RSSТатяна Пачкова
…
Нощта е нежна, пълна с аромати
и мисля си за твоите крила,
разперени и странно непознати в
уютната завивка на съня.
Сънят ме води, заедно със тебе, в
далечните усои на света, към слънцето, в
небето бяло и в тайните на моята душа.
Пристигам там, дълбоко в себе си, и виждам
теб и светлина, и няма облаци, и студ, и горест,
и сянката на болка и тъга.
И пак съм аз, и пак съм силна, и имам своите
крила, доскоро скрити някъде далече, във
лепкав мрак и самота.
Летя със теб, към слънцето, нагоре, а то блести
със хиляди лъчи, преплетени и много нежни,
в усмивката прекрасна на деня.
