Словото-съзнание 2 (Към сиянието на истината през глъбините на словото)

Към сиянието на истината през глъбините на словото е книга на Андрий и Ольга Будугай. Представлява сборник от статии с лингво-езотерични изследвания и е най-задълбоченото разглеждане на Духовните корени на българския език.

Продължавайки разговора за националния език, да
припомним от световната история общоизвестните
свидетелства за това, че при опити за унищожаване на
езика започва да се изражда и изчезва и съответният народ,
носител на този език. Неговите представители постепенно
стават част от онзи народ, чийто език вече ползват. Не
случайно в старобългарския език думата език е имала две
значения: „който и да е национален език”, но
същевременно и „нацията или народът, който е негов
носител”. Границите на племето (или нацията, народа)
съвпадали с границите на говорения от него език.
Интересен факт има в творчеството на един от най-
бележитите, според нас, писатели на ХХ век, англичанина
Джон Толкин (1892-1973). Филолог по професия, той имал
хоби – да създава изкуствени езици и светове. Както е
признал в писмата си, работата му над шедьовъра
Властелинът на Пръстените била ускорена1, когато
създал езиците на главните герои в трилогията – хобитите,
джуджетата, трите вида елфи, Мрачния Владетел и други.
Езиците сами започнали да подсказват характерите,
традициите и обичаите, историята, културата на „своите”
народи и да му помагат да изгражда и проумява сюжета.
Трябва да отбележим, че – както се казва в известното
библейско предание – след Вавилонското
стълпотворение2 общочовешкият език бил раздробен на
много национални езици. Това като крайна мярка е станало
по инициатива на Силите на Провидението, за да бъдат
разединени хората в богоборчеството им, за да се отвлече
човечеството от бунтарското намерение да „щурмува
Небето”. Всеки от новообразуваните народи започнал да се
измъква от духовното падение с помощта на
„индивидуален гений”, дух-народоводител, всъщност по
„свой” път. Това „раздробяване” значително облекчило
задачата за духовното изцеление за не едно и две
хилядолетия. Обаче сега се наблюдават тенденции за
създаването на нов международен език, този път явно
свързан с компютрите, призван наново да обедини
народите. Дай Боже този процес да не послужи отново за
някакъв бунт против Бога и за богоборчество!
Говорейки за националните езици, ни се иска да
отбележим, че хората, които усвояват по няколко езика,
притежават по-гъвкаво и същевременно по-широко
мислене. Тяхното съзнание усвоява по-леко новостите,
свързано е със синтеза и почти винаги е по-извисено в
културно отношение.
Като своеобразно потвърждение на нашите
изследвания и на този последен извод, ще приведем една
статия за хора, свободно владеещи повече от един роден
език, която прочетохме преди няколко месеца. Ето един
пасаж от нея: „…канадците изясниха, че хората, които имат
два родни езика, така наречените билингви, съхраняват
по-лесно яснотата на ума си в напреднала възраст. И по-
рано на науката вече бе известно, че децата, които ползват
два езика, имат по-високи творчески заложби в сравнение
със своите връстници. Канадските психолози отидоха още
по-далеч, като проведоха изследване сред полиглоти, чиято
възраст е близка до пенсионната. По време на
експеримента, в който участваха 150 души,
изследователите измерваха скоростта на реакциите на
главния мозък на различните групи. Установи се, че
полиглотите на възраст над 60 години имат
съобразителност почти равна на съобразителността на
повечето младежи, говорещи само един език.”
Както вече се каза, от нивото на съзнанието зависи и
лексиката на отделния индивид, и значението на думите,
които той употребява. Човек избира думите, прави подбор
сред тях, за да намери по-точен изказ на своите мисли,
създавайки с това и свой свят, своя микровселена. И
колкото по-високо е нивото на съзнанието му, толкова по-
