Сенатор Джетон Анджаин от племето Ронгелап

Статия: Племето Ронгелап / Сенатор Джетон Анджаин на Награда за цялостен житейски принос

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Съвместна награда с Мари-Терез и Бенгт Даниелсон

„…за твърдата им борба срещу ядрената политика на САЩ и за защитата на правото им на живот в незасегнатата природа на остров Ронгелап.“

През 1954г. САЩ взривяват на малък остров в Тихия океан, ядрена бомба 1000 пъти по-мощна от тази, хвърлена над Хирошима. Едва на 100 мили оттам и точно на пътя на ударната вълна се намира обитаемият остров Ронгелап. Когато радиоактивният прах достига до Ронгелап, местните жители си мислят, че е завалял сняг и децата започват да си играят с белия прах. Два дни по-късно населението е евакуирано и показва симптоми на тежко радиоактивно отравяне с дози над 2000 пъти по-високи от максималната допустима едногодишна доза.

През 1956г. американското правителство казва на жителите на Ронгелап, че вече е безопасно да се завърнат на острова. Но населението, което по това време наброява 250 души, продължава да страда от здравословни проблеми, характерни за излагането на високи дози радиация: забавяне на растежа на децата, проблеми с щитовидната жлеза, рак. През 1973г. лабораторни тестове на урината на жителите на острова показват концентрации на плутоний 10-пъти по високи от тези на жителите на остров Байкини. Резултатите от изследванията обаче остават тайна в продължение на 14 години. Доклат на Американския департамент по енергийните въпроси, публикуван през 1982г. твърди, че остров Ронгелап има същите нива на замърсяване като остров Байкини.

През следващите три години сенатор Джетон Анджаин, представител на Ронгелап в правителството на Маршалските острови, напразно се опитва да убеди официалните власи да преместят жителите на острова на по-безопасно място и да проведат независими изследвания на острова. През 9185г. търпението на местните хора се изчерпва и те се местят на необитаем остров на 120 мили от родното си място, без да разполагат с адекватен източник на храна или медицински грижи.

Американското правителство се опитва да оклевети Анджаин заради решението му да евакуира местните хора. Но той е решен да не позволи Ронгелап да отпадне от дневния ред на американските власти, защото островите Байкини и Еневатак получават десетки милиони долари за рехабилитация, докато Ронгелап е споменат само като бележка под линия в докладите за американските ядрени опити в Маршалските острови.

През 1988г. на жителите на Ронгелап е съобщено, че за възрастните хора е безопасно да се върнат на острова, ако избягват най-северните му части, но местните не вярват на тази информация. Анджаин продължава да лобира пред Американския конгрес за провеждане на независими радиационни тестове; той наема чуждестранни учени, които да свидетелстват от името на местните хора и като цяло поддържа интереса към случващото се. През 1990г. наетите от него учени разкриват, че САЩ – в нарушение на Договора за свободно сдружаване с Маршалските острови – все още поддържа съоръжение за провеждане на атмосферни ядрени тестове в района на Ронгелап, като „предпазна мярка” в случай, че Съветския съюз наруши Споразумението за частична забрана на ядрени тестове.

Вероятно засрамени от тези разкрития, през 1991г. САЩ се съгласяват да бъде проведено независимо проучване на радиационната обстановка в Ронгелап – нещо, за което Андаин се бори с години.

Сенатор Анджаин не доживява да види завръщането на жителите на Ронгалап по родните им места. Но преди да почине от рак през 1993г. той успява изцяло да промени отношението на американското правителство към острова и неговото население.

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Обществото. Bookmark the permalink.

Comments are closed.