Реч на Медха Маткар – част 1

Реч на Медха Маткар при връчване на Награда за цялостен житейски принос, 9.12.1991

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Над 150 000 души, живеещи в плодородната и мирна долина Нармада са принудени да водят борба на живот и смърт. След като прекараха дълго време в изучаване на язовирната стена и нейните строители, те се обявиха срещу своето изселване и причината за него – проекта Сардар Саровар. Както и срещу всеки друг подобен несправедлив и разрушителен мега-проект и срещу всички нечовешки и неустойчиви политики за употреба и разпределение на природните ресурси!

Тези хора са бедни коренни жители, фермери и работници, рибари и събирачи на плодовете на гората, дребни предприемачи и занаятчии от около 250 общности. Те са социално и икономически ощетени. The tribal – adivasis, аборигените – живеещи далеч от националните пазар и ицентрове на икономическа и политическа власт; и въпреки това разчитащи само на себе си, незиползващи парични единици и живеещи в хармония с гората, този богат източник на естествени ресурси, който им позволява да оцеляват. Хората, живеещи в полята, се грижат за земеделската земя. Поколения от тях са били обединени от богатата долина Нармада, а днес те споделят и една обща катастрофа. Днес, те се надигнаха заедно, за да се противопоставят на огромната сила на късогледите, жадни за власт политици, бездействащата бюрокрация, алчните корпорации, нео-колониалните заемодатели и вулгарния елит, отдал се на консуматорство.

Борбата не бе лесна. Коренните жители трябваше да изминат стотици километри и да прекосят високи планински градове, за да излязат и да протестират по непознати за тях улици. Те трябваше да изминат пътя от своето село до Световната бнака, за да разкрият унищожителния удар, който тя се готви да нанесе върху техния живот и поминък без те дори да подозират.

По-късно те бяха възприети като заплаха за незаконните и нечовешки планове и политики, облагодетелстващи шепа корпоративни интереси. И тогава мирните протестиращи от долината сякаш попаднаха в ада – бой, фалшиви обвинения и арести, измами и други форми на насилие, липса на уважение, безчувственост и неочаквано безсърдечие към правото им на живот и борбата им за това право.

През последните няколко месеца ситуацията не се подобри, а дори се влоши. Днес 300 мъже и жени, млади и стари жители на долината, са в затвора не по своя вина, а защото възприеха най-мирната форма на протест в собственото си селище. Те се противопоставиха на проучванията, предприети с помощта на 100 полицаи, въоръжени с пистолети и сълзотворен газ. Разбира се те не биха имали нищо против да се изправят пред съда без страх, изпълнени с достойнство и вяра в своята правота, но те не бяха подготвени за вулгарните обиди и безпричинният побой, нанесен над 70-80-годишни мъже и жени между 21 и 30.11.1991г. Но най-отвратителните и осъдителни действия са планирани за следващите няколко дни – принудително изселване и сриване с булдозер на жилищата в Манибели, включително и на идола в най-древния храм на Шива в Шурпанешвар в Манибели. Най-критичният момент тепърва предстои и заявлението на местните жители DOOBENGE PER NAHIN HATENGE –„Ще се удавим, но няма да се преместим”, ще бъде поставено на изпитание през следващите няколко месеца.

Но те не са сами. Подобна борба водят и жителите на други долини и хълмове. Техри и Суварнарекха в Индия, Кедунг Омбо в Индонезия, Булбино в Бразилия. Жителите на селските региони трябва да оправдаят съществуването си; да наложат спазването на техните права върху източника на поминък, служил на племето им поколения наред; да защитят своята собственост, своя начин на живот и своята култура от грабителите – не само от чуждите колониални, консуматорски общества, но и от алчните власти в собствената им страна.

В този момент нашата борба получава признание, като символична водеща сила по отношение на възможното бъдеще и волята на хората. Приемаме Наградата за цялостен житейски принос със пълно смирение и като израз на солидарност и подкрепа към нашата кауза. Същността на тази награда е видима и в нейното мото; най-често споменаваните думи на духовния водач на нашата нация, Махатма Ганди, „Светът има достатъчно за нуждите на всички хора, но не и за тяхната алчност.”.

Приемаме тази престижна награда с чувство за безпрецедентна отговорност да продължим борбата си не само срещу SSP и други големи язовирни стени в долината Нармада, но и в подкрепа на едно справедливо и устойчиво развитие.

Днес Нармада Бачао Андолан най-искрено отправя призив към световната общност да признае факта, че Сардар Саровар (SSP) и други подобни проекти са несправедливи и нанасят неоправдани щети на хората и природата. Те се планират и изпълняват не като най-доброто и неизбежно решение на проблемите, свързани с водата и електричеството, а като решения, водени единствено от политическа целесъобразност. Тези проекти изискват изселването не само на хиляди семейства, но и на цели общности, на една малка цивилизация. Твърди се, че тези проекти са били оценени, но това е направено само в една тясна и погрешна рамка на разходи и ползи (като например БНП, който не отчита щетите, нанесени на околната среда). Тази оценка не е нищо друго освен манипулирани данни и изкривени резултати. Подобни проекти унищожават хилядолетните ресурси на населението – земята, горите, водата, културните и археологически паметници. Те изтощават изотчниците на поминък за сметка на някакви прехвалени ползи, които обаче траят много по-кратко от очакваното. Тези язовирни стени не могат да бъдат построени без да бъдат измамени хората от долините, без да им бъдат наложени несправедливи съвременни закони и без да бъде смазана основателната им борба за правото им на живот!

За да се гарантира живота и поминъка на милиони хора от това и следващите поколения, не са нужни мащабни проекти, като SSP, а децентрализирана и ориентирана към хората стратегия за управление на земята и водите, включваща устойчиво производство на електроенергия (от биомаса) и намаляване на потреблението.

Сардар Саровар, фокусът на нашата борба, е най-големият от общо 30 мащабни проекта за напояване и строеж на ВЕЦ. Освен тях съществуват и проекти за строежа на още 3615 по-малки язовира по поречието на река Нармада. Твърди се, че решението за строежа на тази язовирна стена е взето от съда и различни разследващи комисии. Съдът по-специално е разгледал мненията на три щата – Гуджарат, Мадхиа Прадеш и Махараштара – представени от своите министри и бюрократи, стремящи се само към разрешаване на политическите конфликти. Но нито коренните жители, нито техните права върху земите по поречието на Нармада, нито тяхната уникална и незаменима връзка с родните им земи, са били взети под внимание. Нямата природа и безпомощните жители на долината никога не са участвали във вземането на това решение.

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Обществото. Bookmark the permalink.

Comments are closed.