От чуждия човек до брата 2 (Към сиянието на истината през глъбините на словото)

Към сиянието на истината през глъбините на словото е книга на Андрий и Ольга Будугай. Представлява сборник от статии с лингво-езотерични изследвания и е най-задълбоченото разглеждане на Духовните корени на българския език.

Мимоходом бихме желали да припомним един момент
от Новия завет, в който Юда Искариот продава Иисус
Христос за 30 сребърника – сумата, която един от
евангелистите подчертано нарекъл „цената на един роб”2. В
нито един от древните народи не било позволено да стане
роб някой от съплеменниците – роб може да бъде само
някой човек от чуждо племе. С факта, че за Иисус Христос
е заплатена от юдеите цената като за роб3, е явно
подчертано, че те са Го изхвърлили от евреите, отрекли са
се от Него, „изтласкали” са Го извън своя егрегор, като са
Го превърнали в чужд-враг-роб в социален смисъл.
Гост е човекът, роден в чуждо племе (чужда страна),
по-точно от представители на чуждо племе, с когото се
създават определени отношения и който започва да има
специални права – такива права, които нямат гражданите
на съответната страна, права-обект на „гостоприемството”.
Отношенията в гостоприемството са двустранни. Всеки от
договарящите се явно дава клетва пред своето племенно
езическо божество. Да си спомним, че думата езически
произхожда от древнобългарската дума език, която е имала
две значения: „език, реч” и „народ”.
Езическите божества са боговете на племето, с които
всеки член от това племе по време на своето посвещение е
установявал тясна мистично-енергийна връзка. За
установяването на подобна връзка са помагали хората с
медиумни способности, които са ставали шамани или
жреци на племето. Да се заклеваш в чуждоплеменни
божества е равнозначно почти на това, да не се заклеваш
въобще, защото дейността на племенните божества било
свързано с точно определена територия, на кояго живеело
както самото племе, така живеели и самите племенни
божества – духовете на реките, планините, горите,
пустините или другите природни образувания на
съответната местност. Човекът, който давал клетва пред
своите богове, чиято власт се простирала в пределите на
племето, при нарушение на тази клетва за гостоприемство,
се превръщал в престъпник (човек, който престъпва
междата, чертата на закона) и понасял наказание според
правото и традициите на своето племе.
С госта бил сключван договор за това, че всяка от
страните приема другата страна на територията на своето
племе и обезпечава всичко необходимо, оказва нужната
помощ, тъй като гостът сред чуждото племе не можел да се
ползва с правата на неговите членове. Човекът, който се
обявява за гост от някого от представителите на племето,
автоматично и изведнъж ставал неприкосновен за
останалите представители на племето на домакина, който
приема госта. По време на договарянето бил вземан
някакъв неголям предмет, счупвали го на две половини,
като всяка от тях била съхранявана във всяка от двете
страни като доказателство за сключения съюз. Този
предмет бил вече наричан символ1 на договора. Домакинът,
приемащ госта, бил длъжен да услужва както на самия
партньор в този договор, така и на който и да е негов
пратеник, който трябвало да покаже половинката от
символа на договора. Тази половинка трябвало да
прилепне точно към другата половинка, намираща се у
домакина.
За да приключим с понятието гост ще добавим само, че
то е отразено и в лексемата посещавам, образувана от
старославянската основа сеть /гост/ и родствената гръцка
дума hetaira /приятелка, другарка, а по-късно и хетера/,
както и латинската дума satelles /спътник, телохранител/.
Нека сега разгледаме втората редица, отразяваща
степените на близост в междучовешките отношения според
духовния фактор и междуличностните отношения. Първата
степен в нея е познат – непознат, които по нещо са сродни
на свой – чужд, въпреки че не съвпадат цялостно: познат
може да бъде и някой човек от друго племе, от чуждите.
Познанството бива обикновено доста повърхностно и
дори далечно, а може и да бъде в различна степен близко.
По своя произход лексемата познат (на руски знакомый)
идва от общославянската дума *znati /да узная; да отлича,
да забележа/ > да узная (рус. узнать) 2. Думата познат е
съкоренна с думите знак, значение, знаме1, знамение,
знаменит (която съдържа идеята за познаване на някой
човек, на това, с което той е различен2, което го отличава
от другите, както и за събиране на информация
индивидуално за него).
Втората степен на близост е руското понятие приятель
– човек, с когото сме свързани по-тясно и отношенията ни
са доста интензивни. Етимологично тази дума е свързана
със старославянската приязнь /доброжелателство, дружба/
и още по-далече в древността с праславянския глагол
прияти /обичам, дружа/, който е съкоренен с
индоевропейския корен*prai-. От същия корен
произхождат древноиндийската дума priyas /мил, желан/,
немските думи Freund /приятел/, frei /свободен/ и freien
/сватосвам се/ и готската дума frijon /обичам/. От същия
корен идва и украинският глагол сприяти /способствам,
благоприятствам/
Следващата степен на близост е отразена с думата
другар (на руски товарищ). „Товарищ”. според
определението в Этимологический словарь русского языка
на Галина Павловна Циганенко, е „човек, близък на някого
поради общност на възгледите, на дейността, на условията
за живот и т.н.” Ние поставихме понятието другар на по-
висока степен на близост в сравнение с приятель поради
това, че отношенията ни с другар изискват съблюдаване на
определени задължения, сътрудничество в общо дело, а не
просто „създаване на благоприятни условия, подпомагане,
улесняване”. До известна степен като аналог на понятието
другар в някои сфери на човешката дейност може да се
счита навярно понятието колега < лат. colligere /събирам
заедно/.
Руската дума товарищ е заимствана от тюркските
езици през общостлавянския период и е означавала
„съсобственик на имущество”. Тюркската дума tavaris е
съставна от tavar- /имущество/ (първоначално /добитък/) и
-is /приятел/. На славянска почва в понятието*tovaristjь се е
развило значението на „компаньон” (букв. „този, с когото
изкарвам хляба си”)1. Оттук и товарищество означава
„обединяване на хора за изпълняването на общи задачи”.
Друвноруската дума товарищь е имала две значения:
1) конпаньон в продажбата на стоки; 2) помощник в
дейността, в работата. За първото значение можем да
добавим, че то може в известна степен да се съпостави с
руската дума коммерсант, заимствана от френски със
значението „търговец на едро”. Тази дума идва от лат.
merx /стока/. Едрите търговци сформирали свои
товарищества (гилдии), съюзи, за да могат със съвместни
усилия да осигуряват безопасни условия за търговията, да
облекчават с взаимопомощ своя занаят. Можем да
допуснем, че от същия корен е и латинското име на бога
Меркурий (при гърците е Хермес), покровителя на
търговците на едро.

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Духа и Душата. Bookmark the permalink.

Comments are closed.