От чуждия човек до брата 1 (Към сиянието на истината през глъбините на словото)

Към сиянието на истината през глъбините на словото е книга на Андрий и Ольга Будугай. Представлява сборник от статии с лингво-езотерични изследвания и е най-задълбоченото разглеждане на Духовните корени на българския език.

При първото си посещение в България за
специализация в Софийския университет „Св. Климент
Охридски” (2001-2002) Андрий насочи вниманието си към
факта, че в българския език думите, които предават
близостта (или по-точно степента на близост) в
междучовешките отношения, не винаги съвпадат по
значение със съкоренните на тях руски думи. Така
българската дума приятел на руски се превежда с друг, а
другар – с товарищ.
Тази разлика ни подтикна към размисли за самите
степени на човешката близост и за степените в развитието
на индивидуалното съзнание – тема, по която отделни идеи
и по-рано са ни вълнували, но преди това не се бяхме
опитали да обединим в едно изследване. Много ни помогна
трудът на френския езиковед Емил Бенвенист Словарь
индоевропейских социальных терминов1, в който
изследователят разглежда много от въпросите на тази тема.
В резултат на разсъжденията си Андрий постепенно
открои две редици понятия, като първата по-скоро се
отнася за близостта от кръвно-родствена и социална гледна
точка, а втората – за близостта в духовните и
междуличностни отношения. Тези условни редици са
следните:

1. кръвно-родствена близост, социално положение:

2. духовна близост, междуличностни отношения:

Нека разгледаме тези редици последователно.
Според Емил Бенвенист човекът и в древността е делил
хората на свои и чужди. Свой е този, който принадлежи
към съответното племе по признака на своето раждане в
него. Лат. дума ingenius означава буквално „роден във”,
тоест „в даденото племе, общество и затова притежаващ
всички права”. В първоначалното значение само роденият
в съответното племе е могъл да бъде свой за останалите
членове на това племе и след преминаването на
посвещението си той от юноша става „пълноценен” член
на съответното племе, като придобива всички права на
свободния човек в пределите на племето, върху
територията на неговите владения (следователно и в
сферата на влиянието на духа на това племе). Оттук идва и
етимологичната връзка между свой и свободен. Сравнете
също и лат. дума liberi, която е имала едновременно
значенията „законороден съм” и „свободен съм”.
По-късно значението на думата свой постепенно се е
разширило и с тази дума бил наричан всеки човек,
принадлежащ към групата от хора, към която принадлежи
говорещият за него. Това значение на думата е обхванало и
всичко онова, което съответният човек притежава. Появили
са се и по-абстрактните значения със същия корен:
усвоявам (на руски освоить /обработвам земя и усвоявам
метод/ и усвоить /усвоявам наука, урок/).
Чужд е лексема, заимствана в славянските езици от
германските. Старославянската дума tuzdi е означавала
„чуждестранен”, а в западноевропейските езици и диалекти
(на отделните групи езици – келтска, италийска, германска
и балтийска) коренът *tew- има най-напред значението
„надут, наперен, пълен, силен”, а по-късно и „народ, земя”
Този корен е и в основата на германските етноними
Teutoni, deutsch.
Понятието чужд е съдържало три различни семантични
и юридически категории:
1. „чужд” със значение „чужденец”;
2. „враг”;
3. „гост”.
Еднокоренните латински думи hostis /враг/ и hospes
/гост/ ни насочват към първоначалната обща
характеристика на понятията у латините враг и гост, чието
значение е „чужд” (от тях идва и българската дума гост).
Враг е този, който е принадлежал към племето, срещу
което са били водени военни действия. Ако се е случвало
да хванат в плен някой враг, той е преминавал в
положението на роб (на руски раб) и така ставал
собственост на заловилите го. Интересно е, че самата дума
собственост при някои славянски народи е съкоренна на
думата свой1. Тоест робът е вече свой, но без свобода, тъй
като той няма никакви граждански права (свободи) в това
племе или в тази страна.
Ала трябва да се отбележи, че понятието за роб в
древните цивилизации не винаги е било определяно с
постоянните признаци, както е според разбиранията в
съвременното общество. Въпреки че в Индия с нейната
кастова система робът не е могъл да промени
общественото си положение, в Древния Рим робът при
определени заслуги е могъл да стане свободен,
пълноправен гражданин на Рим (нека си спомним за
гладиаторите).

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Духа и Душата. Bookmark the permalink.

Comments are closed.