Доверието ръководи III

Ако искате да работите с някого, то му се доверете. Ако не се доверявате на някого, то не работете с него.

Продължавам отново с Доверието ръководи на Райнхард Шпренгър.

- доверието е риск и компетенция, които водят до лични резултати

- да се доверяваме е решение, едно съзнателно решението, което знае много добре за възможността да бъдем разочаровани. Добрите ръководители се доверяват на хората си от първия ден. Недоверието им трябва да бъде заслужено.

- доверието е сътрудничество, защото изхожда от добрите намерения на другата страна. Доверието като сътрудническо и въобще винаги трябва да се влага предварително.

- първо идва риска. После доверието. Или недоверието.

- често отвръщането на доверието идва много по-късно от даването му. Но това не е причина за недоверие. Такива процеси в света на икономиката има много. А и в природата. Не можем никога да очакваме веднага и без риска възвращаемост на вложенията си.

- доверието означава преди всичко, че сме готови да отдадем контрол, защото очакваме, че другата страна е добронамерена.

- доверието, за разлика от вярата, е винаги конкретно – за дадето нещо спрямо дадени хора. И е добре, че доверието е винаги ограничено!

- не всеки вид контрол отблъсква доверието. Но колкото по-малко е доверието, толкова контролът по-силно го отблъсква. Всъщност, доверието не е възможно без контрол. Контролът пък е напълно невъзможен без доверие. Важното е да се намери златната среда между тях. Доверието не трябва да е никога сляпо, а съзнателно. Сляпото доверие отблъсква доверието.

- доверието не е задължително морално. Има морално, но има и неморално доверие.

- доверието е чувство. Само разум не стига, за да се доверяваме или не. Затова е най-важно да сме автентични и например да не казваме, че се доверяваме, въпреки че вътрешно не го правим. Другият веднага ще го почувства и така ще се създаде недоверие между Вас.

Шпренгър не само се задълбочава в доверието, но и показва ясно как да практикуваме доверие. Ще започнем с често срещаните методи-заблуди, които противно на очакванията не водят до засилване на доверието или до създаването му:
- пропагандирането на доверие
- праволинейност
- признаване на грешките
- автентичност
- казване на това, което човек мисли и съответно такива действия
- спазване на обещанията
- доверие на заем

Тези неща са може би прекалено „типични“, естествени, в същността на доверието и затова не водят до неговото засилване. Разбира се, като изключим евентуално първото и последното, то те и не му вредят и са дори сами по себе си.

Но нека сега видим как дейно и бързо да създаваме доверие! Важно е да разберем, че доверието се създава, когато има изискване за действие. Едва в процеса на действие можем да разберем дали някой желае да ни се довери или не!

- колкото повече даден човек е раним, толкова по-голямо е доверието към него. Да не забравяме, че на децата се доверяваме най-лесно. Това си ни е заложено в инстинктите.
- доверието задължава силно този, на когото е дадено. Така погледнато доверието е контрол, защото задължава някого.
- едва, когато се направите зависим от работници, то тогава доверието е възможно
- едва тогава, когато дадем свобода на едно нещо, то остава близо до нас. Така е и с доверието.
- отдаването на власт и разбирането на ръководството като услуга е първа крачка към доверието.
- само този, който се доверява на себе си, може да се довери и на другите.

И накрая нещо, което е много важно да разберем и възприемем добре:

Неоправдаването на доверието не е доказателство срещу механизмите на доверието.

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Обществото. Bookmark the permalink.

Comments are closed.