Реч на Хорхе Марксел

Реч на Хорхе Марксел при връчване на Награда за цялостен житейски принос, 9.12.1991г.

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Хорхе Марскел е епископ на Итакоатиара и вице-президент на Commissao Pastoral da Terra (CPT)

Да спасим земята, да се борим за живота.

Това е изключително важен и много радостен момент за мен и за много хора в Бразилия, които представлявам днес пред вас. Говоря от името на всички, на които принадлежи тази награда – всички, които вярват в живота и твърдо се противопоставят на всичко, което го заплашва. Говоря от името на бедните жители на селските райони, жертвите на насилие от страна на властите, хората, които се нуждаят от защита. Говоря от името на онези, които посвещават живота си на борбата на справедливост – водачи на местни общности, адвокати, специалисти по земеделие, духовници. Говоря от името на Land Pastoral Commission, чието единствено желание е да направи това, към което ни призовава евангелието – да защитаваме живота и да се борим за правото на всеки човек да води пълноценен живот.

Освен радостта си, бих искал да изразя и моята загриженост, която споделят много хора в Бразилия.

Изключително сме благодарни за международното признание, което получаваме за дейността си. Наградата за цялостен житейски принос е най-важният израз на солидарност с 16-те години, които прекарахме в служба на бедните земеделци: онези, които притежават дребни парцели и онези, които имат земя, но не и доказателство, че я притежават; онези, които обработват срещу заплащане чужди земи и онези, които нямат работа.

Тези 16 години бяха трудни за нас, но бяха още по-трудни за бедните фермери. Диктаторските правителства преследват и се отнасят враждебно към фермерите, техните организации и всеки, който ги подкрепя.

Земеделските политики на диктаторите се основават на т.нар. „доктрина за национална сигурност”; официална национална политика, която бе наложена над гражданите и в която диктаторите твърдо вярват. Всеки, осмелил се да се противопостави на тази политика е подложен на брутални репресии. В какво се изразява сигурността зависи от геополитическите интереси на „свободния свят”. Съществува разделение на две враждуващи страни. Едната добра, другата лоша. Едната – „свободния демократичен и християнски запад”, другата – „комунистически, авторитарен и атеистичен изток”. Гражданите, борещи се за основни човешки права, се смятат за подривни елементи подстрекатели на „революция”, опитващи се да хвърлят страната в орбитата на комунистическото влияние. Дисидентите биват арестувани и измъчвани. Много са били убити. Други – принудени да напуснат страната.

Борбата за демократизиране на достъпа до земя, усилията, насочени към извоюване на права за работническата класа, инициативите за организиране на работниците – всичко това се смята за пряка заплаха за националната сигурност. Затова целия репресивен апарат винаги предприемаше действия срещу всякакви местни инициативи и винаги подкрепяше големите земевладелци. Диктаторите разглеждаха земеделието все едно е сфера,намиращи се в правомощията на военните. Целта им беше да деполитизират борбата за земя. За да постигне това, правителството създаде „Land Statute“ – сложен закон, който задължава отделните щати да извършат поземлена реформа, не само за да избегнат социалните конфликти, но и за да насърчат развитието на животновъдството, чрез модернизацията на големи парцели земя. Военните имаха отговор на всеки проблем, пред който се изправяше страната. Всичко, което се очакваше от хората, бе да чакат търпеливо.

Подобна наставническа политика беше в полза на бразилските и международните икономически гиганти. Създавайки нови икономически и особено фискални стимули, военните на практика предадоха целите Амазонски гори в ръцете на национални и международни предприятия. Те дадоха легитимност на крупните земевладелци, твърдейки, че уж се били занимавали с животновъдство. В повечето случаи модернизацията бе само привидна. Реалните цели на тези стимули бяха да се освободат обществените фондове (fundo perdidio) за едрите земевладелци. С други думи изземването на Амазонските гори от страна на животновъдите, агро-индустрията и добивните предприятия бе един корумпиран процес на интернационализация на територията на Бразилия. Всичко това бе извършено с мълчаливото одобрение на повечето демократични правителства на развития Запад.

Военните насърчаваха проектите за колонизиране на безимотните селяни, вместо да приложат програми за поземлена реформа и земеделски политики, подходящи за техните условия на производство. След години на наставничество и един дълъг процес на деполитизиране, Държавата се оттегли. Просто се измъкна и остави колонизаторите сами да се грижат за себе си, осъждайки ги на провал, поради огромните разстояния и други непреодолими трудности.

Наградата, която получаваме днес е признание за дългата и трудна борба на нашия народ през годините на военен диктаторски режим. Дълбоко ценим това признание.

