Духовност и пари 2 (Към сиянието на истината през глъбините на словото)

Към сиянието на истината през глъбините на словото е книга на Андрий и Ольга Будугай. Представлява сборник от статии с лингво-езотерични изследвания и е най-задълбоченото разглеждане на Духовните корени на българския език.

След време парите започнали да се изработват от по-
евтини метали и да изгубват своята стоковост, но запазили
своята знаковост. По-късно се появили банкнотите, които
също запазили своята знаковост, но стоковостта им вече
била сведена почти до нула. Печатайки банкноти,
държавната банка се задължавала да потвърди стойността
на паричната единица в държавата със златно покритие –
количеството злато, налично в тази страна и падащо се на
всяка банкнота. Но много сложно е да се контролира
количеството злато в страната и това позволява на банките
да печатат банкноти, неподкрепени реално с нивото на
златно покритие, което е официално обявено от
държавната банка.
Да си спомним по този повод интересния и поучителен
факт, когато президентът на Франция Шарл дьо Гол през
1960-те години събрал всички налични в страната щатски
долари и помолил Съединените Американски щати да ги
обменят срещу злато. След това САЩ дълго време се
„сърдят” на Франция, тъй като реалният курс на долара бил
много по-нисък от обявения.
Или ето още един факт, който може да бъде намерен в
пресата и се отнася за същите тези САЩ: за печатането на
една 100-доларова банкнота те изразходват 3 цента, а
изнасят стока за 100 долара, и ако всички страни по света
едновременно биха поискали да разменят притежаваните
от тези страни долари срещу някакви ценности, то САЩ
веднага биха прекратили съществуването си.
Несъответствието между реалния и обявения курс
позволява да се правят подмени: чрез „празните”,
непокрити със златен запас пари, да изсмукват имащи
реална стойност стоки и суровини от по-слабите
икономически страни към по-силните (а често – и по-
наглите, агресивни, „безсъвестни”) страни.
След време подобни подмени довеждат до това, че в
целия свят се възцаряват валутите на икономически най-
развитите страни. В крайна сметка на власт ще дойде
валутата на една-единствена страна, която изобщо няма да
съответства на своето златно покритие, но ще контролира
златото и всички останали валути. Тя самата пък на свой
ред ще бъде заменена от еквивалент на еквивалента:
парите, бидейки еквивалент на труда-стока, ще бъдат
заменени от електронни пари – във висша степен условни и
нематериални пари. С помощта на такава метаморфоза
същите онези „компютърно напреднали” хакери ще могат
бързо и, тъй да се каже, доста чувствително (наистина, до
време), да се обогатяват, без да излизат от къщи.
Мимоходом си струва да отбележим, че според
учението на Агни Йога, която ни е дадена за този преходен
период, кражбата на пари или вещи е нещо лошо на първо
място не поради това, че някой бива лишен от нещо, а
защото кражбата засилва чувството за собственост както у
открадналия, така и у този, от когото са откраднали.
Именно чувството за собственост е имал предвид Христос,
когато е казал, че „мъчно ще влязат в царството Божие
ония, които имат богатство! Защото по-лесно е камила да
мине през иглени уши, нежели богат да влезе в царството
Божие” [Лук. 18:24-25]. При това ще отбележим, че същата
тази Агни Йога съветва да се дава милостиня не с пари, а с
вещи, хранителни продукти или да се помогне на човека с
физически труд – за да се способства по-малко на
развиването на собственическото чувство.
Когато говорим за бедните, следва да подчертаем, че не
всеки богат човек представлява собственик: да си спомним
поне примерите на Буда или на ученика на Серафим
Саровски, помещика Николай Мотовилов. Собственик –
това е само оня, който е обсебен от страстта за притежание.
Може да не притежаваш нищо и все пак да бъдеш
собственик, а може да имаш милиони и да не си собственик
и дори да попаднеш в Царството Небесно. В това
отношение е показателен примерът на Буда и двама негови
ученици. Единият живеел в голямо богатство, а другият
нямал нищо, освен дрехите на гърба си. При това Буда
всеки ден укорявал бедняка за чувството му за собственост.
Най-накрая обиждащият се всеки път ученик-бедняк не
