От чуждия човек до брата 5 (Към сиянието на истината през глъбините на словото)

Към сиянието на истината през глъбините на словото е книга на Андрий и Ольга Будугай. Представлява сборник от статии с лингво-езотерични изследвания и е най-задълбоченото разглеждане на Духовните корени на българския език.

А влюбените възприемат не целия човек, а само
неговите силни страни. Останалото се дорисува от тяхното
въображение, като облепят реалния индивид с онзи образ,
който е по-изгоден за тях и който те биха искали да виждат
и притежават, който би бил полезен за тях. И след като
премине периодът на еуфорията от влюбването и животът
започва да нанася своите удари, влюбените изобщо не
обединяват усилията си, за да се измъкнат от създалата се
ситуация, а започват взаимно да се „разследват”,
предявявайки всеки на другия съответните обвинения.
Огледалните светове на техните образи, след като са
предавали всичко в изопачен вид, започват бързо да се
рушат. Илюзията-мъгла се разкъсва под напора на силните
ветрове на реалността. И колкото по-голяма е била
степента на „изкривяване” на истинските образи, колкото
по-малка е била степента на тяхното съответствие на
реалността, толкова по-силен ще бъде шокът, толкова по-
неудържими ударите и по-яростна ответната реакция на
влюбените, насочена срещу другия.
Интересно е, че съкоренната на образ украинска дума
обрàза има значение на „обида”. Възможно е тази дума
някога да е била свързана именно с такава ситуация. И
може би нещо подобно е предизвикало създаването на
израза „от любовта до ненавистта има само една крачка”,
който израз явно има предвид не любовта, а състоянието на
влюбеност. Влюбеният вижда не общия път с другия човек,
не възприема себе си редом с него, разбира се, в един общ
впряг, а се вижда като някакъв връх над този, в когото е
влюбен, като мечтае да го насочва натам, накъдето на него
самия му се иска.
И тъй, любовта навярно може да се смята за най-висша
форма на дружбата между мъж и жена, при която връзката
може да бъде много по-тясна, отколкото при дружбата, а
хармонията между двете думи наистина съвършена. Във
всички случаи е явно, че любовта включва и качествата на
дружбата и постепенно извежда съзнанието на следващото
ниво-степен на междучовешките отношения –
братството, елементите на което вече срещнахме и при
предишните степени и което става наистина космичен
фактор, водещ човека към Вечността, подпомагайки го да
реализира зъложената в него от Върховния Творец идея за
съ-творчество съвместно с Йерархиите на Силите на
Светлината, за съборност и безсмъртие. За последното е
доказателство и самата дума человек1 /чело – съзнание,
което минава през века-вечността/.
Думата брат произхожда от индоевропейското
съществително*bhrater /брат, сродник, земляк/, с което се
свързва и думата фратрия /подразделение на племето/, на
която съответства събирателното старославянско
съществително братия. И въпреки че в етимологичните
речници не пише нищо повече за произхода на думата
брат, в смисъла на това понятие очевидно прозира идеята
за съборността, дума, която по смисъл клони към брат и
е съкоренна с думите събор, избор, избран2, брак, бреме
(включително и носенето на духовния кръст), събирам се.
Братът по духовно, а не по кръвно родство, и този
човек, когото нашето съзнание е избрало, в резултат на
опознаването от съзнанието ни на съзнанието на този,
когото то възприема като брат по дух. Българската дума
разбирам, френската дума comprendre /разбирам/ и руската
понимать съдържат руската основа брать3 /вземам/.
Съзнанието като че ли събира част по част4 в себе си
понятието за другия човек и самата лексема съзнание има
смисъл на събирателство. При това се събират познания
не само за едно съзнание, избрано като брат по дух, а и за
всички останали индивидуални съзнания, с които се
сблъсква опознаващият човек. А и самият той при това
като че ли се събира с другите съзнания, допълва се от тях.
Интерес представлява фактът, че изразите в руския език
собраться что-то сделать /готвя се да направя нещо/,
собраться в дорогу /стягам се за път/, собраться с
мыслями /съсредоточавам се/, собраться с силами
/отдъхвам сиу възстановявам силите си/ предават смисъла
като че ли „събирам в себе си” необходимото количество
части, за да бъда в състояние да изпълня поставената
задача.
Всяко индивидуално съзнание, което проумява,
прозира (на руски прозревает = созревает /съзрява/)
идеята за космичното братство, възприема себе си и
останалите съзнания и същества като части на единното
цяло, на универсума1, космоса, в който всички части-братя
се обединяват от принципа на Вселената на Любовта,
допълвайки се един друг и взаимно постигайки
съвършенството.
Вероятно не е случайност, че немските думи Leben
/живот/ и Liebe /обич, любов/ са толкова близки по звучене
една на друга. И само при хармоничното съчетаване на
частите се образува щастието-общението (на руски
счастье-соборность), при което всяко индивидуално
съзнание на брата-част не просто се разтваря към и в
другите индивидуални съзнания и изчезва в общия поток,
но и съхранява своята индивидуалност, своя уникален „аз”.
Като се издига крачка след крачка по стъпълата на
братската обич и любов, индивидуалното съзнание
постепенно стига до прозрението, че всичко във Вселената
– от най-мъничката частица до метагалактиките – е живо и
има свое съзнание (не случайно Вселената се нарича
точно така: името й е калка от гръцки и означава
„населена”). И самият атом, и растението, и животното, и
човекът, и който и да е народ, и цялото човечество, и
планетата, и галактиката – всичко това са братя в
безкрайната Йерархия на живите същества в Космоса. Ето
защо светците и към животните са се обръщали с думата
брат и са се държали с тях като с равни.
Ние се опитахме да проследим пътя на изграждането на
човешкото съзнание от тясно племенните граници, когато
всичко, което не принадлежи на съответното племе, се
възприема като чуждо, а това означава и като враждебно,
носещо угроза, до осъзнаването на вселенското братство,
при което разширеното и просветлено индивидуално
съзнание встъпва вече като пълноправен член на
космичното семейство. По всяка вероятност това, което
всеки от нас трябва да направи, е да определи на какъв етап
се намира и след това с по-висока осъзнатост да продължи
по предопределения от Господ Бог за нас път, като
преодолява с достойнство препятствията, които се
появяват поради ограничеността на нашето индивидуално
съзнание или които поставят „недоброжелателите на
човешкия род”.

Украйна, гр. Переяслав-Хмелницки, 29.10.2003, ср.
Превод от руски – Невяна Керемедчиева

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Духа и Душата. Bookmark the permalink.

Comments are closed.