Но Фондацията за цялостен житейски принос стига и още по-далеч. Вие признавате, че борбата за земя в Бразили все още продължава дори и след края на диктаторския режим и началото на прехода към демокрация, започнал с първия пряко избран президент след повече от 30 години прекъсване. Днес ситуацията е дори още по-тежка. Насилието и репресиите продължават да бъдат често срещана практика срещу борещите се за земя. Какво се случи с обещанията за иситнска демокрация? Измамени ли бяха хората? Що за демокрация е тази, която подтиска инициативите на гражданите, борещи се за равни права за живот, здравеопазване, образование, подслон и справедливо възнаграждение? За какво са ни взаимоотношенията с други демократични страни, ако в нашата собствена страна мизерията, болестите, гладът и маргинализирането непрекъснато нарастват, докато земите, богатствата и властта продължават да се концентрирани в ръцете на малцина?

Според нас Наградата, която ни връчвате тази вечер, е израз на международно признание за факта, че бразилската демокрация е елитарна и защитава частните интереси на едно привилигировано малцинство. Тази награда е и щедро признание, че борбата за земя е демократична и като такава заслужава солидарността на хора, организации и народи, чиито социални, политически и икономически взаимоотношения се градят на демократични идеали. Поради всички тези причини ние сме сособено щастливи и благодарни за този жест на международна солидарност.

Освен радостта, която изпитваме тази вечер, ние имаме също така и една грижа, която бих искал да споделя с вас. Ние получаваме това отличие за службата си в полза на хората, борещи се за земя, препитание и живот. Това се случва в същата година, в която тече и подготовката за провеждането на Световната конференция по околна среда и развитие в Рио де Жанейро през 1992г.

Какво означава тази конференция за милионите бедни жители на Бразилия? Какво означава тя за онези, които нямат земя, дом или работа, за ниско-платените работници и дребните земеделци? За нас е много окуражаващо, че толкова много хора в развитите страни, мотивирани от своята човечност, полагат усилия за опазване на околната среда. Но знае ли развитият свят, че в голяма степен самият той е отговорен за ужасния дисбаланс на екосистемите? Възможно ли е хората погрешно да вярват, че виновниците за екологичните проблеми по света са бедните хора от Третия свят?

Ако ECO ’92 означава потвърждаване на ограниченията на нашата демокрация; и по-специално ако означава потвърждаване на мерките за развитие и устойчиво земеделие без да настоява за радикални структурни промени, на които да се основава това развитие; то тогава подкрепата на тази Конференция противоречи на смисъла, който виждаме в Наградата днес.

The Land Pastoral Commission е посветена на опазването на околната среда. Това се дължи на чисто човешки мотиви и на стремежа ни да спазваме Евангелието. Хората в селските райони са изпълнени с желание да обработват земята, а не да я експлоатират или да я унищожават. Те разбират, че трябва да гледат на земята, като на своя „майка”, така както ги учат законите на Създателя.

Да съхраним околната среда чрез устойчиво развитие и земеделие, но без да променим традиционните и настоящите земевладелски структури в Бразилия, би означавало да осъдим бедните, които не притежават земя или им липсват условия за обработването й, на смърт в една екологична и чиста околна среда.

Нашата грижа, споделяна от милионите бразилци, които се опитваме да подкрепяме, може да бъде формулирана така: ще успеем ли да изградим една демокрация с всичките й социални, политически, икономически и културни взаимоотношения, по такъв начин, че промените в развитието да бъдат с общи усилия, с участието на всички и да реализират пълния потенциал на всеки човек? Или „демокрацията” ни ще продължи да бъде форма на политическа организация, която жертва живота на множеството, за да облагодетелства едно привилегировано малцинство в рамките на една държава и в рамките на една силно ограничена, но високо развита част от света?

Нашето посвещение и нашият призив към международната солидарност се основават на увереността, че само една пълна промяна може да спаси народа ни от тежък конфликт. Човешкото търпение си има граници. Хората са разочаровани, защото обещанията за равни права бяха дадени, но не и спазени. От друга страна привилегированото малцинство се радва на ползите от модерното развитие. Длъжни сме да анмерим една по-справедлива форма на организация на човешкия живот.

Никой не може да каже, че по света липсват ресурсите, нужни за защитаване на човешкия живот. Ресурсите ги има. Толкова много енергия се губи в трупането на богатства. А толкова малко се използва за организиране на справедливото му разпределение. Докато богатството и ресурсите са концентрирани в ръцете на малък брой хора, няма как да създадем и приложим политики, гарантиращи защита на околната среда, която е необходимо условие за съществуването на един от най-ценните ресурси – хората.

Бих искал да завършва тази реч с твърдението, че сме свидетели на въображението, което нашият народ проявява в търсенето на алтернативи и в желанието си да запазят своята връзка и любов, да – любов, към земята. Защото за тях земята не е стока, а условие за живот. Знаем, че получавайки земя, хората получават също и гражданство, и възможност за алтернативен начин на живот в едно по-различно общество.

Поради всички тези причини, бих искал още веднъж да посветя Наградата за цялостен житейски принос на всички хора, които се борят за демократизиране на обществото и собствеността върху земята.

Благодаря ви за солидарността и бъдете сигурни, че ще продължим още по-усилено да се борим за съхраняването на човешкия живот.

Благодаря ви.

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Обществото. Bookmark the permalink.

Comments are closed.