Словото-заклинание 3 (Към сиянието на истината през глъбините на словото)

Към сиянието на истината през глъбините на словото е книга на Андрий и Ольга Будугай. Представлява сборник от статии с лингво-езотерични изследвания и е най-задълбоченото разглеждане на Духовните корени на българския език.

Ще отбележим, че двуполюсна семантика имат и
производните от рок – ректи – реч. От една страна,
гореспоменатото решение (както и разрешить /намирам
решение/) с тъй да се каже позитивна семантика –
„освобождавам, развързвам”2, а от друга страна, семантика
на негативното въздействие: урок3, укр. зурочити
/урочасвам/, рус. порча /урочасване/, порок4.
От същия корен рок- са и рус. думи зарок /обет/ и
отрок /юноша, „нямащ право на глас” на вече/5. С рус.
рок /съдба, участ/ са съкоренни бълг. думи заричам се, да
се зарека, вричам се, „обричам, да обрека, обречен,
обричане, оброк и оброчище.
Вероятно с думата рок е свързана и руската
простонародна дума урка /разбойник/, която първоначално
може би е имала значение „магьосник”, аналогично на
това, че в древнорус. език думата вор /крадец/ също е
означавала „магьосник”, като вероятно първоначално е
означавала човек, който с помощта на магия може да
открадне нещо от джоба на хората или от техните къщи.
Думата вор е подобна в голяма степен на древнорус.
воръ /ограда/ и рус. ворота /врата/ – това, което изпълнява
подобна защитна функция1. Тези думи можем да
съпоставим по смисъл с рус. дума забор /стобор/, която е
свързана с др.рус. боронити /забранявам/2, както и с бълг.
думи бран, браня, отбрана, забранявам. Същевременно
думата вор е подобна и на рус. воротник /яка, вход под
дрехата отгоре/3.
Подобна семантика можем да видим и в българския
език: думата клет /нещастен/ е свързана с клетва и е
подобна на клетка. В определен смисъл действието, което
изразява руската дума заклясть /да закълна/, е
равностойно на това, да се постави в енергийна клетка
човекът, към когото е отправено заклинанието – сравнете с
известните в много езици изрази омагьосан кръг и
порочный круг (< порок) – безизходно положение.
Заслужава да припомним също, че има народни
приказки, в които се изричат заклинания за врата,
ключалка или катинар, за да не могат да бъдат отворени от
чужд човек или недоброжелател4. Тогава става напълно
понятно, че вор /крадец/ е онзи, който е способен да
развали такова заклинание и да вземе или открадне това,
което е било обект на заклинанието.
Трябва да се добави, че някога със заклинания са били
„обработвани” оръжията на воините: при това, за
закаляване на мечовете понякога са били използвани
пленници – явно, за да може енергетиката на меча, като се
започне още от направата му, да бъде заредена така, че да
поема и поглъща душите на жертвите. Съвсем не случайно
при японските самураи мечът не е трябвало да се изважда
от ножницата просто така: изваден ли е, трябвало да се
пролее нечия кръв – явно като жертва за обръщането към
духа на меча. Не е трябвало и да се дава мечът в чужди
ръце: вероятно, за да не застане между меча и притежателя
му нечия враждебна воля, която по време на боя да бъде
насочена срещу него.
Да си припомним, че в трилогията Властелинът на
Пръстените някои мечове са не само обект на заклинания,
но дори имат свои имена и предназначение за определени
врагове1. За оръжието със собствено, лично, име се
споменава и в някои митове: например чукът, служещ като
оръжие на германско-скандинавския бог Тор, се е казвал
Мьолнир.
Заклинанията са били прилагани и за много иманета, за
да не може някой чужд човек да ги намери и разграби. И
ако случайно такова съкровище бъде намерено от някого,
тогава други направени специално за него заклинания
могат да нанесат енергиен удар на човека, пожелал да
стане новият притежател на богатството.
Ето какво пише за съкровищата Иля Осипов в труда си
История на иманярството в Русия: „Сред пазителите-
стражи на подземните съкровища особено усърдна е била
нечистата сила. Много лесно например духовете-стражи
правели така, че съответният иманяр не само да не открие
имането, но и да не се завърне у дома си. При това на тях
им помагали Блуд, който принуждавал иманярите да ходят
като заблудени по сякаш познати местности, и Мара,
предизвикващ около тях различни видения, както и
всякакви други нечисти същности. Разправяло се, че
скъперниците, които закопавали богатството си, често
продавали душите си на дяволите-вехтошари и на
бесовете-иманяри. Последните надеждно стояли на стража,
за да опазят добре скритото богатство.

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Духа и Душата. Bookmark the permalink.

Comments are closed.