Словото-съзнание 1 (Към сиянието на истината през глъбините на словото)

Към сиянието на истината през глъбините на словото е книга на Андрий и Ольга Будугай. Представлява сборник от статии с лингво-езотерични изследвания и е най-задълбоченото разглеждане на Духовните корени на българския език.

2. Словото-съзнание
В българския език има една интересна лексикална
единица, съответна на руското понятие слово. Това е
лексемата дума, имаща еднаква етимология с укр. дума
/народна песен/1 и с рус. думать /мисля/ и задум /замисъл/,
задумать /замислям, планирам нещо конкретно/,
задуматься /замислям се, потъвам в дълбок размисъл за
нещо/.
Съвсем ясно е, че тази прилика не е случайна и че
първоначално бълг. лексема дума е имала по-широко
значение – понятие, образ, мисъл. Именно работата с
мислите лежи и в основата на мисленето, аналогично на
работата с понятията, имаща за резултат разбирането2,
както и работата с образите в процесите на въображението
и съобразяването (> съобразителност).
Възможно е да има подобна връзка и между ст.слав.
вития /оратор3/ и англ. wit /ум, разум, съобразителност/.
Тук ще отбележим, че на базата на дума-мисъл-образ се
осъществява и процесът на образованието (обучение,
придобиване на знания) и на образуването (създаване на
нещо ново в материалния свят), връзка, идентична на
разгледаните в част първа речь-рiчь и vox-вещ.
Аналогична връзка има и в лат. език, където dico,
dicere означава „казвам, говоря, наричам, определям”, а
disco, discere – „уча, уча се, научавам”, и doceo, docere –
„уча, обучавам”. С тези корени етимологично са свързани
нем. думи Zeichen /знак, белег, признак, сигнал/ и zeigen
/показвам, посочвам/, англ. dictionary /речник/, рус. заемки
диктор, диктант, дикция.
Лат. гл. lego, legere /събирам, чета, избирам,
наблюдавам/ е свързан с лексемите лекция, колекция1,
колектив. Явно не случайно на лат. прил. realis
съответства и англ. гл. realize /разбирам, осъзнавам/.
Разбира се, не трябва да се поставя знак за равенство
между мисленето и думата в тесния им смисъл – нали
художникът, архитектът, инженерът мислят чрез образи,
музикантът – чрез ноти-звуци, танцьорът или спортистът –
чрез движенията, и т.н. Както изглежда, понятието „език на
изкуството” има в по-голяма степен буквално, отколкото
преносно значение. Но все пак съществува определена
взаимозависимост между думата и мисленето, съзнанието.
Не случайно се смята, че самата наука е „добре
обработен език”, което важи, впрочем, и за езика на
художествената и всяка друга литература2. Именно думата
е свързващото звено между отделните сфери-светове на
човешката дейност и между различните народи. Както вече
отбелязахме, думата е средство на мисълта, а в миналото и
в бъдещето – средство за сътворяване1. Не е случайна
приликата и между лат. глаголи credo, credere /вярвам,
смятам, мисля/ и creo, creare /създавам, причинявам,
раждам, избирам/. Думите помагат на мисълта, а това
означава – и на творчеството-сътворение.
Само наличието и използването на езика, на словото,
на думите в широк смисъл, позволява на хората да
„подредят” съзнанията си и ги издига над царството на
животните, а с това още повече и над царствата на
растенията и минералите, и им помага да станат
пълноправни жители на Космоса2.
Благодарение на езика, човешките съзнания
постепенно и последователно се извисяват над вековете-
време и започват да съществуват пълноценно във
Вечността. Та нали именно така езотеричната традиция
обяснява името човек (на руски человек) – „чело-
съзнанието” преминаващо през „века-вечността”. Нем.
същ. Mann и англ. man /и двете означаващи „човек”/ също
поставят ударението върху мисълта и мисленето, върху
съзнанието – сравнете еднокоренните думи в санскрит
manas /разум/ и в лат. език manus /ръка/3.
Нина Рудникова в своята книга Слънчевият Път.
Арканите на Таро подчертава: „Човекът е забравил, че
светът е сътворен от словото и че всички части на този свят
са въплъщение на отделните думи… Съвременните
човешки езици са се вулгаризирали, т.е. материализирали,
като самият език вече е станал отпечатък на разбирането за
обективния свят. Човешкото съзнание е забравило, че
думите, съставляващи отделните езици на човечеството, са
формули, чието духовно произнасяне призовава за
