура.”

От гледна точка на Ашока, неуловимите неща са най-важни: визията на кандидата, страстта му, решителността и етиката.

Но как да разработиш процес, чрез който да оценяваш тези качества и непрестанно да вземаш качествени и рационални решения?

Дрейтън разработва система, която разбива въпроса на четири категории: (1) творчество (2) предприемчивост (3) социално влияние на идеята и (4) етичност. На Дрейтън му хрумва и идеята да събере жури, което трябва да взема единодушни решения.

Процесът започва с т.нар. „нокаут тест”: има ли кандидатът нова идея, която разполага с потенциала да доведе до мащабни промени?

Ако отговорът е да и ако кандидатът отговаря на останалите критерии, представителят на Ашока предава кандидатурата му за второ разглеждане на по-висш член на Ашока или на член на управителния съвет, който се намира в друг географски регион. (Една от целите на тази стъпка е да изолира представителя от местен натиск. Така Ашока се справя с риска от загуба на достойнство в Индонезия; вината за отхвърлянето на кандидатурата може да бъде прехвърлена на човек от друга държава.)

Ако кандидатът мине и през втория оценяващ, идеята му стига до журито, което взема окончателното решение. То се състои от два до пет социални предприемачи от родината на кандидата плюс член на управителния съвет на Ашока или висш неин представител от друг континент (за да се вземе предвид както местната гледна точка, така и чуждестранният опит). Срещите обикновено се провеждат през уикенда. Всеки отделя доброволно от своето време. През първия ден всеки член на журито разговаря сам с всеки от кандидатите. На следващия ден всички членове се събират заедно, за да вземат решение. Одобрените от журито кандидатури се представят пред Съвета на директорите, чиято цел е да запази посоката на развитие на организацията.

Подобно жури прави оценка на кандидатите във всяка една страна, където работи Ашока, поне веднъж годишно.
Всички обсъждания протичат при пълна конфиденциалност и всички решения се вземат единодушно. Всеки участник в процеса – местният представител, вторият оценяващ и всички членове на журито и управителния съвет – трябва да вземат независимо положително решение относно възможността даден кандидат и неговата идея да окажат положително влияние върху съответната област на национално ниво (или ако държавата е малка, като например Словакия, на регионално ниво – в случая Централна Европа).

Дори и само един човек да каже не, отговорът е не.

„Нокаут тестът” вдига летвата на доста високо ниво. Колко много нови идеи съществуват? Какво е нова идея? Дали Глориа де Суза разполага с такава? Дали Фабио Роса е имал такава? И ако отговорът е да, какъв е бил новаторския елемент в техните идеи?

Нокаут тестът кара всички участници в селекционния процес да мислят дълго и усилено относно това, което отличава подхода на даден кандидат от всички методи за справяне с проблема, изпробвани в миналото.

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Обществото. Bookmark the permalink.

Comments are closed.