От чуждия човек до брата 3 (Към сиянието на истината през глъбините на словото)

Към сиянието на истината през глъбините на словото е книга на Андрий и Ольга Будугай. Представлява сборник от статии с лингво-езотерични изследвания и е най-задълбоченото разглеждане на Духовните корени на българския език.

Но защо пък на едро? Работата е там, че в античния
свят дребните търгаши-прекупвачи не са се ползвали с
уважението на хората и с протекцията на Меркурий – та
нали само такива търговци на едро са предприемали
рисковани пътувания със стоки, носейки в чужди земи
някаква стока за продан и закупувайки оттам друга стока.
Тях често са ги ограбвали по пътя и дори те можели да
попаднат в робство или да бъдат убити от разбойници по
суша или от пирати по море. Меркурий – вестителят на
боговете – сам е бил често на път и как да не бъде „патрон”
на пътниците и на керванджиите. При това ще отбележим,
че лат. дума merx произхожда от глагола merere
(=mereri) /достоен съм, струвам/.
С второто значение на древноруската дума
товарищь /помощник в работата, в дейността/ може да се
съпостави чешката дума tovarys /калфа/1 и наименованието
на званията и длъжностите в Русия преди Октомврийската
революция, например товарищ прокурора /помощник на
прокурора/.
По този начин в понятието другар (на руски товарищ)
има по-скоро делова и същевременно по-тясна връзка,
отколкото при руското понятие приятель. Още по-тясна
връзка явно ще предаде българското понятие приятел (на
руски думата е друг, въпреки че тя семантично някак си се
пресича с българската дума другар, с хърватските друг,
другар /със същото значение/ и с древноруската другъ
/приятел, другар; дружина; слуга) 2.
Следващата степен във втората редица е българското
понятие приятел (на руски това понятие е друг, което е
било гранично с понятието дружина в смисъл на „военно
другарство”. Павел Яковлевич Черных в своя Историко-
этимологический словарь современного русского языка
определя значението думата „дружина” така: „небольшой
отряд, группа людей, организованных для совместной
деятельности, для достижения общей цели”.) Тук, ако не
вземем под внимание думата отряд, определението
напълно ще подхожда и за понятието другарство (на руски
товарищество). Но това е именно военна разновидност на
другарството и в това се изразява онзи нюанс, поради
който дружинниците /членовете на дружина/ вероятно са
в много по-тясна връзка, отколкото другарите. Поради
вида на своята дейност дружинниците постоянно са били
на границата между живота и смъртта и именно това е
поставяло на карта практически абсолютно всичко: те са
доверявали един на друг не имуществото си, както е при
обикновеното другарство, а най-ценното за човека – своя
живот.
При повечето от случаите дружинниците са
сформирали своеобразно братство, но с единствената
разлика, че при тях не било вземано под внимание
духовната насоченост. Дружината е могла както да
защитава своите земи или своето княжество, така и да се
занимава с разбойничество, с нападения и набези върху
други племена и да убива хора с цел обогатяване. Обаче в
дружината е била изключително важна личната преданост
на членовете на дружината към главатаря и на един към
друг. С каквото и да са се занимавали, основното и
главното е те всичко да правят заедно, дружно, съвместно –
като единен организъм. Всеки давал обет или клетва за
вярност и така ставал част от единното цяло, свързвал се с
останалите чрез тесните „връзки на дружбата”. Именно
тази идея за взаимност предават и запазилият се от онези
далечни времена руски израз друг друга и съкоренните
литовски думи draugas /спътник, другар; приятел; един от
съпрузите; един от двамата/, drauge /заедно/ и drauge
/съдружие; компания, група хора/.

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Духа и Душата. Bookmark the permalink.

Comments are closed.