Принципът на самоотговорност

Това е отново книга на Райнхард Шпренгър, изпълнена с неговите различни възгледи, почерпани от отгромния му съветнически опит. Основното и послание е, че единствено и само фирми и организации, които работят на принципа на самоотговорността ще бъдат способни да оцеляват, да работят успешно и да се развиват в бъдеще. Но какво означава думата самоотговорност? Вече съм писал по темата за отговорността и за това, че ние поемаме света от Бога и имаме за задача да се грижим за него, да го развиваме и пазим, защото именно ние сме цветето, върха на Творението. Освен това, според Духовните учения и модерната наука Творецът и Творението така или иначе са едно цяло, тоест ние не сме само част от Творението, но и част от Твореца, ние сме творците на света и на собствения си път в него. Е, точно това е и отговорността ни. Нещо, което идва от говора, от словото на Бога, от логоса.

Самоотговорност пък означава, че всеки от нас си носи собствената отговорност сам. Никой не може да поеме нашата отговорност. Всеки един Творец, макар и взаимосвързан с другите Творци и единна част от цялото, носи собствената си отговорност и не може да избяга по никакъв начин от нея.

За Шпренгър самоотговорността се крепи на три основни стълба:
1. свободна и самостоятелна действеност (избор)
2. инициативна и ангажирана действеност (воля)
3. творческа действеност (отговор)

Излиза, че самоотговорността съдържа в себе си доста сериозни действия. А знаем, че действието е последното и най-високо ниво на личностно развитие.

Той не говори са Духовното тълкуване на нещата, но всъщност го намираме ясно и при него – ние сме родени със свободна воля, която трябва да използваме действено в отговор на даденото ни от Създателя Творение, което трябва да продължим да развиваме и усъвършенстваме непрекъснато, за да можем отново да го пренесем, заедно със себе си, на Създателя. Това е нашата лична отговорност, нашата самоотговорност.

Точно това обаче не се разбира от повечето управители на фирми, които наистина управляват само, а не Творят и не ръководят. Любопитно е да се посочи, че думите „сила“ и „действам“ са едни и същи на немски. Шпренгър казва, че силата е в този, който действа. Аз бих казал в този, който Твори от свободната си воля. А да се мисли така е практически полезно :)

Силата на Шпрегър обаче не е само в общите дефиниции и големите приказки, а в напълно свежото, различно и много задълбочено подхождане към всяка една тема. Всъщност неговите книги, макар и да не са художествена литература, трябва да се четат изцяло. Всяка една дума и всяко едно изречение е на мястото си и носи някакъв важен смисъл и е хубаво да се прочете. Не че не става за диагонално четене и за любимите ми кратки обобщения на една цяла книга, но просто няма как да пресъздам дори и до малка степен цялата задълбоченост на мисълта и опита му. Все пак ще обърна внимание на няколко неща:

1. На работното място има два вида отговорност – тази да се свърши работата (това е слънчевата страна на отговорността) и тази да се покаже, че работата е свършена (тук вече имаме работа с израждането й).

2. Освен самоотговорност Шпренгър твърди, че има нужда и от отдаденост (commitment). Това е така да се каже сестрата на самоотговорността. Дори нарежда отдадеността на по-високо ниво, защото тя включва освен самоотговорните действия и самозадължението на съзнателно ниво. Това ни насочва към нещо друго – опората, на която се крепим. Тя идва единствено и само от нас самите, от вътре. В днешно време не можем да очакваме никаква опора от вън, а само и единствено от вътре.

Любопитно е и Духовното обяснение на това твърдение – с идването на Христос на Земята и неговата саможертва в името на всички нас, слънцето, опората ни, вече не е външна за нас, а вътрешна – слънцето е в сърцето ни и от там черпим опората и живота си. Не случайно Ботев търси Светлината и Любовта вътре в сърцето си, във вътрешния Бог, а не във външния. Всъщност, ако истински разбираме Ботев, когато го четем и наблюдаваме примера му, то тогава няма да имаме нужда дори от големи съветници като Шпренгър за ръководенето на живота и предприятията си.

