Реч на Мари-Терез и Бенгт Даниелсон

Реч на Мари-Терез и Бенгт Даниелсон при връчване на Награда за цялостен житейски принос, 9.12.1991г.

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Френският ядрен колониализъм в Тихия океан

Дали радионуклеидите от френските ядрени тестове в Тихия океан се различават от радионуклеидите от американските, руските, британските и китайските ядрени бомби? Със сигурност не. Защото съществуват множество доказателства, че официалните твърдения на френските власти относно безопасността на 44 въздушни и 131 подземни ядрени теста, проведени между 1966 и 1974г. в крахките екосистеми на островите Моруроа и Фангатауфа, просто няма как да са верни. Точно както и в Микронезия, където между 1946 и 1958 САЩ взривяват 66 ядрени бомби, случаите на причинени от радиацията заболявания, като левкимия, рак на щитовидната жлеза и мозъчни турмори, нарастват.

Макар че френското правителство продължава да пази в тайна всички здравни статистики и постоянно отхвърля исканията на Териториалната асамблея за допускане на независим екип от чуждестранни, безпристрастни радиобиолози, които да направят изследвания, голяма част от информацията за унищожителните последствия за здравето на жителите на Френска Полинезия е изтекла в публичното пространство. Затова днес ще фокусираме върху по-малко известните, но не по-малко обезпокоителни социални и икономически последствия от тази човешка трагедия.

До 1950г. коренните жители без съмнение са водили много по-добър живот в сравнение с местното население на други колонии по света. Причината се състои просто в това, че макар да се водят под френско управление още от 1842г., островите не са колонизирани, поради пълната липса на полезни ресурси и отдалечеността на територията. Към 1962г., когато е проведено официално преброяване на населението, французите наброяват едва 2030 от общо 84 062 население на островите. Голяма част от тях са сключили брак с местни жени, което означавало, че децата им се отглеждали според традициите на коренното население. Що се отнася до жителите на Таити, те, с много малки изключения, били все още независими фермери и рибари, които сами изкарвали прехраната си и живеели с големите си семейства на земите, обитавани от предците им.

И докато повечето колониализирани народи вече били получили своята независимост или очаквали да получат такава от Комисията по деколонизация към ООН, през 1963г. Франция започва наистина да колонизира Полинезийските острови. Причината е, че френският президент – Генерал дьо Гол, е решил да използва два малки атола от островната група Туамоту за провеждане на тестове на френски ядрени оръжия, които до момента се извършвали в Сахара, но тази практика трябвало да бъде прекратена заради извоюваната от Алжир независимост.

В началото най-тежко засегнатият остров е Таити, административният и търговски център на колонията, разполагащ с единственото международно летище и единственото добре оборудвано пристанище. В рамките на няколко месеца не по-малко от 18 000 войници, включително 3000 войници от Чуждестранния легион, пристигат в малката столица Папити, на практика удвоявайки нейното население и създавайки множество социални и икономически проблеми, с които местните до момента не се били сблъсквали.

Междувременно Центърът за експерименти в Тихия океан (Centre d’Expérimentations du Pacific – CEP) започва да наема хиляди полинезийци от по-отдалечените острови за строежа на множество бази, хангари, самолетни писти, пътища и пристанища, необходими за реализирането на амбициозната кампания на дьо Гол. Голяма част от полинезийските работници водят своите семейства в района около базата в Папити, която скоро се оказва заобиколена от зловонни гета. Когато около 1970г. строежът на базите приключва, полинезийските работници са съкратени и им е наредено да се завърнат по родните си места, но те не го правят, защото са твърде свикнали с новия си „цивилизован” начин на живот. Може да се каже, че Таити в крайна сметка настига цивилизования свят с появата на тази нова работническа класа.

Пристигането на френските войски и полинезийските работници е последвано от имигрантска вълна от 1000 до 2000 обикновени френски граждани всяка година. Те се надяват, че продавайки стоки и услуги в столицата Папити ще забогатеят бързо и днес броят на имигрантите достига 30 000 или 1/5 от населението на Таити.

Огромният демографски прираст естествено налага изграждането на силна администрация, което води до назначаването на 5000 френски държавни служители. Много от тези бюрократи, както и значителен брой офицери, войници, моряци и легионери, са очаровани от красивата природа и привлекателните полинезийки и след пенсионирането си остават да живеят в Таити, с което допринасят за пренаселването на острова.

За съжаление има още една причина за пренаселването, от което Таити страда през последните 30 години, и тя е непрекъснато покачващата се раждаемост. Ето защо много семейства, които са продали или са били лишени от земята на предците си, вече не могат да изхранват децата си, както са го правели винаги досега – отглеждайки таро, ямс, сладки акртофи, банани и хлебни растения. Вместо това, те трябва да пазаруват от супермаркетите и единствената храна, която могат да си позволят, включва хляб, ориз, макарони, сладки и консерви. Не е изненадващо, че случаите на диабет в страната са се увеличили многократно.

