През лятото

Татяна Пачкова

През лятото дъждът е топъл и
плисва се в ръцете ми за миг,
през лятото светът е щедър и
пъстроцветен, многолик.

През лятото сънят е кратък, защото
бързам към брега, към утрото и към
скалите, които чакат моите слова.

Със тях ще си говоря дълго, ще
им разказвам за това как в сънищата
си летя безкрайно и виждам слънце
и дъга.

Ще им разказвам и за тебе, за силата ти,
и това потъване дълбоко в очите ти,
в душата ти, в гласа.

И те ще слушат всички думи, ще
си мълчат и ще блестят, и само
мъничка сълза ще се отрони от
камъка във моята ръка.

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Духа и Душата. Bookmark the permalink.

Comments are closed.