От чуждия човек до брата 4 (Към сиянието на истината през глъбините на словото)

Към сиянието на истината през глъбините на словото е книга на Андрий и Ольга Будугай. Представлява сборник от статии с лингво-езотерични изследвания и е най-задълбоченото разглеждане на Духовните корени на българския език.

Индоевропейският корен *dher- / *dhere-, който лежи в
основата на горепосочените думи, е имал значението
„поддържам; подпирам; държа”, тоест предавал е смисъла
на здравина, крепкост, основание и надеждност. За това,
според Емил Бенвенист, свидетелства и свързаният с
*dher- индоевропейски корен *dreu-, от който идват
гръцката дума doru /дърво, пън/, старославянската druva
/горски материал, дърва/, литовската drutas /силен, твърд/,
санскритската dhruva и иранската druva /твърд, здрав/,
словенската sudravu /здрав/, гръцката drus /дъб/, едно от
най-здравите и устойчиви дървета в Европа.
Подобна връзка ни дава възможност да допуснем, че
при заклеването на дружинниците във вярност е било
възможно да се задейства култът на друидите, при които
дъбът е главното свещено дърво, свързано с цевтъра на
света1. Самото наименование друиди, според някои
изследователи, идва от dru /дъб/. Клетвата пред дъба, като
най-здраво и устойчиво дърво, в друидизма е могла да бъде
най-важната гаранция за здравината и верността на съюза
на дружинниците, така че самото име дружинници може
да се тълкува и като „свързаните с клетва пред dru- дъба”.
Германският корен*dru- (=*doru-) е имал отначало
значението „силен, здрав, твърд”, а по-късно „дърво, гора”
и е подобен на гръцкия drus /дъб/. Той също произлиза от
гореспоменатия индоевропейски корен*dreu- и лежи в
основата на такива думи като немската Treue /1) вярност,
преданост; 2) точност, правильност/, английските trust
/доверявам, поверявам; доверие/, true /истински, верен,
правилен/, truce /примирие, договор, союз/, исландската
tru /верен/, готската trauains /доверие, вяра/.
Нека си спомним, че дори един от най-големите
медиуми Адолф Шиклгрубер (Хитлер), който се опита в
своята идея за немско-фашистко (а по-точно
националсоциалистическо) всемирно господство да влее
окултната сила на езическити култове на своите предци, е
избрал като един от атрибутите на формата на есесовците
дабови листа. Явно с това той искал да подсили
здравината, верността и предаността на клетвата на
встъпващите в редовете на може би най-големия магически
орден на ХХ век – на такива едни „дружинници”,
поставили си за цел да завземат властта в целия свят и да
въведат „нов ред”.
Ще отбележим, че съвременната руска дума друг е
наследила от дружина идеята за верността и предаността
на приятеля към приятеля. С течение на дремето дружбата
изработва някакви свои общи принципи, към които
впоследствие се придържат приятелите. И ако тези
принципи включват висши идеи и светли мотиви, тогава
дружбата става дълговечна, приятелят става наш втори аз
или alter ego. Не просто втори, а такъв, комуто се дава
предпочитание при случай на дилема: alter в латинския
език означава „по-голям, по-важен”. На всички ни е добре
известен крилатият израз „кажи ми кой е приятелят ти и аз
ще ти кажа кой си ти”.
Съзнанието на отделните приятели буквално прораства
от единия в другия. И поради това най-страшният и
съкрушителен удар на един човек може да бъде нанесен от
недоброжелателите му чрез негов приятел, ако този
приятел реши да тръгне по пътя на измяната или
предателството: той знае реално всичко за приятеля си,
включително и неговите слаби места, а освен това има
енергийно-симпатична връзка с него, с предадения човек,
та именно по този начин, чрез тази енергийна връзка, е
възможно значително да се увеличи силата на удара. Ето
защо в Космоса един от най-тежките грехове е
предателството. Кармичните последици от него стават
много по-тежки и опасни, ако това предателство излиза
извън рамките на междуличностните отношения и засяга
висши духовни идеи.
Ще подчертаем, че като своеобразен двойник, alter ego
на човека става и неговият враг. Изразът за приятеля, който
дадохме по-горе, има още една формулировка: „Кажи ми
кой е твоят враг и аз ще ти кажа кой си ти.” Този израз е
приложим в случаите, когато човекът живее не в сивота и
равнодушие – посредствеността не засяга и не оскърбява
никого! Интересно е, че според Агни Йога (духовното
учение, дадено на човечеството с цел да се облекчи
преодоляването на този сегашен преходен период)
великият управник-подвижник на Индия Акбар (1542-
1605) най-напред се е интересувал от това, с какво се
занимават враговете му, и чак след това питал за
държавните работи, за приятелите и т.н. Случвало се е в
живота някой човек, след като е загубил приятелите си и се
е оказал в тежко положение, да се обърне за помощ към
свой враг и този враг, само от уважение към човека,
съхранил своите принципи, му е оказвал помощ…
Интересно е също, че изтъкнатият руски актьор и бард
Владимир Семьонович Висоцкий, който през последните
години на своя едва 42-годишен живот в известна степен
стана въплъщение на съвестта на руския народ, е поставял
дружбата по-високо от любовта. Възможно е да се допусне,
че е станала грешка – нали истинската любов включва и
дружбата. Не е случайност, че украинската дума дружина
има значение и на „съпруга”1. Явно поетът-певец е имал
предвид не любовта, а влюбването, което повечето от
хората възприемат за любов.
Любовта се отличава от влюбването почти така, както
алтруизмът (< alter, както бе споменато по-горе) – от
егоизма. Истински обичащите се хора се възприемат и като
приятел за приятеля, но знаят и общия път, по който вървят
заедно. Както и приятелите, те делят по равно и радостите
и бедите в живота: не е случайност и фактът, че в руския
език супруги и упряжь /впрегатни принадлежности, хамут,
юзда и т.н./ имат еднакъв корен – съпрузите сякаш са
впрегнати в един впряг. При това те виждат един в друг
както своите силни, така и своите слаби страни. Както и
истинските приятели, те се стремят се стремят там, където
другият е слаб, да го подпомогнат, дори да го прикрият,
като приемат удара върху себе си, прилагайки всички свои
сили, за да излезе той от затруднението или кризата. Ще
отбележим, че на руската дума друг /приятел/ е съкоренна
древноанглийската дума dreogon (> в съвр. англ. dree),
която означава „търпя” (лишения), „страдам”. И разбира се,
всеки един от обичащите се полага старания, доколкото му
е възможно, да научи любимия си човек на всичко онова,
което самият той умее да прави.

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Духа и Душата. Bookmark the permalink.

Comments are closed.