На моите родители

Татяна Пачкова

Отдавна в стаята ви няма, не чувам
стъпките ви, няма стон, сама съм аз
и разговарям със спомените всяка нощ.

И виждам ви отново млади до мойте
крехки рамене, прегръщате ме силно, здраво,
и с ласки стопляте деня.

И знам, че с мен сте непрестанно, и знам,
сълзите ми събирате сега, и ме целувате,
невидими и нежни, с прозрачни пръсти
в моята коса.

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Духа и Душата. Bookmark the permalink.

Comments are closed.