Безусловен основен доход

Една тема, която от години не е чужда за мен и която определено интуитивно прегърнах още от самото начало. В същото време досега никога не бях се зачитал повече по нея. Обаче ми попадна книжката на Гьотц Вернер по темата, издадено още преди десетина години. Оказа се, че дори и не съм подозирал дълбочината на една такава обществена промяна. Те си заслужават да се разгледат:

1. Отпада тясната и непосредствена връзка между работа и доход.

Преди да обясня защо това е важно и е модел от миналото в следващите точки, ще разгледам значението на думите работа и доход. И обяснението идва от само себе си. Работа идва от Раб, роб. На кого? На Бога! Работата е нещо много важно, нещо, което ни дава възможност да поемем отговорност за себе си, за хората около нас, за света и т.н. Работата е нещо прекрасно, което е личностно и световно развитие и няма нищо общо с труда (нещо трудно и неприятно, както казва и самата дума). Тук е важно и да се спомене, че хората в Австрия и Германия по планините се поздравяват със Сервуз, което идва да каже „твой роб съм“, тоест хората в планината поемат доброволно отговорността да си помагат едни други. Това е смисъла от работата – себеосъществяване и взаимопомощ. Защо? Защото Бог е в нас и в другите хора и работейки за себе си и за другите хора, то ние работим за Бог. Истинската работа включва в себе си винаги свободата, светлината и Любовта.

А какво е доход. Нещо, което е до хода. Ходът – това е нашият път, нашето развитие, ходът на нещата и делата ни. Какво означава да сме до хода? Ами нищо повече от това, че дохода е едно следствие от хода, а не негов смисъл и самоцел! Доходи получаваме в следствие на това, че следваме пътя си. Бог, а и ние самите, се възнаграждаваме за това, че сме на пътя си … Същото както с доверието. Доверието се казва така, защото е до вярата, тоест следствие от вярата. Който има вяра в Бог и в себе си има и като следствие и доверие в хората и света.

2. Когато хората имат безусловен доход и са осигурени, то те имат свободата и възможностите да работят, а не само задължението да се трудят. Личностното себеосъществяване е много по-лесно да се случи.

Но да оставим по-скоро идеологичната част и да разгледаме по-скоро практическите. Какъв е смисълът на икономиката и най-вече на предприемачеството? Създаването на блага (стоки, услуги) за клиентите, тоест служене за другите хора. А какво се случва днес, когато имам в развитите страни предостатъчно наличност на стоки и услуги? Забравяме за другите! Всеки се опитва да се труди, за да оцелее или за да консумира или по други причини и забравя за другите хората. Дори за близките си и за сънародниците и съсъюзниците си, да не говорим пък за „третия свят“. Липсва съчувствие. А точно съчувствието и взаимността са в основата на бъдещата епоха на Любовта. Сегашната икономика ни принуждава да създаваме само материални блага и да забравяме човешките блага и културата си. С фатални последствия, както се вижда от многото войни, например или от отчуждаването.

3. Хората ще започнат да работят повече заедно, взаимно и да създават не само материални блага, но и чисто човешки. Стойностите ще се върна като централна част от живота на хората. Съчувствието и Любовта ще се възродят.

4. Хората ще следват мечтите си и ще се себеосъществяват личностно.

5. Въвеждането на основен доход означава за макроикономиката отпадането на всички данъци без един – данък добавена стойност или да го наречем с по-прости думи – данък потребление. В днешния цикличен свят на разтеж и кризи точно едно органично, самостоятелно и свободно постигане на равновесие в потребление и суровините ще ни отведе на ново ниво на развитие, в Синята Икономика. Хората ще започнат да потребляват по-съзнателно.

6. Само един данък означава и много по-малко бюрокрация и загубени средства за разпределение.

7. Данък добавена стойност може да се наложи да е висок, например 50%, но той и сега е толкова като се имат предвид скритите данъци, които производители и търговци вече са сметнали в цената и предават на потребителите. Освен това, ако ги сметнем и тях, то всеки един човек в развитите държави плаща вече така или иначе до 80% данък, тоест работи 200 дни за държавата и 50 за себе си …

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Обществото. Bookmark the permalink.

Comments are closed.