3. Отговорността за всичко, което правим или не правим започва и завършва при нас самите.

4. Професионалното си положение сте си избрали сами и следователно и отговорността си е ваша.

5. Майстор е този, който се упражнява.

6. В хората, които са отдадени на дейността си, се вижда ясно енергия, съсредоточаване и решителност. А енергията е това, което задвижва всичко. И още по-важно – енергията може да се съпреживее! Обърнете внимание, че Шпренгър не говори за показване и предаване на енергията, а за нейното съпреживяване! А това става лесно и просто – като ръководителя обръща внимание и се отнася към следващите го с уважение и Любов.

Обичам да казвам, че учителите трябва като първо и най-важно условие да изпитва безпрекословна Любов към учениците си. Същото може да се каже и за ръководителите и следващите ги! Познавате ли такива ръководители? Ако не, то значи не познавате ръководители? Ами такива учители? Ако не, то значи и учители не познавате. Не всеки, който се нарича учител или ръководител е наистина такъв … по действията им ще ги познаете ;)

7. Обичайте го или го оставете или го променете. Отново блестящо попадение на Шпренгър, предвид че това мото се разказва във фирмите най-често само в съкратен вариант: Обичайте го или го оставете.

8. Работата Ви прави или щастлив или болен. Ако не обичате работата си, то не можете да си позволите да продължите да я вършите.

Интересно е да се отбележи, че Бог е работил само 6 дена, а след това е оставил другите да работят! За себе си работят обаче и така и за него.

9. Много хора говорят за дълг или за задължения. В тях обаче няма Любов, защото те са обвързващи и отнемат свободата.

Или казано по друг начин – не дължите нищо на никого, най-малкото на шефа си. Но за сметка на това е важно да го обичате. Ако не, то сменето го ;)

10. Отданеност е когато Ти е все тая кой ще обере каймака. Който действа, за да бъде възнаграден или за да не бъде наказан, не е при себе си, а това означава, че не разполага и със собствената си власт.

11. Вие получавате обратно от живота това, което сте дали. Или както казват Бийтълс – Любовта, която вземате е равна на Любовта, която правите. Ние сме резонатори сами по себе си и най-вече за самите себе си.

12. Енергията включва качества, които са позабравени и предизвикват дори неприязън в съвременното общество – дисциплина, концентрация и инициативност.

13. Целта! Ами сега? Целите са нещо, с което предприятията и шефовете сами си пораждат много трудности. Ако дадена поставена цел не бъде постигната, то това очевидно не е добре. Когато обаче някоя цел бъде постигната, то изпадаме неочаквано в пълна безтегловност и се питаме – ами сега накъде? Сега само да не си направите извода, че целите не са важни. Просто е важно да се разбере, че не са самоцел. Важен е пътя. А още по-важна радостта по него. Тоест, работата трябва да Ви доставя удоволствие тук и сега, винаги, а не да се надявате, че някой ден ще можете да й се наслаждавате.

14. Как се стига до отдаденост? В личното съпреживяване на общия път. Точно този общ път е самото предприемачество, самото предприятие – място за игра, която не се играе, за да бъде спечелена, завършена или загубена, а за да се играе! Същността на играта и предприемачеството са самата игра и съответно самото предприемачество. Пътя!

Не случайно Иисус Христос казва, че трябва да сме деца и да че той е и истината и пътя и живота.

15. Отдаденост на работното място означава – мога, защото знам, че искам. Работата не само бива свършена, но и желана. Трябва да искаме това, което вършим. Всяка една работа е автопортрет!

16. Организацията е едно събитие, което се случва единствено и само в главите на участващите в нея.

17. Същността на истината е свободата. Външната среда за всяко едно предприятие допуска всички възможности и по никакъв начин не Ви принуждава да преживявате предприятието така, както го правите. Вие сте напълно отговорни за отговора, който получавате.