издържал и го попитал: защо Учителят постоянно се кара
за чувството на собственост само на него, който си няма
нищо, а нищо не казва на богатия ученик. На този въпрос
Буда отговорил, че този богат ученик не е привързан към
своето богатство, а запиталият, макар и физически да не
притежава нищо, постоянно гори вътрешно от страст за
притежание на богатство и с цялото си същество е
привързан към него.
И така, важна е не толкова паричната сума сама по себе
си, колкото отношението към нея. Да си припомним
случая, когато болните са жертвали в храма много скъпи
вещи, за да покажат силната си вяра и любов към Бога, а
Иисус Христос е казал, че повече от всички е пожертвала
за Бога вдовицата, положила на жертвеника само една
лепта – най-малката монета: защото богатите жертвали от
излишъка си, а вдовицата нямала нищо друго, освен тази
монета.
Понятията за богатство и бедност са в определена
степен относителни и критерият за това, носят ли парите
вреда конкретно на някакъв човек, или не, ще бъде, по
всяка вероятност, единствено неговото вътрешно
състояние (мисъл и чувства) по отношение на тези пари.
Важно е човек да мисли за делото, което извършва, а
парите да възприема само като едно от средствата за своето
въплъщаване. За пияницата и няколко лева са много, та
веднага, щом се появят, той моментално ги пропива. А
някой действа на нивото на държавата и при него няколко
милиона долара не предизвикват никакво обсебване и той
мисли за това, как най-добре да ги използва. Въпреки че,
като отчитаме магическата сила на парите сами по себе си
(не случайно на същите тези долари на САЩ има
множество различни масонски знаци), следва да кажем, че
всяка парична сума притежава и своя определена
магическа сила. Но въздействието на тази сила върху
хората е относително и зависи от нивото на съзнание,
духовната насоченост и идеите, на които отделният човек
служи. Неслучайно Иисус Христос е казал, че „всекиму,
който има, ще се даде, а от оногова, който няма, ще се
отнеме и онова, що има” [Лук. 19:26].
Мнозина, бидейки бедни, се страхуват да бъдат нищи.
Да си спомним, че в Русия някога църквата благославяла
някои духовно силни хора за „нищенството” като един от
пътищата на духовна практика. Взелият върху себе си този
кръст подвижник се осланял напълно и единствено на
волята Божия и на своя труд, достигайки състоянието,
представляващо идеала на религиозното чувство. Именно
затова Иисус Христос в своята проповед на планината
подчертавал: „Блажени нищите духом, защото тяхно е
царството небесно” [Мат. 5:3]. Блажени са онези, които,
както нищите чакат милостиня, просят от Бога Мъдрост и
Любов. Да си спомним за великия мъдрец и светец от
древността цар Соломон, който поискал от Бога не
богатства, както другите царе, а само мъдрост. Като дал на
Соломон мъдрост според неговата молба, Господ му
придал и всичко останало.
Големият праведник, осланящ се на своя ум и на своите
сили, стои по-далеч от Бога, отколкото последният
грешник, в дълбините на чиято душа са живи способността
да обича и упованието на Божията Воля. Такъв грешник
по-лесно ще се покае за греховете си и като блуден син ще
се завърне при Небесния Отец, отколкото праведникът,
който със силата на волята е способен да застави себе си да
постъпва според Божите заповеди, но при това е изгубил
способността да прощава на другите техните грехове.
Въздействието на парите върху някои хора може да
доведе до една от формите на обсебване, които на пръв
поглед са съвсем различни, но представляват двете страни
на един и същи медал – или към натрупване, или към
разточителност. Неслучайно духовидецът от средните
векове Данте Алигиери в своето мистично пътешествие из
иноматериалните светове видял скъперниците и
разточителите на едно място (в четвъртия кръг на ада),
където:
Тъй също, както в морския усой,
между Харибда страшната и Сцила,
вълните една в друга, кат` реват,
се блъскат със неукротима сила,
тъй тласкат тежести по мрачний път
и едни в други блъскат се душите,
а кат` се дърпат, чуй им се гласът:
Защо ги стискаш тъй в ноктите?
Защо пилееш глупаво? – Безспир,
тъй от един до други край разбити,
въртят се грешниците в мрачний шир
все с тия същи думи на устата,
а после всеки връща се надир
и изново захваща пак борбата. [1, с. 37]
