Словото-сътворение 1 (Към сиянието на истината през глъбините на словото)

Към сиянието на истината през глъбините на словото е книга на Андрий и Ольга Будугай. Представлява сборник от статии с лингво-езотерични изследвания и е най-задълбоченото разглеждане на Духовните корени на българския език.

На филолозите-езотерици от София
Елка Калинова и Мария Пешева

В древността, когато светът е бил възприеман не
през призмата на интелекта и чрез материалистично-
прагматично-потребителския подход, а посредством
всички невидими тела на човека (т.е. с всички фибри на
душата), мистично-религиозно, в древността на Словото
и на думите е било придавано огромно значение. То е било
много по-голямо от онова значение, което ние придаваме
на речта, езика и отделните думи сега, при девалвацията
на изконните духовни ценности и огромната лавина от
всякакви заместители, ерзаци и сурогати, заливащи
всички сфери на живота и дейността на хората.
Ще се опитам в своите езотерични есета да
„реставрирам”, доколкото е възможно, само някои
аспекти на Словото и думите.

1. Словото-сътворение
Разтворим ли една от най-известните и четени книги в
света – Библията, на първата й страница, в самото начало,
в първата й глава, от стих 3 нататък, ще прочетем: „Рече
Бог: да бъде светлина. И биде светлина. Видя Бог, че
светлината е добро нещо, и отдели Бог светлината от
тъмнината. Светлината Бог нарече ден, а тъмнината –
нощ.” С думите „И рече Бог” започва описанието и на
втория, и на третия, и на следващите дни от Сътворението.
А светата блага вест (Евангелието) от апостол Иоан,
най-мъдрия и предан ученик на Иисус Христос, започва с
думите: „В начало беше Словото, и Словото беше у
Бога, и Бог беше Словото. То беше в начало у Бога.
Всичко чрез Него стана, и без Него не стана нито едно
от онова, което е станало. В Него имаше живот, и
животът беше светлината на човеците.”
Когато св. св. Кирил и Методий са предприели своя
истински духовен подвиг – да направят превод на Библията
от древногръцки на църковнославянски1, не са могли
веднага да намерят точното съответствие в славянските
езици на понятието Logos. В онова време славянството е
преминавало, казано образно, все още през стадия на
детството2 и неговата умствена дейност току-що се е била
формирала като самостоятелно мислене. Докато в зрялата
вече култура на Елада понятието logos е включвало доста
много значения: дума; понятие, учение; реч, говор;
отношение; мисъл, разум.
С термина logos Хераклит е определил и всеобщата
закономeрност, а философите-идеалисти – духовното
Първоначало; световния разум; абсолютната идея;
откровението; основната същност на целия свят; образа на
Бога; външното проявление на вечно скритата причина. В
езотериката Логосът е, освен това, и проявеното божество
на нацията или народа, а също и демиургът, Творецът,
излъчващ се сам от себе си.
За понятието логос при превода е била предпочетена
лексическата единица слово, която, поради тази
своеобразна трансплантация на смисловото съдържание, е
разширила значително обсега на значенията си.
Както твърди украинският изследовател на митовете за
езика Юрий Комар, в древността „словото било считано за
толкова силно средство за въздействие върху околната
среда, че самото му изричане не можело, както си
представяли, да остане безследно. Точно така
древноегипетският бог Птах създал целия свят и първите
хора чрез говора и сърцето си – замисляйки творението и
изразявайки1 замисленото.
Такива вярвания и представи били разпространени и в
Древна Месопотамия – междуречието на Тигър и Ефрат.
Словото на един от главните шумерски богове – Енлил – е
опора на небесата и основа на земята, изходното
състояние на Вселената, когато нищо още не е назовано, а
това означава, че нищо не е съществувало”.
С други думи, процесът на творчеството-творението в
първоначалния му вид е не нещо друго, а акт на
материализиране, уплътняване на мисъл-формите чрез
словото, нещо като втвърдяване. Ще отбележим, че
древноруската лексема творити е означавала „смятам,
мисля”, а творець – „който извършва, изпълнител”. Явно
не е случайно, че в славянските езици думите: бълг. твърд,
