Реч на Едуард Голдсмит

Реч на Едуард Голдсмит при връчване на Награда за цялостен житейски принос, 9.12.1991

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Ако днес стоя тук, сред вас, то е защото преди 25 години осъзнах очевидното – че индустриалното общество, в което живеем и което смятаме за нормално, желано и вечно, всъщност е анормално, разрушително и по необходимост краткотрайно. И вместо да задълбочаваме зависимостта си от него, трябва, напротив, да намаляваме тази заивисимост и систематично да предприемаме стъпки към откъсване от него.

За да изложа аргументите си в подкрепа на една такава теза, през 1969г. аз основах Тhe Ecologist заедно с няколко единомишленици, а две години по-късно се появи и Планът за оцеляване, който получи широк обществен отзвук и постави началото на Зелената партия във Великобритания.

Ако нашият съвременен, индустриализиран свят е анормален, вместо нормален, то е така, защото въпреки че хората същестуват от няколко милиона години, едва през последните 150 в една малка част на планетата се е зародила индустриализацията – и едва през последните 50 се е превърнала в световен феномен.

Ако нашето индустриализирано общество е разрушително, вместо ползотворно, то е така, защото сме ориентирани към непрестанно разширение, т.е. към икономическо развитие, което изисква систематична замяна на биосферата, или света на живите същества, или истинския свят с една напълно различна организация на материята, която бихме могли да наречем техносфера, или света на човешките артефакти, или сурогатния свят. Колкото повече се разширява техносферата, толкова повече трябва да се свие биосферата, докато това, което е останало от нея не бъде напълно разрушено. Следователно икономическият растеж е равносилен на спад на биоразнообразието; двата процеса не са нищо друго освен двете страни на една и съща монета. Проблемът се състои в това, че ние не сме еволюирали като част от техносферата – най-великите й изобретения, като автомобила, телевизора и компютъра са прекрасни, но можем да живеем и без тях. И сме го правили – през 99% от съществуването си на тази планета. Но не можем да живеем без продуктите на биосферата – като например плодородната почва, изобилието от чиста вода, стабилните и благоприятни климатични условия. И въпреки това с напредъка на икономическото развитие ще бъдем лишавани от тези, а и от много други безценни ползи, които ни носи биосферата, и това неизменно ще доведе до бедност, глад и болести.

Ако нашето индустриализирано общество е по необходимост краткотрайно, а не вечно, то е защото това общество няма да издържи на рухването на биосферата, а всъщност – и може би това е дори още по-важно – няма да оцелеем и самите ние. Разрушенията вече са значителни; на много места по света земята се експлоатира и губи плодородието си, пасищата не могат да изхранят всички животни; горите биват изсичани; влажните зони – пресушавани; подземните води – източвани докато не пресъхнат; рибите в моретата и океаните – изловени. Хората използват 40% от настоящия Нетен първичен продукт от сухоземната фотосинтеза на планетата.

В същото време живият свят систематично се претоварва с все по-големи количества отпадъци, включително токсични химикали, тежки метали и радионуклеиди, докато милиарди тонове въглероден диоксид и други парникови газове драстично променят самия химически състав на атмосферата.

Робърт Гуудленд, водещ еколог към Световната банка – институцията, която до момента най-твърдо защитава икономическото развитие – твърди, че „настоящият растеж на производството в световната икономика не може да бъде поддържан.” Водещите датски икономисти Тинберген и Хуетинг призовават за поставяне на  край на „ръста на производството” в богатите страни. Истината е, че е напълно безотговорно да продължаваме да се стремим към икономически растеж и въпреки всичко това си остава безспорна цел за всяко едно правителство по света и никой не смее да каже, че може би не трябва да е така. Дори и генералният секратар на Комисията Брундланд твърди, че през следващите 50 години се нуждаем от 5 до 10-кратно увеличение на икономическата активност, и по ирноия – за да постигнем устойчивост. Постигането на тази цел, разбира се, изобщо не е възможно. Защото освен всичко друго, това ще означава да използваме 200 до 500% от Нетния биологичен продукт на фотосинтезата на тази планета, а за целта ща са ни нужни по-скоро магьосници, а не учени. Проблемът се състои в това, че именно следвайки схеми за развитие – и колкото по-големи са те, толкова по-добре –правителствата, мултинационалните компании и международните фондации могат най-лесно да постигнат краткосрочните си политически и икономически цели, като за това тези мощни и егоистични организации са склонни да пренебрегнат всички други фактори и гледни точки.

