Поречието на река Нармада

Статия: Медха Паткар и Баба Емте / Narmada Bachao Andolan (India) на Награда за цялостен житейски принос

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

http://www.narmada.org/

„…за вдъхновената им съпротива срещу унищожителния проект за строеж на язовирни стени в долината Нармада и за подкрепата им към алтернативите, носещи полза на бедните и на природата.”

Нармада е най-голямата индийска река, течаща на запад. Тя играе важна религиозна и културна роля в живота на хората, живеещи по нейните брегове. Тази река е и обект на най-големия проект за развитие в света – проектът Долината Армада, който предвижда строителството на 30 големи и стотици по-малки язовирни стени по цялото поречие.

Проектът Нармада е символ на неустойчивото развитие. Строителството на две от най-големите язовирни стени, Сардар Саровар и Нармада Сагар, започва още през 1961г. Според Нармада Бачао Андолан, строежът им ще доведе до принудителното изселване на около милион души и ще засегне много по-голям брой хора, предимно бедно, коренно население. Строежите ще доведат и до огромна екологична катастрофа, наводнявайки девствени гори, които осигуряват подслон на редки и защитени животински и растителни видове. Компенсацията за изселените жители е неадекватна и липсва каквато и да е възможност да им бъдат осигурени подходящи условия за живот, а екологичните щети просто няма как да бъдат компенсирани. Опитът, натрупан при строежа на други язовирни стени в Индия, води до съмнения дали преоктът Нармада наистина ще донесе очакваните ползи – хидроелектричество, напояване и питейна вода. Проектът най-вероятно ще се окаже поредната човешка и екологична „трагедия на развитието”.

Движението за спасение на Нармада (Narmada Bachao Andolan, NBA) е гражданско движение, което се противопоставя на проекта още от средата и края на 80-те години. То успява да предизвика дебат, който обхваща конфликта между две противоположни стратегии за развитие: едната, нанасяща непоправими щети на местното население и околната среда, в стремежа си към широкомащабна индустриализация; а другата, състояща се в дребни, децентрализирани, демократични и екологично устойчиви дейности, които са в хармония с местната общност и околната среда и могат да бъдат възпроизвеждани многократно.

Вместо към строеж на язовирни стени, NBA призовава към водна и енергийна стратегия, включваща земеделие без напояване, развитие на водосборния басейн, малки взовири, схеми за извличане на питейна вода и подобряване на ефикасността на използването на съществуващите язовири.

Нармада Бачао Андолан е създадена от Медха Паткар и нейни съмишленици. Медха Паткар завършва социални науки, в средата на 80-те години започва да живее сред племената, населяващи долината Нармада, и предупреждава местните хора за съдбата, която ги очаква, ако язовирните стени бъдат построени. След основаването на NBA, Паткар остава един от основните му стратези и активисти. По време на борбата срещу проекта Нармада, Паткар е подложена на репресии и неколкократно е арестувана. Тя поема множество Satyagrahas (задължение да говори истината) и се подлага на дълги пости. При сблъсака между привърженици на NBA и силите, подкрепящи строежа на язовирните стени, 21-дневната гладна стачка на Паткар, едва не довежда до смъртта й.

Баба Амте, (1914-2008), бе един от най-уважаваните социални водачи в Индия. По-голяма част от живота си той прекарва в грижа за хора, болни от проказа. Изградената от него общност в Анандава, която наброява няколко хиляди пациенти, помага за предоляване на обществените предразсъдъци спрямо тази болест. През 1990г. той напуска Анандван с думите „Отивам да живея по бреговете на Нармада… Нармада дълго ще се споменава в нашата страна като символ на всички битки срещу социалните несправедливости.”

Десетилетната борба на NBA води до прекратяване на проекта за строеж на язовирна стена Сардар Саровар и до намеса от страна на върховния съд в страната. NBA отправя призив към Световната банка, която отпуска заем в размер на 450 милиона долара за Нармада, да преразгледа плановете за проекта Сардар Саровар. NBA успява да разкрие залоупотреби в докладите за екологичната оценка на проекта, което води до съдебно разследване за корупция. Въпреки че язовирната стена вече е построена (към 2009г. височината й е 122м), издигането на 17-метрови радиални врати не бе позволено, поради неспазване на екологичните мерки. На територията, която ще бъде залята след изграждането на тази язовирна стена, живеят 200 000 души със своите храмове, джамии, училища, болници, правителствени сгради, гори и т.н.

NBA води борба и срещу изграждането на други язовирни стени в долината, включително индира Сагар, Махешвар и Омкарешвар. За два от тези язовира, Върховният съд в Джабалур е постановил прекратяване на пълненето на резервоарите, докато не бъде извършена рехабилитация на прилежащите територии.

Намирането на нов подслон за изселените, националната политика за рехабилитация и плановете за развитие са превърнати във въпроси от национално значени, като намесата на NBA и масовите движения, които тя организира, често оказват влияние върху политиката на страната. Стратегиите на NBA се оказват ефективни на изпълнително, законодателно и съдебно ниво. Организацията продължава да води кампании срещу разрушенията, причинявани от строежа на големите язовирни стени и да предприема действия в подкрепа на правата на засегнатите – фермери, работници, рибари и други.

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Обществото. Bookmark the permalink.

Comments are closed.