18. Зашото те не знаят какво вършат. Шпренгър цитира Библията по адрес на ръководните кадри. Да, те наистина незнаят какво вършат, защото погледа им никога не е насочен навътре, а винаги и само навън. Само този, който може да срещне сам себе си, може да срещне и другите.

Същото може да се каже и за познанието. Или казано по друг начин и още по-красиво от Шпренгър:

Най-далече стига този, който остане при себе си.

А Ники от доста дни ми говори, че се съсредоточава върху being … е, Ники е отново близо до истината. Всъщност той е в нея и тя е в него. :) Айде да не казвам повече, че ще прозвучи арогантно ;)

19. Съществуващото мнение не казва нищо. Според Хайдегър науката не мисли.

А според Щайнер нещата, които са правилни или верни може да са напълно различни от истината. Само една кратка басня по този повод:

- едно момче получава пет монети със заръка да купи хляб. Един хляб струва една монета. Ще речете, че момчето трябва да донесе пет хляба и това е вярно, но това не е истината. Момчето се връща с шест хляба, защото който купи пет получава шестия безплатно …

20. Създаването на действителност е първообразът на човешката свободата. Или казано по друг начин – Творчество.

21. Творчеството съдържа в себе си винаги и разрушението. За да се появи нещо ново, нещо старо трябва да си тръгне. Дефиницията на Шумпетер твърди: Инновацията е творческото разрушаване на старото от страна на предприемача.

22. Не става дума да разберем другите, а да ги уважаваме в тяхната неразбираемост.

23. Изберете една действителност, в която всички играят с удоволствие. Но имайте предвид, че трябва да я изобретявате винаги отново и отново.

24. Разбирането е слабо вероятно. Затова най-добре е не да се опитваме да разбираме, а да сме любопитни за другата гледна точка. Трябва да работите срещу неразбирането.

25. Няма информация. Има само комуникация. И сега всеки отново ще възприеме само това, което и без това вече знае. Затова и книгите ми се разбират толкова различно от това, което аз съм имал предвид. Всеки си гледа собствения филм.

26. Примерът – едно пасивно качество.

Защо ли? Ами всеки сам си избира активно кой пример да следва. А и самият пример трябва да е деен, да е предвождащ.

27. Най-важни са клиентите. Това важи за фирмите. А кои са клиентите на ръководните кадри? Следващите ги! (или подчинените, ако използваме думата според съвременната действителност) Клиентите обаче сами си избират стоките и услугите. Е, не е ли време следващите (подчинените), сами да почнат да си избират шефа? Същото важи и за ръководните кадри. Време е и те да започнат да избират. Работниците избират с ангажимента си, а ръководителите – с инициативността.

28. В борбата за власт между работници и работодател, силата е на страната на работниците, защото тях ги има и без работодател, но работодател без работници няма.

29. Ръководенето е връзка. Затова създайте топла социално-емоционална среда.

30. Отговорност не може да се делегира. Самоотговорността е една настройка. Тя не може да се предаде. Работниците трябва да бъдат оставени да я самооткрият.

31. Но никога не правете това, което работниците могат да направят сами! Така не им давате възможност да поемат отговорност и да развият настройката наречена самоотговорност.

32. Обиколните пътища водят до опознаване на околността. Или казано по друг начин – грешките са позволени. Без грешки няма отговорност.

33. Не обвинявайте, просто действайте в отговор. Всеки прави грешки. Признавайте ги отворено, но не кокетничете и не парадирайте с това.

34. Не обвинявайте, а сблъсквайте. Обвинението е лично, общо, насява вина, живее в миналото и е собствено мнение. Сблъсъкът е насочен към трудност, конкретен е, променя, живее в бъдещето и е от обща полза.

35. Всяко обвинение казва нещо за обвинителя, а не за обвиняемия. Обвинението е автобиография.

И накрая, не мога да не споделя прекрасните заключителни думи на Шпренгър:

Мисловните процеси в тази книга не са собственост на автора, а принадлежат на една определена Духовна атмосфера, която един отделен човек не може нито да създаде, нито да обхване.

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Обществото. Bookmark the permalink.

Comments are closed.