Реч на Джетан Ангаин – част 2

Реч на Джетан Ангаин при връчване на Награда за цялостен житейски принос, 9.12.1991г.

Превод за ОМ то английски език: Рослава Стоянова

БЕЗОПАСЕН ЛИ Е ОСТРОВ РОНГЕЛАП?

Този въпрос преследва жителите на Ронгелап в продължение на 40 години и те напуснаха родните си места.

Още откакто се върнаха на Ронгелап през 1957г., хората непрестанно задават въпроса „Безопасен ли е островът?”.

Най-накрая през 1983г. бяха представени резултатите от проведеното през 1978г. от DOE радиологично изследване на северните Маршалски острови. Достатъчен бе един бърз поглед, за да потвърди най-големите ни страхове! Остров Ронгелап, където живеехме след завръщането си през 1957г. бе с трето ниво на радиация, подобно на островите Баикини и Еневетак, които AEC/DOE преди това бяха обявили за негодни за обитаване.

Хората се разтревожиха.

Поискахме да ни преместят на безопасно място.

Поискахме независимо радиологично проучване.

Нищо не се случи.

Единственото, което получхме, бяха повторните уверения на DOE, че Ронгелап е „безопасен”, че няма причини за тревога.

През 1985г., знаейки, че нито ще има проучвания, нито ще получат помощ, жителите на Ронгелап напуснаха родните си места. Решението не беше лесно, защото хората знаеха, че е възможно те и децата им никога повече да не стъпят на земите, които предците им са обитавали в продължение на 4000 години. Но безопасността на децата ни и на все още неродените бъдещи поколения бе по-важна; затова се преместихме.

И щом се преместихме бяхме осъдени. Бяхме осъдени най-вече от представителите на DOE – от тяхното Бюро за програми за отбрана и от Оперативния им офис в Невада. По онова време не знаехме защо. Просто се опитвахме да защитим децата си – нищо повече. И въпреки това бяхме обвинени, че сме се превърнали в неволни „пионки” в ръцете на анти-ядрени активисти.

Жителите на Ронгелап сами избраха да живеят в изгнание, защото вярваха, че островът не е безопасен и че Министерството на енергетиката не им казва цялата истина относно радиацията – нито за замърсяването на земите и околната среда, нито за влиянието й върху човешкото здраве.

От тогава досега искаме от САЩ едно просто нещо: Конгресът да отдели достатъчно средства за провеждането на независимо изследване на нашите земи, така че да бъде разкрита истината за ядрените тестове по нашите земи.

Краят на „Предпазна мярка С”

Началото на нов ден за Ронгелап

От 1980г. доскоро програмите на DOE за влиянието на радиацията върху здравето на хората и околната среда на Маршалските острови бяха под юрисдикцията на Бюрото за програми за отбрана към DOE. В отговор на загрижеността на жителите на Ронгелап, стремежа ни да защитим децата си и желанието ни да научим истината за степента на радиационно замърсяване на земите на предците ни, Бюрото за програми за отбрана към DOE публикуваше доклад след доклад, само и само да „докаже”, че Ронгелап е „безопасен”. В същото време те се опитваха да задушат всички наши опити да получим независима оценка на техните твърдения

Ние не разбирахме ЗАЩО DOE се отнася така враждебно към насм защото си мислхме, че ако Ронгелап наистина е толкова безопасен, колкото DOE твърди, те не биха имали нищо против независимата оценка. След това, в началото на 90-те години, научихме за „Предпазна мярка С”, която представлява програма за отбранителна готовност, изготвена от DOE във връзка с Маршалските острови.

Научихме, че Министерството на Енергетиката, а преди това АЕС, са подчинили всички програми, свързани с радиацията, здравето на жителите и околната среда на Маршалските острови, и всички лабораторни изследвания на DOE, на една програма за отбранителна готовност за възстановяване на въздушните тестове на ядрени оръжия. Програмата носеше кодовото име „Предпазна мярка С”.

Според меморандум на DOE от 1982г. „Предпазна мярка С” „изисква САЩ да запази възможността си да провежда атмосферни тестове на ядрени оръжия.” В меморандума са посочва, че „много от действията на Маршалските острови са проверка на експедиционните способности, които са важен аспект от отбранителната програма [ на DOE] „Предпазна мярка С””.

От този документ от 1982г. и други, излезли по-късно данни, става ясно, че що се отнася до отбранителните програми на DOE трагедията на жителите на Рогелап е по-малковажна от националната сигурност на САЩ, свързана с „Предпазна мярка С”.

След като тази информация стигна до Американския Конгрес, няколко негови комисии започнаха разследване. На 14.09.1990г. в своя бележка към Сенатската комисия по разузнаването, като част от доклада на комисията по Threshold Test Ban Treaty и Споразумението на мирни ядрени експлозии, сенатор Джон Глен отбелязва своята загриженост за влиянието, което „Предпазна мярка С” е оказала върху Маршалските острови:

„Медицинската програма на Маршалските острови беше интегрирана в тази предпазнака мярка през 1982г., повдигайки сериозни въпроси, свързани с политиката и управлението. Тази интеграция доведе до дерегулация на политиките по здраве и безопасност на Маршалските острови.”

За щастие, секретарят на DOE Адмирал Джеймс Уоткинс и членове на Американския конгрес (водени от сенатор Джон Глен), признаха проблема и предприеха стъпки за решаването му. По настояване на жителите на Ронгелап през август миналата година, програмите на DOE за здраве и околна среда на Маршалските острови бяха прехвърлени от Бюрото за отбранителни програми на DOE, към гражданските дирекции на DOE и по-специално към Офиса на помощник-секретаря по въпросите, свързани с околна среда, безопасност и здраве.

С удоволствие можем да кажем, че тази промяна, отнела няколко месеца, доведе до одно ново отношение от страна на Американското правителство към Ронгелап – отношение на загриженост и отговорност.

В резултат на промените, настъпили в управлението на радиологичните програми на DOE на Маршалските острови, Ронгелап получава от Министерството на енергетиката откритост, сътрудничество, разбиране и подкрепа.

И което е по-важно, стремежът на жителите на Ронгелап към истината, най-накрая започна да дава плодове.

Но борбата ни все още не е приключила. Получихме подкрепа и финансиране от Американския конгрес за провеждане на независимо радиологично изследване, което желаем от толкова години. В момента тече процес по избор на учени. Независимото изследване на земите на предците ни, на цителите на острова и влиянието, което радиацията е оказала върху тях, скоро ще започне.

Едва след успешното приключване на това изследване ще знаем цялата истина.

Едва тогава ще знаем дали Ронгелап е безопасен или трябва да бъде почистен, за да можем да се завърнем там.

Едва тогава ще сме сигурни, че децата ни и техните деца ще пораснат, знаейки какво означават думите „Аз съм жител на Ронгелап!”

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Обществото. Bookmark the permalink.

Comments are closed.