Среднощният вятър

Татяна Пачкова

Среднощният вятър застана на прага ми,
разроши небрежно мойта коса, премина
през мен, надникна в очите ми и в ъгъла
тихо и бавно се спря.

Къде ли си бил, ветре нечакан, какво ли
там някъде си ти видял – морета безкрайни,
златисти поля, или може би тъжна песен
си пял?

Недей да тъгуваш верни приятелю, знам,
не напразно при мен си дошъл, ела, ще се
сгушим там до прозореца, и аз ще прегърна
твойта снага.

Ще погледнеш в очите ми, ще целунеш
лицето ми, ще те стопля за малко преди да
заспя, а после ще тръгнем към светлото
утро, вземайки нежно част от съня.

Така ще сме двамата, ще летим над земята,
и няма да има вече тъга, само слънце сияйно,
море и поляни, пълни с дъхави, чудни цветя.

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Духа и Душата. Bookmark the permalink.

Comments are closed.