Доверието ръководи I

Това е заглавието на една от книгите на немският консултант на мениджъри Райнхард Шпренгър, за когото вече писах няколко пъти. Тази книга може да се нарече и негов житейски принос и централен труд. В нея той поставя доверието в основата на ръководенето на фирми и сътрудници. Според него без доверие успех не може да има.

Вече бях писал какво означава доВерие за мен – така, както вярваме в Бога, така и се доВеряваме на хората. Едното – Вярата – е възвишеното съзнателно чувство, което можем да изпитва само към едно съвършено и развиващо се същество, а другото – доверието – е малкото му братче, което изпитваме към далеч не толкова съвършениете и развиващи се хора. Шпренгър разглежда доверието обаче доста по-задълбочено и систематично, като нещо, което може да се пресметне и което си струва. Тоест, той съзнателно, ясно и точно показва практическите ползи от доверието.

Но защо точно доверието да е в основата на управлението на фирми? Шпренгър дава няколко добри обосновки защо доверието е толкова важно:
- то е нещото, което най-често липсва;
- дава възможност за гъвкавост;
- единствено и само то е в основата на промяната и развитието и гарантира успешното им провеждане;
- подобрява и заздравява връзките с клиентите;
- прави фирмите бързи – фактор, който е повече от решаващ в днешно време;
- създава условията за обмен на знание и можене и е основна предпоставка за предприемачески действия;
- прави възможни творчеството и новостите;
- спестява значителни разходи, например за застраховане, наблюдение и предпазни клаузи;
- свързва по-силно сътрудниците с фирмата и защитава собственото им вътрешно въодушевление в работата;
- прави управлението успешно.

Няма да се спирам подробно на разяснението на всички тези важни доводи. Тези от Вас, които вече са имали възможност да работят знаят доста добре за какво става дума. В това отношение надали Шпренгър надали ни казва нещо ново. Заслугата му е по-скоро, че го казва много ясно, точно, убедително, с малко думи, но с голяма дълбочина и разбиране. Затова и ще обърна внимание на най-важните доводи – гъвкавостта и успешното управление.

Знаем колко важна е гъвкавостта в днешно време. А тя е възможна само ако има доверие. Така например всяка една транзакция на стоки, услуги или пари изисква определено доверие и от двете страни. Още повече, че често плащаме за нещо, което получаваме значително по-късно или обратно – вършим някаква работа, произвеждаме нещо и разчитаме, че ще си получим заслуженото, дори когато става дума за години между процеса на даване и получаване. Особено ясно може да се види това в доверието, което съществува в онлайн търговията и в употребата на портали като ebay. Те не могат да съществуват без голямо количество доверие. В днешно време спокойно можем да наречем всички фирми, които не работят на основата на взаимно икономическо доверие изоставащи.

От казаното дотук става ясно, че доверието е необходимост за съществуването на фирмите. То обаче все повече се превръща дори в условие! Защо? Защото във времето на световна глобализация и отваряне, стойността на една компания се определя преди всичко от количеството на взаиимовръзките й навън, тоест от свързаността й. Ние вече живеем във времето на отворените системи – стратегическите кооперации, аутсорсинга, договорите с различни агенции, франчайзинга, работата от далеч и от вкъщи, онлайн организациите и т.н. са ясни показатели за това. Дефакто вече почти не съществуват фирмени граници.

Глобализацията обаче води до значителни промени не само в необходимостта от доверие, но и в сформирането на самото доверие. Днешните хора сме свикнали малко или много да се доверяваме на хора и на неща, които добре познаваме. Казваме, че можем да се доверим само след известно време на даден човек, след като имаме вече опит в отношенията си с него и многократно сме се убеждавали, че може да се разчита на него и да му се доверим. Това вече не е възможно. Глобализацията, било то пазаруването по интернет или работата с колега от другия край на света, когото никога не сме виждали, ни принуждават да променим отношението си към сформирането на доверие. Вече нямаме възможностите да се осланяме на събрания от миналото опит. Доверието се превръща от функция на и следствие от миналото в инвестиция в и предпоставка за бъдещето. Ние все по-често трябва да се доверяваме тук и сега на хора, които никога не сме се виждали и дефакто не познаваме.

В един динамичен, взаимосвързан и бързопроменящ се свят необходимостта от доверие расте много бързо. В същото време предпоставките за традиционното му натрупване вече практически не съществуват. И колкото по-голямо и многонационално е едно предприятие, толкова по-ясно изразени са тези процеси. Доверието днес е вложение в бъдещето и основен организационен принцип.

А защо доверието води до успешно управление? Отговорът и тук е прост и логичен и не е нещо ново във времето – хората са склонни да следват ръководители, на които имат доверие, дори и да не споделят възгледите им, но не са склонни да следват някого, на когото нямат доверие, независимо дали са на същото мнение. Всеки прави грешки и хората ги прощават, но загубеното доверие трудно се връща обратно.

Шпренгър дава и един прекрасен цитат от генерал Шварцкопф:

Ръководенето е една силна сплав от стратегия и доверие. Но ако се налага да се откажеш от едно от двете, то по-добре от стратегията.

Когато липсва доверие дори и правилните решения биват осъждани. Когато доверието е налице, то дори и грешните биват оправдани и разбрани. Доверието ни дава свободата да правим грешки и да се учим от тях.

А сега да се замислим какво искат да ни кажат двете разгледани обосновки за необходимостта от доверие взети заедно – в епохата на глобализация и културни различия ръководенето от разстояние без редовни срещи и лична връзка е възможно само и единствено благодарение на доверието.

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Обществото. Bookmark the permalink.

Comments are closed.