Балканите – усет за Су-Меру (Към сиянието на истината през глъбините на словото)

Към сиянието на истината през глъбините на словото е книга на Андрий и Ольга Будугай. Представлява сборник от статии с лингво-езотерични изследвания и е най-задълбоченото разглеждане на Духовните корени на българския език.

Знанието се дава на човека,
за да става по-добър…

Основно, първоначално, изконно Божествено знание.
Нямаш го, ако вътре в себе си не си го постигнал. Един- Е -
ние. Чрез всеки човек действа Създателят, единственият
Творец.
Възприемаш ли себе си като даденост, ограничена
частица, работеща само в нисш егоистичен план, не се
надявай на голям шанс, за което българската дума е по-
точна в смисъла, изразен звуково: къс-мет – късичка ще
бъде метлата, с която ще изчистваш злото около себе си…
Ала постепенно извисиш ли нивото на своите знания-
отвътре-действия-навън, само чрез чисти вътрешни
пориви и без никакво изсилване (тоест в обсега на своите
индивидуални възможности), ще можеш да постигаш
неограниченост в различни посоки чрез мисъл прозорлива,
усет точен и сърдечност стопляща всекиго около тебе…
Бялата планина (Су-Меру) е онова високо място,
където още от безпаметна древност знанието човешко е
имало своите Божествени измерения, където ги има и днес.
Светлината – бялата, – в която се стопяват безбройните
нюанси на многобагрения жив живот. Защото
реализирането на Сътворението в нашия човешки
индивидуализиран живот е свързано с естественото
явление „катарзис”, за което българската дума има по-ясен
и богат на асоциации смисъл: пр-е-Чи-с-тв-а (приемай
енергията Чи и в Светлината твори алтруистично) или
пречи-стване (отстранявай всичко, което пречи, за да
стигнеш до сътворяването – ставането на нещата по
естествен начин). Процесите са енергийни. Стават всеки
миг, но в основата е мисълта, породена от вътрешен порив
и продължена от воля. Това са процеси – отказ да
възприемаш себе си само като даденост. Ти си в центъра на
ставането, на правенето. За да постигнеш вътрешната си
цялостност. Нито гънчица от душата ти да не остане в
мрак, нито клетчица от тялото ти да не бъде пропусната в
тези постоянни твои усилия да се пречистваш от всичко,
което ти тежи или те дразни, което в даден миг ще
заскърца и може са преобърне колата – душата ти.
Колко дълбок, всеобхватен, прекрасен е Животът-
проявление-на-вътрешната-култура! Без идоли, без
догми, без капчица насилие. Всеки човек има свой
вътрешен усет за Бога – висшата същност на нещата. Един-
Е-ние. Духът ни единява, а ние се стремим към Него.
Всеки по своя вътрешна пътека, чиито стъпала го водят
към Целта (поставена напред) – Цялото (усилията към нея)
– Цялостност (вече постигната).
Усетиш ли, че си успял да постигнеш определена
степен на Цялостност, на вътрешно споено единство (в
мисли, чувства и дела), разбираш, че в своето ежедневно
съществуване, в обикновената си, най-незначителна дори,
ра-бо-та (тройното име на Твореца: древноегипетския Ра,
славянския Бог и източния Тао) вътрешно си свързан с
много други хора. Откриваш ги на всяка крачка около себе
си – чувстват като тебе, мислят като тебе, живеят и творят
като тебе – по най-естествен начин:

…дишам, работя, живея
и стихове пиша, тъй както умея…
(Никола Вапцаров)

Замисляли ли сте се над факта, че очите на планината
(езерата) имат тайнствена и непонятна за човека връзка с
възвишенията, планинските вериги и хребети по дъното на
океана или морето? Твърд-вода и вода-твърд. Това са
подобни гранични области – сред еднаквост се проявява
контраст… И в душата си имам такива глъбини-висини. И в
тези гранични зони ми се налага ежедневно да върша
катарзисната си вътрешна ра-бо-та в три главни
направления, тъй като в себе си нося тройния сплит на своя
народ: траки, древни българи и славяни под сияйната
корона на Су-Меру или Бялата планина (Рила – Пирин –
Родопите – Стара планина – Витоша…). Без никакви
претенции да бъда философ, учен или поет. Само с
желанието да разбера смисъла на някои неща, които стават
в света с нас, съвременните хора…
Преди осем години узнах, че под връх Мусала, близо
до старата изгоряла хижа, се намират естествените Сфинкс
и Мистично езеро. Приятелката ми от Франция Режин
Жофр ми показа чудесна снимка на Сфинкса. Той е в
Пирамидата – Рила, най-голямата естествена пирамида на
Балканите, а може би и на Земята. Част от древната велика
Су-Меру, носеща на хората знание за вътрешната вселена…
На всекиго според постигнатото ниво на ин-диви-дуал-но
(на вътрешната му божествена същност, проявяваща се
двойствено в избора между мрак и Светлина, между зло и
Добро) съ-знание (сътворяващо знание).
Ето ни пред дилемата: глобализация или единение?
Единното вътрешно знание ни навежда към размисъл…
Като човек от Източна Европа, предпочитам думата
единение. Тя е, според мене, по-истинна за тенденциите в
развитието на човечеството. Глобализацията идва от
мисленето на хората в Америка и Западна Европа. В корена
на тази дума стои или „земното кълбо – глобусът” или
„светът” (както е точно във френския вариант:
mondialisation). Явно тука гледната точка е само
материалистично-земна. А съвременният човек по
естествен път вече стига до галактично, космично съзнание
чрез индивидуализиране на връзката си с Бога, с Висшия
Разум, с Вселенската Енергия… Затова именно
предпочитам единение, онова ново състояние на стотици
милиони човешки същества, които са антени, мост между
Земята и Небето, между материя и Дух – онзи мезокосмос,
който свързва микрокосмоса с макрокосмоса… Защото
само в индивидуалния си живот можем да постигаме хар-
мония (хара – физическия център на човешкото тяло,
намиращ се на два пръста под пъпа, и монада – коронната
чакра над главата), естественото състояние на физическо-
духовно просветление и да работим за Цялото, за всички
хора, за спасението на Майката-Земя.
С тези размисли от 19-20 декември 2002 г. отговарям
на желанието на моите приятели Ольга и Андрий да
напиша предисловие към книгата им, първата тяхна книга,
която, за наше общо щастие, излиза най-напред на
български език.

Невяна Константинова

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Духа и Душата. Bookmark the permalink.

Comments are closed.