За скъперниците говори и Лао Дзъ: „Онзи, който е
привързан към нещата, ще страда много. Онзи, който
пести, ще претърпи тежка загуба. Доволният човек никога
не се разочарова. Онзи, който знае къде да спре, не си
навлича беди. Той винаги ще бъде в безопасност” (стих
44).
За онези, които познават мярата, той казва също: „от
пестеливостта идва щедростта” (стих 67). За правилното
отношение към духовните ценности говори и един такъв
наш (украински – бел. прев.) омоним като добро, който в
материален смисъл означава имущество, а в духовен –
притежаване на високи духовни качества. Тоест добър
човек не е онзи, който може да бъде наречен духовен
скъперник или разточител, а този, който намира
правилната мяра във взаимоотношенията, някаква среда
между излишната принципност и безпринципността.
Следва да отбележим, че всяка душа на определен етап
от своята еволюция преминава през изпитание с
безпаричие, а на друг етап – изпитание с излишък от пари.
И често второто изпитание се оказва много по-трудно от
първото. А в наше време, което е преходно към епохата на
Водолея, когато се осъществява ускоряване на еволюцията
и силна поляризация на обществото (разделяне на
библейските „кози” и „овци”), на практика всички хора са
принудени да преминат през едно от двете изпитания. При
това процесите на глобализация способстват за все по-
голямото задълбочаване на тази поляризация. За
човешките взаимоотношения в общество, в което се
абсолютизира потреблението, е характерно неимоверното
увеличаване на стоковите потоци, при което единици могат
да се обогатят за кратко време, а огромното мнозинство
хора се оказват под границата на бедността.
Макар че, трябва да признаем, подобни по своята
същност проблеми са характерни не само за нашето време.
Обръщайки се към същия този Лао Дзъ, в неговия
споменат по-горе неголям по обем трактат Дао дъ Дзин
намираме достатъчно много места, отнасящи се до въпроса
за духовността и парите. „Когато дворът блести от
великолепие, нивите са пълни с плевели, житниците са
пусти. Някои се обличат в лъскави дрехи, носят остри
мечове, затъват в ядене и пиене. Те притежават повече,
отколкото могат да използват. Те са разбойнически барони.
Със сигурност това не е пътя на Дао” (стих 53). „Защото
управниците изяждат парите от данъците. Затова гладуват
хората” (стих 75). „Съвършено-мъдрият е справедлив и не
отнема нищо от другия. Той е безкористен и не вреди на
другите” (стих 58). „Ето защо мъдрецът носи груби дрехи,
а безценния камък държи в сърцето си” (стих 70).
От древни времена се е смятало, че с духовна практика
обикновеният мирянин може да се занимава при средно
ниво на доходи: бедният човек е твърде обременен от
грижи за материалната страна на живота си, а богатият се
намира в илюзията, че всичко може да се купи с пари, в
това число и духовността. Докато днес утежнените условия
на физическо съществуване са призвани да ускорят
периода за духовното съзряване на човечеството. При това
парите и стандартът на живот образуват своеобразни касти,
отсеци на обществото. Като не може да се каже, че да си
богат е по-добре или по-лесно. Та нали богатият се намира
в постоянно напрежение, създавано от парите и грижата за
тяхното запазване и умножаване, а също тъй е подвластен
на онези правила и огромни ограничения, които му диктува
приетият в неговия кръг-каста живот.
Така че щастието не е в парите и в тяхното количество,
а в запазването от човека на способността да твори и в
свързаната с нея свобода на волята, а също така в умението
да намираме правилната мяра във всичко, да „отдаваме
дължимото” на кесаря и на Бога, да знаем кому каква част
да отделим. Неслучайно самата дума щастие има в себе си
същата „част” и подразбира хармонично съчетаване на
частите в духовно цяло, причастност на всяко съзнание към
делото на еволюцията и към замисъла на Върховния
Творец.

Украйна, гр. Бердянск, 28.05.2000, неделя –
гр. Переяслав-Хмелницки, 09.03.2009, понеделник.
Превод от руски – Бойко Златев
За първи път на български това есе е публикувано в
електронното списание „Палитра”, бр. 1 (38), 2010 година:

http://www.palitrabg.net/38ab.htm.

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Духа и Душата. Bookmark the permalink.

Comments are closed.