Словото-заклинание 4 (Към сиянието на истината през глъбините на словото)

Към сиянието на истината през глъбините на словото е книга на Андрий и Ольга Будугай. Представлява сборник от статии с лингво-езотерични изследвания и е най-задълбоченото разглеждане на Духовните корени на българския език.

Когато вече приближавал краят на срока на
заклинанието, а съкровището все още не било намерено от
собственика си, тогава то ставало бродещо и самò
разкривало местонаходището си. Според някои поверия
бродещото имане винаги е носител на нечия неспокойна
душа – възможно е това да е душата на собственика му, но
може би е и някоя друга, прилепила се случайно към него.
На мястото, където е скрито такова имане, от време на
време може да се появява призрак, човешка фигура с
някакъв светещ предмет в ръка. Там, където се появи
видението, именно там трябва да се търси и имането, но е
известно, че повечето от хората, на които точно по този
начин били откривани бродещите богатства, въобще не
ставали притежатели на скъпоценностите, а и след това
съдбата им била доста злочеста. Вероятно те не са знаели
особените отварящи молитви и правила, необходими за
притежаването на всяко съкровище.”
В археологическата практика има достатъчно много
случаи на преждевременна и загадъчна смърт на хора,
които при разкопки са вземали скъпоценностите от древни
погребения. Немалко неприятности например са
причинили и причиняват все още предметите, намиращи се
в древноегипетските пирамиди – от тях са намерили
смъртта си не един и двама специалисти, включително и
наши съвременници, сблъскали се с егрегорите на една от
най-древните човешки цивилизации, възникнала след
катастрофата на Атлантида и представляваща един от
клоновете на оцелелите мистерии на атлантите.
С рус. думи рок и заклятие е уместно да свържем и
понятието срок /предречен или определен период от
време/: сравнете израза урочный час /уговорен час/, а
също укр. дума термiн /срок/, свързана с понятията терм
/межда, граница/1, термин (в науката)2 и територия3.
По всяка вероятност с понятието срок много тясно е
свързана и руската дума сорок /четиридесет/, която по
своята етимология е едно от малкото изключения в
числовата редица. Причината за това е не само във
фонетичното подобие на тези две думи, а и в това, че
срокът от 40 денонощия и онзи срок, в който е длъжен да
се прояви всеки нечист дух, предизвикващ болест: явно
нито едно от тези същества не може да остане без
енергийно подхранване повече от 40 денонощия и
задължително ще се прояви в този срок, даже ако е
пожелало да остане неоткрито. Интересно е, че думата
карантина в превод от итал. quarantana означава
собствено „четиридесет денонощия”4.
Тук ни се иска да споменем за един доста поучителен
факт, свидетелстващ за тежестта на думата и за силата на
карантината. Този факт бе съобщен от украинския
професор-анатом от Киев, академик Станислав
Константинович Рудик. Ученият обърна веднъж внимание
на това, че когато в средновековна Европа доста често
възниквали, а понякога избухвали епидемии, причиняващи
за съвсем кратко време смъртта на десетки хиляди души, за
подобни епидемии в Украйна въобще нищо не се
споменава в съответните източници. Силно впечатлен от
този факт, ученият се заинтересувал за причините и
установил, че украинските свещеници имали знания,
позволяващи им да поставят правилна диагноза на
болестите.
Ако човек се почувствал болен от нещо сериозно,
веднага се обръщал към свещеника, който при
инфекциозна болест, в зависимост от вида й, налагал
достатъчно продължителна карантина. По този начин, при
необходимост, болният навреме бивал принуден да се
изолира за съответния срок и така заразата не се
разпространявала повече и не стигала до размерите на
епидемия и още повече – до пандемия.
Ще отбележим, че според Агни Йога 40 денонощия е
минималният срок, необходим за раздялата на душата на
най-висшия праведник със земния свят. И именно затова
един от сроковете за помен на починалия е 40 дни.
Четиридесет дни и нощи Иисус Христос е останал в
пустинята, след като е бил кръстен от Иоан Кръстител, в
пълен пост и молитва, като укрепил духа си и издържал на
изкушенията на Дявола. (Мат. 4:1-2) 1
Четиридесет дни и нощи се е леел дъжд при Ноевия
потоп, за да се „лиши от живот всяка плът, която се движи
по земята: и птици, и добитък, и зверове, и всички гадове,
които пълзят по земята, и всички човеци. Всичко на
сушата, що има дихание за живот в ноздрите си, умря.
(Бит. 7:21-22) С други думи казано, била наложена
„общопланетна карантина”.
Кратно на 40 е и числото, означаващо броя дни, през
които, съгласно Стария Завет, родилката е длъжна да се
изчисти след раждането: „Жена, кога зачене и роди
мъжко, …ще бъде нечиста седем дена… И трийсет и три
дена тя трябва да седи, за да се очисти от кървите си; тя не
бива да се докосва до нищо свещено и не трябва да се
доближава до светилището, докато не изтекат дните на
очистянето й.” (Левит 12:2-4)
Тоест, след като роди момче, жената трябва да се
очиства общо 40 денонощия, а както е посочено по-
нататък, след като роди момиче, срокът за очистването е 80
денонощия. Вероятно разликата в този срок (два пъти по-
дълъг) е обусловена още и от това, че женският род е по-
силно свързан със света на материята1, с физическия свят,
а това означава и по-податлив на влиянието на „Княза на
този свят”: да си припомним, че библейската змия най-
напред е съблазнила Ева. Но, от друга страна, падналата в
греха жена може по-бързо да намери и изход от него:
жената има двойна енергия в сравнение с мъжа, защото
именно тя трябва да отдава много сили по време на
бременността, раждането и възпитаването на децата.
С това далеч не свършва магията на числото 40.
Например, според някои народни поверия, човек не трябва
да отбелязва своя 40-годишен юбилей: това е особена дата,
която трябва да премине колкото е възможно „по-тихо”, за
да не се прекъсне непреднамерено, както може да се
предположи, някаква съществена енергийна нишка.
До каква степен това е точно така, ние не
възнамеряваме да преценим. Само не случайно и Моисей е
водил, както е казано в рускоезичния вариант на Библията,
„жестоковыйный” /вироглавия/ израилски народ 40 години
през пустинята, за да успее, както свидетелства Библията,
да очисти юдеите от менталната зараза – през две
поколения чак до трето.
Както потвърждава един тамада в Переяслав-
Хмелницки (Киевска област, Украйна), Валентин
Шуткевич, при обща трапеза, когато гостите са повече от
четиридесет, вече е нужен „тамада”: ако броят на хората е
по-малък, те достатъчно добре се познават помежду си, а
ако е по-голям, тогава е необходимо да има някой, който
ще съумее да ги „обедини в едно цяло”.
Неотдавна ни попадна случайно информация, че ако
човек реши да издържи 40 денонощия в пълно мълчание,
без да издаде нито един звук даже в себе си, това
изглеждащо на пръв поглед просто ограничение ще му
помогне да събере такава духовна сила, която ще му
помогне да се излекува от една или друга болест и
вероятно ще го доведе до някакво прозрение. Също е
напълно възможно, ако човек се въздържа от някакъв грях
в продължение на 40 денонощия, след това да му бъде по-
леко окончателно да победи вдъхновителя на този грях. А
за тази цел той трябва да бди1, да бъде на страж.

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Духа и Душата. Bookmark the permalink.

Comments are closed.