Психологическите проблеми на семействата, живеещи в малки къщи без градини или в блокове, построени от правителството, без да водят никакъв социален живот, са не по-малко важни от материалните проблеми. Като начало, сред разнородното население често избухват караници и сбивания. Поради липсата на достатъчно пространство възрастните хора, за които преди младите са се грижели, биват изоставяни. Поради същата причина множество тийнейджъри напускат дома си и се присъединяват към престъпни банди, а момичетата се занимават с проституиране.

За да дадат шанс за по-добро бъдеще на изселените полинезийци, живеещи в културен вакуум, френските власти решават да им осигурят френско образование, което започва още от двегодишна възраст. За съжаление методът им се оказва напълно неадекватен, защото те се опитват да преподават на полинезийските деца същият материал, който се преподава във Франция и то на френски език! Но френският не е роден език на децата и им трябват една или две години преди да започнат да разбират какво им говорят учителите и да осъзнаят, че те им преподават френската история, литература, география, естествена история и не казват нито дума за собствената им страна и култура. Поради тези причини много от децата спират да ходят на училище още от ранна възраст, а след това не могат да си намерят работа. Но дори и тези, които получават бакалавърска степен остават безработни, защото образованието не им дава техническите и търгвоските познания, от които се нуждаят, за да заемят единствени работни места в страната.

Когато френските власти биват критикувани за тази ненормална политика, те обикновено отговарят, че вече са създали нов тип икономика, ориентирана към туризма и напълно адаптирана към местните проблеми. И наистина през последните години чуждестранни или международни компании построиха в Таити, Моореа и Борабора около 20 хотела с цел да се възползват от репутацията, на която винаги се е радвала Полинезия – кътче от рая. Но въпреки големите суми, които компаниите и френските власти хвърлят за реклама в Америка, Япония и Европа, през последните десет години броят на туристите се е повишил от 100 000 на 140 000, което е недостатъчно и хотелите почти винаги са наполовина празни. Причината разбира се се състои в това, че Таити, Моореа и Борабора вече не са онези недокоснати райски кътчета, каквито се опитват да ги представят. Туристическите бюра все още се опитват да поддържат този фалшив имидж и повечето посетители остават шокирани, когато слязат от самолета или луксозния круиз и се озоват сред тежко автомобилно задръстване по пътища, обградени от разнебитени колиби, в които живеят бедни местни жители, много малка част от които са успели да се сдобият с нископлатена работа в някой от хотелите.

Най-трагичното следствие от взетото през 1963 решение на Генерал дьо Гол за изграждане на база за ядрени тестове в Маруроа, обаче, е продължаването на колониалното господство. Това означава, че полинезийците все още нямат право на глас, когато става въпрос за бъдещето на собствената им страна и решаването на социалните и икономическите проблеми, пред които са изправени. Френското правителство обаче продължава да твърди, че полинезийците са самоуправляващи се, също както и съседните острови Кук. Властите в страната заменят старата, мръсна дума „колония” с неопределеното „територия”.

Официалното доказателство за тази привидна реформа е наличието на малък местен парламент, наречен Териториална Асамблея, наброяваща 41 члена и избираща изпълнителен кабинет. На теория всичко изглежда прекрасно, но на практика единственият критерий, по който може да се оцени тази система, е реалната власт, която притежават Асамблеята и кабинета. Докато жителите на островите Кук наистина имат право на самоуправление, във Френска Полинезия правителството на Франция си е запазило пълен контрол върху правото да строи военни бази и да провежда ядрени тестове, да добива полезни изкопаеми, да ръководи външната политика, полицията, съдилищата, мигрантските офиси, валутната система, международната търговия, въздушния и морския трафик, комуникациите, информационния поток (радио и телевизия), висшето образование, изследванията, общинските и гражданските служби.

Така тежката задача на избраните представители на полинезийския народ е да намерят от някъде достатъчно средства за осигуряване на начално образование, здравеопазване и балгоустройство – единствените сфери, в които те имат право да вземат решения. Но дори и в този случай има строги ограничения. Макар здравеопазването официално да се ръководи от министъра, избран от местното правителство, в болниците работят само лекари от френската армия, които следват единствено заповедите на своите военни началници. Освен това всяко решение, взето от местните власти, може по всяко време да бъде отменено от френските съдилища, ако бъде сметната за противоконституционно или неотговарящо на френските закони. Фактът, че жителите на Френска Полинезия имат право да избират свой представител в Националната асамблея също не помага особено, като се има предвид, че общия брой депутат в нея е 577. В Сената пък влизат 319 депутати, като едно от местата е резервирано за представител на полинезийците, който обаче очевидно е напълно безпомощен.

Следователно е напълно разбираемо и оправдано много политически лидери да настояват френското правителство да проведе референдум, който да позволи на жителите на Френска Полинезия да отхвърлят настоящото колониално господство и да гласуват за своята независимост.

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Обществото. Bookmark the permalink.

Comments are closed.