Реч на Джетан Ангаин – част 1

Реч на Джетан Ангаин при връчване на Награда за цялостен житейски принос, 9.12.1991г.

Превод за ОМ то английски език: Рослава Стоянова

От името на жителите на Ронгелап най-смирено ви благодаря за честта, която ни оказвате, връчвайки ни Наградата за цялостен житейски принос за 1991г. Ще ценим тази награда завинаги.

Ще споделя с вас историята на народа на Ронгелап и на нашата борба; борба, която едва наскоро даде плодове. Но преди да започна своя разказ, ще помоля всички членове на Фондацията за цялостен житейски принос и всички хора, събрани тук днес, да разберат, че тази история и борбата за справедливост, която водят жителите на Ронгелап, все още не са приключили. Предстоят ни още много битки.

И тъй като борбата ни ще продължи, Наградата за цялостен житейски принос е особено важна за нас, защото тя ни дава сила да продължим да се стремим към справедливост, свобода и безопасно завръщане на нашите деца по родните им места.

Нашата история:

РОНГЕЛАП
Маршалските острови

„Браво” и първите години

През 1954г. 82-ма  души, живеещи на атола Ронгелап, част от Маршалските острови, бяха изложени на високи (почти смъртоносни) дози радиационен прах след теста на ядрени оръжия „Браво”. „Браво” е първият тест на водородна бомба, извършен от САЩ. Това бе и най-голямото ядрено оръжие, което САЩ някога са взриявали.

Водородната бомба „Браво” е уникална поради две причини: тя бе обвита в плутоний; и бе създадена така, че да бъде изхвърлено максимално количество радиационен прах.

Веднага след взривяването на „Браво”, Комисията за ядрена енергетика определи радиационното замърсяване на Маршалските острови като „инцидент”, причинен от „неочаквана” промяна на посоката на вятъра. Но доклад на Министерството на отбраната, публикуван през 1982г., разкрива, че посоката на вятъра не се е променила в последния момент, а високопоставени лица са знаели, че при взрива вятъра е духал право в посока на Ронгелап! Ще цитирам доклада:

„При брифинга в полунощ стана ясно, че ветровете на височина 10 000 до 25 000 фута не са благоприятни. Ветровете на височина 20 000 фута духат в посока изток, към Ронгелап. В 4:30 „не е настъпила значителна промяна” в посоката на ветровете”.

Два часа по-късно „Браво” е детониран.

Жителите на Ронгелап са изселени от острова няколко дена след взривяването на „Браво”. През 1957г. те са върнати на острова заедно с още 200 души, които не са живели на Ронгелап през 1954г. Хората са били уверени, че Ронгелап вече е „безопасен”.

Завръщането в Ронгелап

Изобщо не бе „безопасно”

След разсекретяването на документите на АЕС бяха повдигнати важни въпроси относно това дали Ронгелап наистина е бил безопасен или АЕС са имали други цели, позволявайки на жителите да се завърнат по родните си места в средата на 50-те години.

По време на проведена през януари 1956г. дискусия относно проблема с радиационния прах на Маршалските острови, един от водещите учени в Косултационния съвет по биология и медицина към АЕС (д-р Мерил Айзенбъд), прави следните забележки:

„Смятаме, че може да бъде проведено едно много интересно проучване и вече се работи по плана за осъществяването му [става въпрос за Ронгелап и Утрик (остров, разположен малко по-наизток)].

Ще е много интересно да се върнем и да съберем данни за околната среда; какви изотопи се срещат; тестове на промените в храните; тестове на урината на местните жители, за да разберем какви нива радиация поемат хората, живеещи в радиационно замърсена среда.

До момента подобен тип данни не са налични. Макар да е вярно, че тези хора не живеят така като живеят хората на запад, цивилизованите хора; в същото време е вярно, че те приличат на нас много повече от мишките, които ползваме при опитите си.”

Когато е взето решение за връщане на жителите на Ронгелап по родните им места през 1957г., единствените притеснения на учените и лекарите на АЕС се състоят в това, че една евентуална повторна евакуация може да окаже негативно влияние върху програмата за провеждане на тестове на ядрени оръжия:

„Според ACBM [Консултационния съвет по биология и медицина към AEC] ако се наложи повторна евакуация заради провеждането на допълнителни изследвания, това ще окаже негативно влияние върху общественото мнение относно провеждането на тестове на ядрени оръжия.”

След завръщането на жителите на Ронгелап, АЕС (днес Министерство на енергетиката на САЩ) направи точно това, което д-р Айзенбъд предложи през 1956г. – проведе проучвания на влиянието, което тази трагедия оказва върху околната среда и здравето на местните.

Значително зачестиха случаите на проблеми със щитовидната жлеза, особено сред децата, нарастна и смъртността в следствие на ракови заболявания, появиха се и аномалии сред новородените.

The AEC/DOE непрекъснато уверяваше хората, че здравословните им проблеми не са причинени от радиацията и че родните им земи са безопасни. Предполага се, че DOE би трябвало да осигурява медицински грижи. Но жителите на Ронгелап вече не им вярват, особено след като едно дете почина от левкимия в средата на 70-те години.

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Обществото. Bookmark the permalink.

Comments are closed.