Реч на Фатима Робейро – част 2

Реч на Фатима Робейро при връчване на Награда за цялостен житейски принос, 9.12.1991

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Индианците

В Бразилия днес има 180 индиански пелмена, наброяващи общо 200 000 души, оцелели след 500 години на масови убийства и подтисничество. Тези коренни жители продължават да се съпротивляват на всяка форма на насилие, организирана от дъжавата или от силни икономически интереси, като едри земевладелци и добивни компании.

Правителствените политики по отношение на индианците не им гарантират дори и най-основните човешки права и все повече се определят от икономическите интереси на различни групи. По-малко от половината от техните земи имат обозначени граници и затова те често страдат от експлоатацията на природните богатства. Това излага на риск оцеляването на тези народи и тяхната култура. Поради това смятаме, че единствената гаранция за живота на коренните жители на Бразилия е признаване на границите на населяваните от тях територии. Техните земи трябва да бъдат защитавани от чуждо посегателство и независимостта на тези народи трябва да бъде уважавана.

Поземлена реформа

Ние се застъпваме за поземлената реформа, защото вярваме, че тя ще помогне за решаването на социалните проблеми в селските райони на Бразилия. Поземлената реформа ще преразпредели собствеността върху земята и ще гарантира на всички работници правото да живеят ид а изкарват прехраната си от земята.

От икономическа гледна точка, поземлената реформа в Бразилия ще допринесе за повишаване на производството на храна за населението на страната, а не само за износ, както е сега. Това ще помогне за справяне с проблема с глада, особено в селските райони. Ще помогне и за по-пълноценната обработка на земите и използването им за производство на храна, а не само за спекулации и извличане на печалби.

От социална гледна точка разпределението на земите ще доведе до възстановяване на социалната справедливост и ще гарантира равни права на всички бразилци. То ще доведе и до спиране или поне намаляване на потока от селяни, които се стичат към големите градове и които за последните няколко години наброяват 30 милиона души. Ние сме страната с най-големи вътрешни миграции в целия свят.

Реформата ще помогне и за преодоляване на пропастта между различните социални класи.

Според нас поземлената реформа е решението на икономическите, социалните, екологичните и политическите проблеми в нашата страна.

За съжаление обаче управляващите са слепи, арогантни и глупави и мислят единствено за собствените си печалби и изгоди.

Нашата борба

Имайки предвид тежката социална ситуация и факта, че правителството защитава интересите на големите земевладелци и спекуланти, борбата за поземлената реформа в Бразилия без съмнение е дълга и пълна с трудности и предизвикателства. Ние я сравняваме с дългата борба срещу робството през миналия век.

Движението ни се зароди в края на 70-те години с началото на военния диктаторски режим и появата на множество местни борби и селяни, които заедно се опитваха да извоюват правото си да обработват земята. Обединявайки тези изолирани действия, ние успяхме да изградим национално движение на безимотните селяни. То бе консолидирано след първия конгрес през 1985г. Днес ние имаме свои представители в 19 щата в страната, основно в североизточните и южните райони, където има най-много безимотни селяни.

Движението преследва три основни цели: борба за земя, борба за поземлена реформа и борба за едно по-справедливо общество.

През всичките тези години сме използвали много методи, за да изискаме спазване на правата си. Ние оказваме натиск върху правителството за прилагане на закона за поземлената реформа. Организираме демонстрации, изслушвания от страна на властите, гладни стачки, сбирки в столиците на отделните щати и преди всичко се опитваме да завземаме големите поземлени владения, за да могат селяните да обработват земята и да произвеждат храна.

През 1987г. изготвихме проект за поземлена реформа и го представихме пред Националния конгрес, отговорен за изготвяне на бразилската конституция. Нашият проект събра над 1.6 милиона подписа в своя подкрепа. Въпреки това управляващите и елитът на Бразилия си затвориха очите и проектът не бе взет предвид.

Отговорът на правителството е насилие.

Това, което получиха работниците в отговор на своите действия, бе насилие. Настоящото правителство все по-често смята, че поземлената реформа заслужава вниманието на полицията. През всичките тези години десетки селски работници са били убити. Само през последните десет години близо 1000 души са били убити от от земевладелците, наетите от тях въоръжени групи или полицията. Само три от тези случай достигнаха до съда. Останалите си остават ненаказани. Има десетки случаи на работници, измъчвани от полицията. Въпреки че конституцията забранява мъченията и предвижда затвор без право на гаранция, до момента никой не е бил наказан.

През последните три години над 200 души от нашето движение бяха вкарани в затвора. Срещу всички тях бяха повдигнати несправедливи обвинения само защото те се бореха за поземлената реформа. Дори и днес шестима наши сподвижници са в затвора – четирима в Порто Алегре, Рио Гранде до Сул, един в Маранхао и един в Санта Катарина. Всички те са държани в затвора незаконно, защото нашите закони забраняват някой да бъде държан под арест повече от 81 дена без да получи присъда. Военната полиция и някои паравоенни групировки постоянно нападат нашите лагери. Но ние се съпротивляваме. Не се отказваме и не губим вяра в целите си.

Движението ни се следи и преследва от държавната полиция. Вместо да търси социални решения на проблемите, правителството само репресира работниците. Настоящото правителство, което е на власт вече две години, се състои от корумпирани демагози и лъжци, които отказват да изземат земята от незаконните й владетели. Правителството напълно изгуби доверието на бразилското общество и почти всеки ден е въвлечено в нови скандали.

Въпреки всичките репресии и трудности, имаме и много победи. От основаването си до сега сме завзели 600 терена, на които са изгредени селища, в които днес живеят над 100 000 семейства.

В тези области ние се опитваме да развиваме земеделие, насърчавайки кооперирането и съвместната грижа за земята. В някои от селищата вече има работещи модели на производство. Въпреки това правителството отказва да им съдейства, за да свали доверието към поземлената реформа и да попречи на селяните, които сами обработват земите си, да постигнат успех.

Опитваме се да разработим и нови методи за обучение в училищата и полагаме усилия за уграмотяване на възрастните хора, следвайки методите на Паоло Фрейре. Накратко опитваме се да изградим едно ново и по-справедливо общество в тези селища.

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Обществото. Bookmark the permalink.

Comments are closed.