Реч на Фатима Робейро – част 1

Реч на Фатима Робейро при връчване на Награда за цялостен житейски принос, 9.12.1991

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

„ПОЗЕМЛЕНАТА РЕФОРМА Е ВЪПРОС НА ОЦЕЛЯВАНЕ ЗА МИЛИОНИ ХОРА В ТРЕТИЯ СВЯТ”

Бих искал да изразя нашата благодарност към членовете на Шведския парламент, към присъстващите тук власти, към членовете на Фондацията за цялостен житейски принос и към приятелите на бразилските работници.

Бих искал да поздравя всички присъстващи от името на четирите милиона семейства на безимотни работници, които живеят в Бразилия и които днес получават признание за своята борба за поземлена реформа и за социална справедливост.

За нас е огромна радост и чест да получим подобно международно признание.

За нас то е нещо повече от отличие: то ще помогне за спасяването на човешки животи. Ще помогне за развитието на поземлената реформа. Ще ни помогне да дадем на повече селяни достъп до земя, а заедно с това и право да работят. И да живеят.

В моята страна милиони хора трябва да се борят за правото си да живеят и да работят.

Не намираме думи, с които да изразим огромната си признателност. Затова, за да ви се отблагодарим, ние ще продължим борбата си с още по-голяма воля, кураж и сила. Ще увеличим усилията си, за да може повече селяни да имат земя и живот.

Бразилската реалност

Аз идвам от една сравнително богата страна. Тя има богата природа и произвежда различни стоки. Но въпреки това в нея властват бедност и социална дискриминация.

Не искам да ви отегчавам, но все пак ще ви представя малко информация за социалното и икономическо положение в страната, която ще ви даде прдстава за огромните несправедливости, с които се сблъскваме.

51% от националните доходи отиват в ръцете на десетте процента най-богати хора в страната, докато 50% от най-бедните жители получават само 12% от всички произведени блага. Бразилия е една от държавите с най-голяма концентрация на богатствата в света. Само 35% от произведеното в страната отива за изплащане на заплати, останалите 65% отиват за печалба на собствениците.

Работническата класа живее в абсолютна бедност. Минималната заплата, определена от правителството, е около 70 долара на месец. Близо 43% от общо 11 милиона работници са безработни.

Именно заради това неравномерно разпределение на богатствата сме изправени пред огромни социални проблеми. Има места в страната, където средната продължителност на живота е 47 години. Само 23% от населението са с нормална височина и в момента расте едно поколение от „джуджета” – възрастни хора с ръст под 1,5м. Само 32% от населението се храни нормално. 42% от населението в селските райони е неграмотно. Детската смъртност е 100 на 1000 новородени. Според официалната статистика шест милиона деца на възраст между 6 и 14 години не ходят на училище. Милион и двеста хиляди от тях са изоставени, живеят на улицата без майка и баща и без никаква помощ от страна на държавата, напълно изхвърлени от обществото. Медиите осъдиха геноцида над изоставените деца на Бразилия: всяка година в големите градове над 1000 деца биват убити от Военната полиция или паравоенни организации.

В Бразилия има недостиг от 10 милиона жилища, в резултат на което гетата и евтините пренаселени бараки непрекъснато се разрастват.

Положението в селските райони

Макар положението в цялата страна да е бедствено – а Бразилия е силно урбанизирана и 85% от населението живее в градовете – ситуацията в селските райони е направо катастрофална.

Крайната бедност е част от селския пейзаж в Бразилия. Условията на живот са много, много лоши. 66% от домовете нямат електричество, 15% нямат печка за готвене, 78% нямат хладилник, 23% нямат питейна вода и едва 7,5% имат тоалетни.

И въпреки непрекъснатото увеличаване на обработваемите земи, гладът е често срещан.

Причина за това е несправедливото разпределение на собствеността върху земята, при което малко на брой привилегировани контролират голяма част от обработваемите земи. Докато 53% от земевладелците (дребни собственици) притежават само 3% от земята, 1% от най-едрите земевладелци, притежаващи терени от над хиляда хектара, контролират 42% от територията на Бразилия. Двадесетте най-едри земевладелци притежават общо над 15 милиона хектара. Това е площ равна на територията на някои европейски държави. 46-те икономически и финансови групи, които притежават земя, са собственици на 22 милиона хектара, от кито обаче използват само 3,7 милиона. Според официалните проучвания 43% от годната за обработка земя в Бразилия, не се използва. Достатъчно е да кажем, че въпреки наличието на нотариални актове за 600 милиона хектара (т.е. тази площ се смята за частна собствност), територията, която реално се засява и обработва, е само 65 милиона хектара.

В Бразилия има 23 милиона селски работници; 8 милиона от тях са собственици на дребни парцели; 6 милиона са служители на надница, които не успяват да си намерят работа за цялата година; и 8 милиона (или 4 милиона семейства) са безимотни селяни.

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Обществото. Bookmark the permalink.

Comments are closed.