RSSТатяна Пачкова
През лятото дъждът е топъл и
плисва се в ръцете ми за миг,
през лятото светът е щедър и
пъстроцветен, многолик.
През лятото сънят е кратък, защото
бързам към брега, към утрото и към
скалите, които чакат моите слова.
Със тях ще си говоря дълго, ще
им разказвам за това как в сънищата
си летя безкрайно и виждам слънце
и дъга.
Ще им разказвам и за тебе, за силата ти,
и това потъване дълбоко в очите ти,
в душата ти, в гласа.
И те ще слушат всички думи, ще
си мълчат и ще блестят, и само
мъничка сълза ще се отрони от
камъка във моята ръка.
