Доверието ръководи II

В първата част на статията разгледах накратко необходимостта от доверието и доверието като условие за съществуването на всяка фирма. В тази част ще обърнем повече внимание на това какво всъщност представлява доверието.

Ние, хората, сме от край време зависими един от друг. Никой не може да оцелее сам. Особено беззащитни сме, когато идваме на света като бебета – напълно сме зависими от родителите си. Тоест, ние още дори преди да се родим, а и непосредствено след това сме напълно доверяващи се същества. Подобно доверие изпитваме не само към физическите си родители, но и към Майката-Земя и Бащата-Бог. Това доверие е напълно необходимо за съществуването ни и без него не можем. Който го носи в себе си, обикновено успява да следва мечтите си и е щастлив. Важно е често да си го припомняме и да не го забравяме. Тук е и границата между доверие и вяра. Дълбокото и пълно доверие не е нищо друго освен вяра.

Доверието е и в основата на обществото. То е един вид обществена норма и конвенция. Без да си имаме доверие един на друг в общесвото, то просто не може да съществува. Можем да започнем от асансьорния техник, да преминем през шофьора на автобус и да стигнем до производителя на хранителни стоки. Особено силна е нашата зависимост от доверие в силно технизирания ни свят, в който дори и да искаме не можем да разберем и проверим всичко. Ситуацията дори и в собственият ни дом наподобява на тази в непознат град, на който нямаме карта и разчитаме единствено и само на обясненията и насоките на хората, които питаме за помощ. Тези хора са ни напълно непознати, но ние нямаме друг избор освен да им се доверим. Това е процес, който се случва във всички области на обществото. Все по-често трябва да се доверяваме на хора, които въобще не познаваме. Светът ни така се променя, че доверието в него неимоверно нараства. Това е и единствения ни шанс да оцелеем!

Изключително интересно е да се наблюдава как традиционните източници и методи за натрупване на доверие изчезват. Това се случва за първи път в историята откак хората са започнали да водят оседнал начин на живот и са се превърнали от събирачи и ловци в земеделци. Първият преломен миг в историята ни е точно този – започването на оседнал начин на живот. Тогава започваме постепенно да губим първоначалното си интуитивно пълно доверие в света, в Земята и във всички живи същества. И едва сега, толкова хилядолетия по-късно, се наблюдава отново обратния процес – увеличаване на доверието!

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Обществото. Bookmark the permalink.

Comments are closed.