Вземете например огромните язовирни стени, които предстои да бъдат построени по река Нармада в Индия. Това не само ще пресуши огромни площи от най-плодородните земи в страната и обширните гори, пълни с живот, но и ще принуди около един милион местни жители да напуснат родните си места и да се преместят в гетата на най-близките мегаполиси. И всичко това, само за да се осигури хидро-електричество и вода за напояване в най-добрия случай само за няколко десетилетия. След това изкуствено напояваните земи ще се превърнат – както винаги се е случвало досега – в покрити със сол пустини, а задръстените с тиня резервоари ще станат кални блата.

Непоносимите биологични, социални и екологични разходи от изграждането на подобни язовирни стени в тропическите зони са добре известни. Заедно с моя колега, Николас Хилиард, публикувахме тритомно проучване по въпроса. Но това не попречи на строежа им. Причината е, че много мощни организации печелят от тях. В случая с река Нармада става въпрос за строителите, които наемат стотици инженери, които трябва да продължават да работят „продуктивно”, а струващите цяло състояние машини също трябва да бъдат използвани. Става въпрос и за правителствата на индустриализираните държави, които осигуряват голяма част от оборудването. Става въпрос и за Световната банка, която финансира цялата схема, защото всяка година трябва да вложи в нещо 22 милиарда долара, за да е икономически изгодно съществуването й, а напоследък става все по-трудно да се намират мащабни проекти, дори и изкуствено създадени такива, и то в достатъчно платежоспособни държави. Става въпрос и за щатските управи, защото с милиардите долари, които ще бъдат изхарчени на тяхна територия, те биха могли да си създадат множество приятели сред подизпълнителите, транспортните компании, банките, застрахователите и останалите бизнесмени – и на всички тези приятелства ще може да се разчита, когато дойдат следващите избори. Става въпрос и за политиците и бюрократите на всяко едно ниво на управление, примамени от рушветите, които в страните от Третия свят при подобни мащабни схеми, а само в този проект ще бъдат вложени 20 милиарда долара.

Проектът Нармада не е изолиран случай. Той е един от стотиците мащабни проекти за развитие, които се осъществяват по цял свят. При всеки такъв случай именно политиците, межународните агенции и бюрократите извличат печалба, докато разходите винаги ги плащат най-бедните – особено милионите хора, принудени да напуснат родните си места – а също така и природата, която бива унищожена.

И което е по-лошо, тъй като тези властови групи не са склонни да се откажат от краткосрочните си ползи в името на своята страна и на планетата, на която живеят, нито един от все по-належащите проблеми, пред които сме изправени днес, не може да бъде разрешен.

И така нищо не се прави за прекратяване на изсичането на горите. Планът за действие за тропическите гори (TFAP) администриран и популяризиран от Организацията за прехрана и земделие (FAO) не е нищо повече от прикрита схема за икономическо развитие на стойност осем милиарда долара, която освен всичко друго включва и замяната на общирни площи естествени гори с индустриални плантации от бързо-растящи екзотични видове.

