Словото-заклинание 2 (Към сиянието на истината през глъбините на словото)

Към сиянието на истината през глъбините на словото е книга на Андрий и Ольга Будугай. Представлява сборник от статии с лингво-езотерични изследвания и е най-задълбоченото разглеждане на Духовните корени на българския език.

Към силата на заклинанието са прибягвали и
лечителите и лекарите, които в древността са били жреци
или шамани. Оттук идва и връзката на тяхното име със
словото: лекар е съкоренна дума с гр. logos /слово >
лексика/, лек1, лекарство (буквално „това, което
облекчава болката/, а врач е съкоренна на рус. врать
(първоначално „говоря/2, нем. Wort и англ. word /слово/.
За облекчаващото болката използване силите на
словото и думите е говорил още известният средновековен
персийски лекар, учен, поет и философ Ибн Сина3,
утвърждаващ, че ако на болния при първото посещение на
доктора не му стане два пъти по-леко от разговора с него
(само от едничкия разговор!), то значи при болния не е
дошъл истински лечител. Лекарят е длъжен да разбере
душата на пациента4, да усети поради какви грехове в него5
са влезли духовете на болестта и вече с това прозрение за
причините (вратите за болестта), уведомявайки пациента за
тях, той наполовина парира действията на същностите,
предизвикали заболяването. А за тази цел болният
задължително трябва да се довери на лекаря, да разкрие
пред него душата си и с всички възможни средства да му
съдейства в тази съвсем нелека работа.
И най-гениалният лекар не е способен да помогне на
онзи пациент, който няма доверие в него и не започне сам
да помага за собственото си пречистване. Даже ако такъв
лечител със силата на духа си прогони от болния духа на
болестта, а пациентът не осъзнае греха си, чрез който в
него е влязъл този дух, не се разкае и не промени
съзнанието си и начина си на живот, тогава от това, като
краен резултат, няма да се получи нищо добро. Да
припомним думите на Иисус Христос по този повод,
записани в Евангелието от Матея: „Когато нечистият дух
излезе от човека, минава през безводни места, търсейки
покой, и не намира; тогава казва: ще се върна в къщата си,
отдето излязох. И като дойде, намира я празна1, пометена и
наредена; тогава отива и довежда други седем духа, по-зли
от него, и като влязат, живеят там; и последното състояние
на оня човек става по-лошо от първото.” (Мат. 12:43-45)
Истински лечител може да бъде само човек, извършил
необходимата духовна работа вътре в себе си и съумял
достатъчно добре да се закрепи в праведността и истината.
Да си спомним, че самият Иисус Христос, „като повика
дванайсетте Си ученици, даде им власт над нечистите
духове, да ги изгонват, и да изцеряват всяка болест и всяка
немощ” (Мат. 10:1). Но той е направил това само след като
учениците са били достатъчно укрепнали духовно.
След определено време достатъчно са укрепнали във
вярата и седемдесетте „малки апостоли” – и те също са
получили от Господа подобна власт да заклинават духовете
на болестите с Неговото име. Но нека отбележим при това,
че тази власт е била не безгранична, а в пределите на
техните духовни постижения или, ако се изразим с езика на
Библията, в пределите на тяхната вяра: апостолите не са
били в състояние да заклинават бесовете, които са ги
превъзхождали по сила.
Да си припомним случая, когато към Иисус Христос се
приближава „един човек, който падна на колене пред Него
и рече: Господи, помилуй сина ми; по новолуние го хваща
бяс, и зле страда, защото често пада в огън и често във
вода; водих го при учениците Ти, ала те не можаха да го
изцерят. А Иисус отговори и рече: о, роде неверен и
извратèн. Докога ще бъда с вас? Докога ще ви търпя?1
Доведете Ми го тука. И запрети Иисус на беса и той излезе
из момчето; и то от оня час оздравя. Тогава учениците
пристъпиха към Иисуса насаме и Му рекоха: защо не
можахме ние да го изгоним? А Иисус им рече: поради
вашето неверие; защото, истина ви казвам, ако имате вяра
колкото синапено зърно, ще речете на тая планина:
премести се от тука там, и тя ще се премести; и нищо няма
да бъде за вас невъзможно. Тоя пък род не излиза, освен с
молитва и пост.” (Мат. 17:14-21)
Ще отбележим, че в същото православие има едно
явление – екзорсизъм2, при което злият дух се заклинава
със свещено име и със специални магии. Право на такова
заклинателно действие може да получи съвсем не всеки, а
най-често по принцип само свещенослужител, който
достатъчно е напреднал в пътя на духовното си развитие.
Ако с екзорсизъм се заеме свещеник или монах, не
притежаващ необходимата духовна сила и без специалното
Божие и църковно благословение за това, при образуването
на канал-връзка с нечистия дух е възможно да се случи и
обсебване – злият дух влиза в самия заклинател и го
обладава.
И така, лечител можел да бъде само човек, способен да
заклинава, да върже със своите думи тъмната същност на
болестта или да противопостави своето заклинание на
силата на първоначалното заклинание-магия, тоест на
урочасването от врага3. Лечителят е намирал правилно
решение4, буквално е развързвал душата на болния,
освобождавал го е от бремето-тежест на болестта.
За същият характер на въздействие от лекаря
свидетелства думата избавление (от духа-същност на
болестта), която е съкоренна с лат. корен fa- /говоря/1, със
старосл. баяти /говоря, заклинавам/, с бълг. обайвам, бая,
забава и обаяние.
Думата обаяние, родствена по смисъл на фр. charme и
на съкоренната й дума с гръцка етимология харизма,
насочва мисълта към факта, че лечителят трябва да
предизвиква симпатия: без нея болният, меко казано,
трудно би разкрил душата си пред него и би било
невъзможно между тях да възникне отношение на доверие,
симпатия, а без такава връзка магията е безсилна.
И до днес в руския език се е запазил фразеологичният
израз заговаривать зубы /лекувам зъби с баене, будалкам,
баламосвам/, имащ някога само пряко буквално значение:
заклинам същността, която предизвиква болка в зъбите. За
подобно въздействие говори и словосъчетанието
заговаривать кровь, употребявано със значението „спирам
кръвоизлив” – това, което е правил и скандално известният
Григорий Распутин, успял да спре кръвоизлив на болния от
хемофилия царски син, когато никакви други методи не са
помогнали и той е бил обречен на смърт поради загуба на
кръв. При това ще отбележим, че кровь заговаривается не
само при кръвоизливи: знахарят може да направи това при
всяко друго заболяване, за да прогони болестта от кръвта, а
това значи и от самия организъм на болния.
Интересно е, че думите врач и враг, имащи един и
същи корен (< лат. vox), изразяват двата противоположни
полюса в употребата на словото като заклинание: за добро
и за зло. Ситуацията с лекаря-врач и врага по нещо
наподобява настъпващата към нас от Дивия Запад
ситуация, при която някои психолози1 търсят ключове за
отваряне на съзнанието на хората, за да ги използват в
рекламата с цел „взломяване”, завладяване на съзнанието
на потенциалните купувачи. А други психолози търсят
методи за защита на пострадалите от тези рекламни уловки
и от стоящите зад тях „взломаджии на съзнания”, от
някакви си „хакери на човешката психика”. По този начин
в работата се включват и едните /хакерите/, и другите
/антивирусниците/, едновременно и съвместно водещи ни в
глъбините на човешката психика.

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Духа и Душата. Bookmark the permalink.

Comments are closed.