Що за майка си ти? 16 (Как да променим света)

Как да променим света е книга за социално предприемачество на Дейвид Борнщейн.

За да кажеш, че нещо е ново, трябва да знаеш дали идеята е била изпробвана и преди. Ако да, какво се е случило? Ако се е провалила, защо е станало така? Ако е успяла, какво в начина на работа се опитва да подобри кандидатът? Каква комбинация от идеи може да направи подхода на кандидата по-практичен, по-ефективен, по-лесно приложим в друг контекст и по-устойчив на политически промени, в сравнение с предишните опити?
Оказва се, че няма точно определение за нова идея; тя е резултат от отговора на множество въпроси „как?” Новата идея може да включва: Как по-добре да използваме местни ресурси, за да решим проблема? Как да преодолеем културните бариери? Как да прокараме нужните закони? Как да финансираме организацията? Как да обучим други хора да вършат работата? Как да мотивираме клиентите и служителите?

Подобна идея не идва в момент на вдъхновение. Тя постепенно се оформя с годините в един непрекъснат процес на малки подобрения и фини настройки, към нея непрекъснато се добавят нови елементи, а други отпадат.

„Не смятам, че разработването на дадена идея и популяризирането й са две различни неща”, казва Дрейтън.

„Всеки ден променяш идеята си. Виждаш нови възможности. Виждаш нови нюанси на проблемите. Процесът е непрестанен. Но е трудно да говориш за него по този начин, заради самата структура на езика ни. Защото хората казват, че идеята ти „хрумва” и после я „прилагаш”.

Да вземем например Мухамад Юнус, който изиграва водеща роля в развитието и разпространението на идеята за микрокредитирането като средство за справяне с бедността. В действителност микрокредитирането е съществувало столетия преди това, но Юнус е този, който променя банковата система. Той показва, че е възможно и печелившо на бедните хора да се отпускат малки заеми, при които няма нужда от гаранция и залог. При това той го прави в такъв мащаб, който привлича вниманието на целия свят. Банката Грамийн има 2.8 милиона кредитополучателя, разпръснати в 48 000 села. Как би могла да работи подобна система? Кои би бил толкова честен, че да си върне заема?

Юнус въвежда около дузина практически правила на работа: отпускане на групови заеми, седмични погасителни вноски, организиране на срещи, групови фондове, фондове за спешни случаи, опростени методи на изчисление на лихвата, шест-месечна обучителна програма, която отсява мотивираните служители, възможност за ранно пенсиониране за служители, които са надраснали работата си, пет-степенна система за оценка на клоновете, която насърчава конкуренцията между тях, механизъм за докладване, който балансира финансовите и чисто човешките фактори и т.н.

Полагането на основите на Банка Грамийн е отнело близо 10 години. През това време е имало много трудности, грешки и мерки за поправянето им. Юнус напълно изоставя първоначалните си идеи за организиране на групи. Първата му система за координиране на връщането на заемите се оказва неуправляема. Първоначалният му план да убеди държавните банки да поемат проекта се оказва голяма грешка. Първият случай, в който Банка Грамийн трябвало да се справи с последиците от голямо наводнение, нанесло сериозни щети, мениджърите направили грешки, които отблъснали хиляди клиенти и предизвикали проблеми с връщането на заемите, за чието разрешаване били нужни години. В средата на 90-те години банката значително повишила тавана на заемите, което предизвикало проблеми с връщането им, които продължават и до днес. А банката, която е известна с фокуса си върху жените, започва да им отпуска заеми едва осем години след като отваря врати.

„Пътуването и на най-добрият кораб представлява зигзаг от стотици tacks”, пише Ралф Уолдо Емерсън.
Имайки предвид, че новите идеи постоянно се преразглеждат, въпросът, който трябва да си зададем е: дали човекът, който реализира идеята е достатъчно последователен, за да запази фокуса си върху своята визия, достатъчно изобретателен, за да преодолява непредвидими пречки, достатъчно настоятелен, за да накара нещата да проработят, и достатъчно упорит, за да следва пътя си – без значение колко дълго ще отнеме това, без значение колко погрешни хода, провали или обрати на съдбата го очакват, без значение колко съпротива и самота му предстои?

Това в въпросът за един милион долара. Големите социални промени – развитието от един пилотен проект към множество проекти из цялата страна и промяна на моделите и възприятията в национален мащаб – отнема време, обикновено десетилетия. Но как можеш да предскажеш какво ще е постигнал някой след 20, 30 или дори 40 години?
Участвах като наблюдател в едно от заседанията на журито в Рио де Жанейро и слушах как Дрейтън обяснява на останалите членове как да прилагат четирите критерия на Ашока по време на интервютата.

„Първият критерий е творческият подход”, започна той. „Тя се състои от две части: творчески подход при поставянето на цели – визия и способност да видиш отвъд хоризонта един нов модел на действие; и творчески подход към решаването на проблеми – умението да достигнеш до новото място, към което се стремиш. Винаги ще има хиляди препятствия и хиляди пренастройвания на модела на работа. Затова и хората се нуждаят от изобретателност, за да могат постоянно да намират начини да заобикалят препятствията. Поради тази причина се нуждаем и то двата типа изобретателност. Само единият не е достатъчен.

Какви са проверките, които правим? Имаш пред себе си идеята, която този човек е развил. Идеята нова ли е? Какво е качеството на решенията, които виждаш? И едно от важните неща – човекът пред теб мислили по същия начин, демонстриран в съставения от него проект? Защото нерядко попадаме на много интересни идеи, които обаче се оказва, че принадлежат на някой друг.

Особено полезно е да задълбаеш в миналото на човека. Изобретателността не се появява от нищото, когато станеш на 35. Каква е историята на кандидата? Имали ли са и в миналото интересни идеи? Създавали ли са други организации? Как са се справяли с проблемите?

Следващото качество – предприемчивостта – е най-сложното. Изключително е трудно да се разбере и обикновено това е критерият, при който отпадат 98% от кандидатите. На всеки хиляда души, които са изобретателни, алтруистични и пълни с енергия, се падат може би двама или дори по-малко, които отговарят на този критерий. Но под предприемчивост нямаме предвид това, което си мислят повечето хора, когато чуят тази дума. Нямаме предвид някой, който може да направи така, че нещата да се случват. Има милиони хора, които умеят това. Но има много, много малко хора, които могат да променят модела на работа на целия сектор. Нямаме предвид и това човекът да е добър администратор. Макар това да помага. Нито пък да е добър мениджър. Макар и това да е от полза. Но не това е целта ни. Трябва да минем отвъд обичайното разбиране за света и да се фокусираме върху истинската си същност. И тъй като това е едно от най-трудните неща, то е и едно от най-важните, върху които трябва да работиш.

Да видим дали ще успея да ви обясня същността. Какво отличава предприемача, който ще промени цялостния модел в мащаба, към който се стремим, от останалите хора? Мисля, че дълбоко в себе си истинският предприемач знае, още докато е съвсем малък, че е на този свят, за да го промени изоснови. Те не са доволни само от това да изразяват идеите си. Тогава биха били артисти.

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Обществото. Bookmark the permalink.

Comments are closed.