действие психичната енергия и подпомага тя да се въплъти
в конкретни факти.”
Ще приведем още един цитат от същата книга: „Цялото
знание вече е дадено на човечеството и е свито в езика на
понятията. Но поради допусканите злоупотреби (от страна
на човеците – бел. прев.) тези понятия са станали дребни по
стойност, били са изопачени и профанирани. Да се
замисляме за значението на тези понятия, да откриваме
техния извор и съответстващите им сили, означава да ги
възкресяваме и да придобиваме чрез мъдростта им
заключеното в техните формули знание. Зад всяко понятие
се крие дългата история на мисловно-творческия процес на
неговото развитие и свързаните с него силови спирали на
психичните асоциации.”
Едва ли е необходимо да се доказва, че с развитието на
човешкото съзнание се променя и езикът в определена
степен: най-напред лексиката, речниковият фонд, където се
преосмислят съществуващите думи, след това е възможно
да станат промени във фразеологията и дори в граматиката.
Ала не само съзнанието въздейства на езика, езикът също
влияе на съзнанието. Те са два взаимно обусловени
фактора.
Ще отбележим също, че всеки национален език
отразява определен тип мисловност и сам на свой ред
формира в на този народ определен характер и тип на
мислене, който с течение на времето се разпростира и сред
чужденците, ползващи по-продължително време този език.
Езикът в буквален смисъл е душата на народа,
отразяваща особеностите на неговото съзнание. Човекът от
първите дни след раждането си1 влиза в досег с този свят,
вдъхва чрез езика всичко необходимо за развитието на
съзнанието си. Не е случайност наличието на общ корен в
думите душа, дишам, въздух, дух, вдъхновение. Даже ако
някой индивид – поради определени причини – е лишен от
един от каналите за връзка със света (например е глухоням
или незрящ по рождение), все пак езикът му създава
възможности да прави контакт със социума, но чрез други
рецептори и посредством други аспекти на словото и
думите.
Говорейки за езика като душа на народа, авторът би
желал да сподели един интересен случай, станал му
известен от личния разказ на една жена от Украйна –
Александра Ходеева. Съпругът й, офицер от армията, през
1980-те години служел в групата съветски войски в
Германия. Александра трябвало да роди сина си на немска
територия. Няколко седмици след раждането си той
заболял тежко и бил хоспитализиран за няколко месеца,
като останал отделèн от родителите си.
След кризата, когато състоянието на бебето малко се
подобрило, на родителите му било разрешено да го вземат
през почивните дни. Поради това, че работела като
патронажна медицинска сестра и добре познавала
особеностите в развитието на кърмачетата, Александра
Ивановна била силно разтревожена от факта, че синът й,
който бил вече навършил 6 месеца, не реагира изобщо на
говора на родителите си.
Тя се опасявала, че към болестта, от която го лекували
тогава, ще се добави и ново изпитание – детето ще се
окаже глухонямо. Но какво било удивлението на майката,
когато след почивните дни завели сина си обратно в
болницата. Щом чул немска реч, той се засмял, оживил и
започнал да реагира като съвсем нормално бебе! За
няколко месеца синът й започнал да навлиза в егрегора на
немския език и немската култура, напускайки своя егрегор.
Но по-късно, след като заживял в своето семейство,
съответно се върнал и в родния си рускоезичен егрегор.
Нека същевременно си спомним фактите, когато
новородено е попадало сред животни – най-често маймуни
или вълци. То усвоявало езика на своето „племе” и ставало
негов член, придобивало съзнание на нивото на животните,
сред които живее. Ако след години случайно такова
същество попадне отново сред хора, то не е способно да
разбира и усвоява човешката реч и да придобие онова ниво
на съзнание, което отличава човека от животните. Остава
си все такова, каквото се е създало и оформило в годините
на ранното си детство. Явно психиката на човека още от
първите години на живота му започва бързо да губи своята
пластичност и е свързана с точно определени периоди на
изграждане, защото, ако нещо не се изгради навреме, то не
може да бъде запълнено впоследствие.

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Духа и Душата. Bookmark the permalink.

Comments are closed.