Любими стари обувки,
къде ли не ходих със вас,
искрено, днес, без преструвки,
доволство изказвам на глас.
Спътници бяхте ми верни,
по друми, в калта и на сняг,
ставахте някога черни,
но винаги с мене във крак.
Изхвърлям старото бреме
и вас, обувките стари,
дойде и вашето време,
нови си имам другари.
Новите с Вяра, Надежда,
обувам ги днес, и с Любов,
устрем напред ме повежда,
към Бога за Път съм готов.