отговорно подхожда индивидът към подбора на думите. А
една и съща дума в устата на хора с различно ниво на
съзнание има различно вътрешно съдържание, различна
енергийна сила и оставя различна по дължина причинно-
следствена следа в Космоса.
Например Едуар Шюре в книгата си Великите
Посветени е написал, че в Древен Египет „жреците, както
твърдят древногръцките автори, са владеели три начина да
обясняват своята мисъл. Първият начин бил ясен и прост,
вторият – символичен и образен, а третият – свещен и
йероглифен. Една и съща дума придобивала по тяхна воля
или своя обикновен смисъл, или образния смисъл, или
трансцендентния си смисъл…”
Хераклит прекрасно е изразил тези разлики,
определяйки техния език като говорещ, означаващ и
скриващ. Когато говорели за теософските и космогонични
науки, египетските жреци винаги прилагали третия начин
на писане. При това техните йероглифи имали и трите си
смисъла – и съответстващи си, но същевременно и
различни. Вторият и третият смисъл не могли да бъдат
разбрани без таен ключ – на посветени. Този начин на
писане, тайнствен и загадъчен, се основавал на основния
принцип на доктрината на херменевтиката, според който
един и същи закон управлява света на природата, човешкия
свят и божествения свят… Благодарение на този начин на
писане Адептът обгръща едновременно и трите свята.”
По думите на човека достатъчно точно може да се
прецени нивото на неговото съзнание. Оттук произтича и
още един принцип: как и за каквото мислим, такива и
ставаме; социалните слоеве, чиито думи използваме, стават
наши най-близки, с тях се „родеем”.
Както е казал Иисус Христос, „с каквато мяра мерим, с
такава и нас ни мерят”, в такива светове-измерения1
прониква и нашето съзнание. По друг начин изразено,
думите, които казваме, както и целта и мотивът-намерение,
с които ги използваме, определят по-нататък в буквален
смисъл условията и предпоставките, които сами си
създаваме за своята по-нататъшна дейност. Не случайно в
Космоса по-голямо значение има не толкова самото
действие, самата постъпка, колкото вътрешният мотив,
движещата сила.
Колкото и парадоксално да изглежда на пръв поглед,
езотеричните учения1 абсолютно единогласно утвърждават,
че мисълта е несравнимо по-важна от действието. Един
човек може необмислено или прибързано да извърши
някаква негативна постъпка, но в Космоса да остави по-
малко разрушителна кармична следа в сравнение с другиго,
който никога не е допуснал подобна постъпка, но
денонощно е мислел за нея. Със своите чести или
постоянни мисли и разсъждения за такава постъпка той
натрупва силни психоенергийни еманации, които засилват
подобната мисъл.
Настъпва миг, когато мисълта напуска своя създател и
намира няколко души с по-слаба психика от неговата, като
всеки поотделно, подтикван от силната мисъл-форма,
извършва и реализира престъпната мисъл. Външно чистият
за пред другите хора създател на такава мисъл ще понесе
далеч по-голямо наказание от всекиго от нейните
слабоволеви реализатори, тъй като именно неговата мисъл
е породила много по-сериозни и тежки последици,
отколкото техните действия.
Интересно е, че думите мотив, фр. mot /дума/ и
мотор /това, което придава движение на нещо/ си приличат
една на друга и по форма, и по същност.
Подобни са и лексемите мир, бълг. намирам, да
намеря, укр. мiра /мяра, мярка/, намiр /намерение/,
вимiр /измерение, мир, пространство/ и мiркування
/размишление”1). От същия корен с рус. дума мера /мяра/
са и лексемите месец (мяра за време)2, др.инд. дума mati
/измерва, сравнява/3, гр. метис /мъдрост, разум, план/.
Възможно е и по-дълбоко да навлезем в света на
етимологията, но може би и без това е очевидна
взаимовръзката на съзнанието и Словото, благодарение на
което и расте постоянно нивото на човешкото съзнание.

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Духа и Душата. Bookmark the permalink.

Comments are closed.