твърда, твърдо, утвърждавам, твърд, твърдта, твар; укр.
тварина /животно/ и творение2 са етимологично
родствени. Към тях се присъединяват също съкоренните им
лексеми рус. притворство /престореност, преструване,
лицемерие/и дори укр. потвора /чудовище, урод/1.
В езика е възможно да се открият и други примери за
свързаност на думата и творението, за уплътняване-
втвърдяване на думата-идея. Ето някои от тях:
1. Слово и условие, тоест преминаване на енергията на
мисълта-образ, на мисъл-формата, посредством думата в
измерението на триизмерния материален свят, където
съществуват веществено-физическите тела. Думата
става фактор за реалното съществуване, средата, в която
живее всичко имащо физическо тяло, а глобално
погледнато – Вселената1.
2. Украинските думи мова /език/ и умови /условия/ са
аналогичен пример.
3. Гръцката дума logos и еднокоренната й санскритска
дума loca /свят, пространство/ и латинските lex /закон/
и lexica2
4. Руската дума речь и съкоренната й украинска дума
рiч /вещ/ са пример за уплътняване на думата. Те са
свързани с латинските думи res /вещ, предмет, дело/ и
realis /действителен, реален/, тоест „реализирана реч,
овеществена дума”.
5. Лат. думи vox /звук, глас; слово, език/ и verbum
/едновременно „слово” и „действие”, глагол-процес/,
древноруската дума врать /говоря/, немската Wort
/дума/, руските вещь, овеществление /уплътнение на
думата/, старославянското вещь /от една страна, „глас,
звук, дума”, а от друга, „предмет, вещ”/,
старославянските вещать3,, увещевание, руските
весть, провозвестие, повесть, повествование,
совесть1.
6. В латинския език глаголите for, fari от корена fa- (=
санскр. bha- > Bhagavan /Бог, Творец/ със значение
„говоря” и facio, facere /правя, изготвям, строя/ и
съществителните facies /външен вид; образ; фигура,
форма/2, лат. fact3, думите с латински произход фабула,
фабрика и други.
7. Старославянските глаголи деяти /говоря/ и деяти ся
/произхождам, правя се/ > рус. деть, дену /полагам,
помествам, скривам/, надежда-надёжно4, дело-делать,
действие и вероятно дети5, както и бълг. същ. надежда,
прил. надежден, нар. надеждно; дело, делови, деловит,
деловитост, деловодител; действие, дейност,
действен, действителен, действителност; гр. thesis
/положение/.
8. Готската дума razda /език/ и заимстваните от готски
думи в рус. език горазд /способен, годен, кадърен/,
гораздить /правя, строя, измислям/ и угораздить6
/попаднам в тежко или глупаво положение/.
9. Старосл. казати /говоря/, лат. casus /случай, участ/ и
causa /причина/, рус. показать /показвам факти, нещо
материализирано/, сказать и сказание, искажение
/изопачаване на първоначалната дума-идея/1 бълг.
приказка2, показ, показвам, и др.
10. Английските съществителни word /дума/ и вероятно
world /свят/ са думи, които в древността биха могли да
са свързани етимологично, както и немските Wort
/дума/ и Welt /свят/.
11. Английските думи thing /вещ, предмет/ и think /мисля,
да помисля, замислям се, обмислям; считам, смятам,
предполагам; разбирам, представям си/. За вероятността
тези думи някога да са имали общ корен косвено
потвърждение е редуването на съгласните g-k.
Може би е уместно гореизброените примери да се
допълнят с цитат от книгата Сравнительный словарь
мифологической символики в индоевропейских языках3 на
Марк Маковский. Авторът твърди: „Вещта… е била
отъждествявана с думата. Ср.: др.англ. ceatta е „вещ,
предмет”, но англ. chat е „приятелски разговор,
непринудена беседа”; тох. A wram е „вещ” < индоевр.
*uer- /говоря/; хет. memiia(n) e „слово, говор, език, реч”,
но също и „вещ”; арм. ban е „дума”, но също и „вещ”;
полск. rzecz e „вещ, предмет”, но също и „говор, език”; нем.
dingen е „възлагам, пазаря се”, но Ding е „вещ, предмет”.
Сравн. също: акад. awatu /слово, реч, но и предмет, това, за
което става дума/; шумер. inim е и „дума”, и „предмет,
дело”; кит. hua е „език, думи”, но също и „предмет”;
др.евр. dabhar е „дума; вещ”; на езика еве nya е „дума”, а
също и „дело, събитие, вещ”; на езика фула hala е „дума”,
но също и „дело; вещество; вещ”.

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Духа и Душата. Bookmark the permalink.

Comments are closed.