Нищо не се прави и за прекратяване на ерозията, повишаването на солеността на почвата и превръщането на някога плодордни земи в пустини. Планът на FAQ за изхраняване на света е просто поредната програма за икономическо развитие. Той обслужва интересите на агро-химическата промишленост, защото включва рязко увеличаване на количествата използвани торове и пестициди; обслужва интересите на производителите на селскостопански машини, защото включва удвояване на броя трактори в световен мащаб; обслужва интересите на животновъдите, защото включва удвояване на броя на едрия добитък; обслужва интересите на строителите на язовирни стени, защото включва нарастване на площите, които ще бъдат постоянно изкуствено напоявани. Но всичко това може да доведе само до съответното повишаване на разрушенията, които нанасяме на земята и да намали капацитета й да изхранва гладуващите. Това означава и че вместо да бъде дадена на тези, които наистина се нуждаят от нея, по-голяма част от произведената храна ще бъде изнасяна в други страни, за да може с печалбата да бъдат платени лихвите по взетите заеми.

Това ще отнеме препитанието на стотици милиони дребни фермери, които не могат да си позволят подобен заем и затова ще бъдат осъдени на мизерия и унижения в предградията на мегаполисите, където ще трябва да потърсят убежище и където според настоящите тенденции след 20 години ще живее половината човечество.

Освен всички други проблеми се сблъскваме и с климатични промени. Макар учените от Междуправителствения панел за климатичните промени (IPCC) да призовават за незабавно съкращаване на емисиите парникови газове с 60 до 80%, което повечето хора приемат за абсолютно наложително, ако искаме да избегнем пълна катастрофа, правителствата отказват да предприемат конкретни мерки в тази насока.

Според администрацията на САЩ вместо да се откажем от краткосрочните икономически ползи, е по-добре да се подготвим и да се адаптираме към климатичните промени, дори и те да направят по-голяма част от планетата ни необитаема. Америка е огромна и има много климатични зони, в някои от които ще могат да живеят хора. Америка е богата и може да си позволи високотехнологични решения, като разполагането на 50 000 огледала от по един квадратен километър в космоса, така че да отразяват слънчевите лъчи – поредният мащабен проект за развитие, който ще задоволи изискванията на множество индустриалци, но едва ли ще разреши проблема.

Следвателно трябва да е очевидно, че съвременното индустриализирано общество не е в състояние да решава проблемите, които поражда и които днес заплашват оцеляването на човешкия вид, защото за да се справи с тях, то трябва да предприеме мерки, които противоречат на краткосрочните интереси на тези, които изготвят политиката. Какво правим тогава? Трябва да направим нещо и изглежда няма друга алтернатива освен постепенно да премахнем това чудовищно общество и да го заменим с друго – такова, което може да решава проблемите си и да се самоподдържа без да унищожава околната среда, от която звиси собственото му оцеляване.

Известно ни е само едно общество, което може да изпълни тези условия – традиционното общество, основано на отделни малки общности, в което сме прекарали навярно около 90% от съществуването си на планетата. Това общество не разруши своите природни богатства, защото политиката и икономическите дейности бяха провеждани на ниво семейство и общност. Именно тези две общностни единици – и това е особено важно – са били основа и за други не по-малко съществени дейности, като отглеждане и образоване на децата, грижа за възрастните, духовни и религиозни церемонии и самоуправление.

Като член на тази основни обществени единици, човекът не е действал, движен от чисто икономически подбуди, както прави, когато работи за дадена корпорация (независимо дали частна или правителствена). По думите на американския социолог Маршал Салинс човек е действал „в качеството си на социално същество, съпруг, баща, брат и роднина, член на малка общност или селище”. Салинс би могъл да добави, че именно в това си качество, човек е вземал и политически решения.

Единствено при тези условия политическата и икономическата дейност, която днес е напълно извън контрол, може отново да бъде систематично подчинена на социални, екологични и морални императиви, които са абсолютно наложителни, ако желаем човешкият вид да има някакво бъдеще на тази планета. Дами и господа, трябва да създадем именно такова общество. Трябва да го изградим бързо, докато все още имаме време и не трябва да разчитаме на политиците, индустриалците или бюрократите да свършат това вместо нас. Само ние можем да се справим.

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Обществото. Bookmark the permalink.

Comments are closed.