Словото-заклинание 5 (Към сиянието на истината през глъбините на словото)

Към сиянието на истината през глъбините на словото е книга на Андрий и Ольга Будугай. Представлява сборник от статии с лингво-езотерични изследвания и е най-задълбоченото разглеждане на Духовните корени на българския език.

Вероятно не е случайно, че в немски език
съществителното Wort /дума/ е подобно на глагола warten
auf /очаквам/, на укр. варта-вартувати /страж-пазя/ и бълг.
варда. Гениалният украински поет и художник Тарас
Шевченко е написал, че на страж до „немите роби” поставя
словото. Думата-заклинание била своего рода клин, чивия,
поставяла се като таен пазач, подобно на заклинанието на
съкровище. Някои заклинания били защитни, а други се
използвали – при изчакването на сгоден миг – за
нанасянето на магиен удар по противника.
Много важно е да се отбележи следното: във фолклора
се посочва, че при налагането от страна на магьосници
дори на най-мощни заклинания (за превръщане на човек в
животно, птица, растение или някакво чудовище) винаги е
оставало едно, разбира се, много тежко условие, при
изпълнението на което от страна на човек, желаещ да
помогне на изпадналия в беда, заклинанието загубвало
силата си. По принцип това условие било свързано с
любовта към жертвата на заклинанието и с други
обстоятелства, които изискват наистина извършването на
подвиг от човека, който се е решил да се противопостави
на магийната сила и да снеме заклинанието.
Със заклинанията, носещи неприятна или негативна
енергия, може да се опитаме да обясним смисъла на някои
рус. думи като ворчать /надумвам, злословя, ръмжа/,
мымра /вял и недоброжелателен човек/, порицать
/порицавам/, вред /вреда, пакост, загуба/, навет /клевета/,
наговор /клевета, заклинание, магия/ и гр. дума
евфемизъм.
Ворчун – този, който ръмжи, злослови срещу някого,
му изпраща1 негативна енергия на раздразнение. Затова
именно ние подсъзнателно усещаме неприятни еманации
от злословещия, въпреки че неговото злословене като че ли
не се отнася за нас. Не изглежда обаятелен в нашите очи и
човек, когото наричат мымра. Тази дума е съкоренна с
бълг. мъмря.
Думата порицание, съкоренна с рок-ректи, съдържа и
скритата истинска причина за справедливо заклинание
поради някакви лоши постъпки, за укоряване, което за
провинилия се, разбира се, изглежда доста неприятно.
Същия произход има и рус. глагол отрицать, който в др.
рус. е означавал и „забранявам”.
Думата вреда (на руски вред) етимологично е свързана
в руския език с бередить /чопля рана/, с
привередливый /придирчив, капризен/1. Възможно е да се
допусне, че понятието вреда изцяло може да бъде
следствие от враждебно заклинание-урочасване, и рус.
дума вред да е съкоренна с нем. Wort /дума/, и с др.рус.
врать /говоря/ и ворожить /врачувам, бая, гадая/.
Руската дума навет /клевета/ води началото си от вет-2,
а родствената й др.рус. дума извет е означавала и
„урочасване”, а в една производна форма – и „клевета,
донос” (рус. „наговор, донос).
Думата наговор по значение е точно като навет
/клевета/ и е родствена със заговор /заклинание, клетва/,
но не с нюанс „прогонване на болестта от болния”, а
обратно – „изпращане на болест”. Така например, в укр.
език има израз щоб ти сказився3, който означава
пожелание човекът, на когото това се казва, да попадне „в
лапите” на нечистата сила: подобно на руския израз чтобы
тебя черт забрал /дявол да те вземе/4. При това ще
отбележим, че укр. дума сказ има значение „бяс”, е
съкоренна на рус. дума сказание и, както казахме по-горе,
на лат. думи causa /причина/ и casus /падане, край,
произшествие, случайност, участ, загиване, смърт/5 и
съдържа определено смисъл на заклинание, магия,
урочасване. В действителност наговор и навет са едно и
също – и клевета, и заклинание, и черна магия.
Евфемизмите1 са думи или изрази, заменящи онези
думи или изрази, които по някакви причини не е желателно
или уместно да се употребяват, както и всички онези, на
които е било наложено табу – което става явно, ако
разгледаме магическата страна на някои евфемизми от
древността.
Като един от частните случаи на такава употреба може
да се смята замяната на названието на животното-тотем.
Както е известно, думата тотем – в превод от езика на
индианското племе оджибве – означава буквално „неговия
род”. Говорейки за тотемизма, можем да отбележим, че
тази разновидност на религията по нещо наподобява чисто
комерсиалните взаимноизгодни отношения. Егрегорът на
племето на шамана установява енергийна връзка на
симпатия с егрегора на животното-тотем.
В трудни мигове груповият дух на животното-тотем
идва на помощ на племето, а то пък, от своя страна, му се
отплаща, като поддържа култа към него: изпраща му
психичната си енергия по време на ритуалните действия,
жертвоприношенията и молитвите. Колкото по-тясна е тази
връзка, толкова по-добре живеят както цялото племе, така
и съответните представители на животното тотем. Тази
взаимовръзка съвсем не е нещо условно, а е живо,
конкретно приложение на подобен род магия. При добре
формирана връзка на симпатия между племето и тотема,
ако случайно енергийната връзка не помогне и някой човек
от племето падне убит, тогава загива и конкретен
представител на животното-тотем.
Истинското име на тотема очевидно е могло да бъде
скрито не заради това, че врагът може да научи кой именно
е тотемът на племето1, колкото да се скрие самото
истинско име на този тотем, за да не може врагът да го
използва в своите заклинания-магии. Езикът на всяко
племе (както и цялостният му живот) е бил изграден с
определени вибрации, а името на тотема е заемало високо
йерархично положение в него и било един от главните
енергийни центрове на племето.
Именно думата, означаваща истинското име на
животното-тотем, е била използвана от шамана за
изграждане на енергийни канали за връзка на симпатия с
тотема2. И затова, чрез вплитането в своето заклинание на
името на тотема на родния език на племето, срещу което е
нанасял магийния удар, врагът по-лесно би могъл да вбие
енергиен клин между това племе и неговия тотем, да
създаде необходимата за магията връзка на симпатия с
племето-жертва и много по-резултатно да използва силата
на заклинанието.
Гореизложеното за името на тотема е наша авторска
догадка, основана на древното мистично-магийно естество
на езиците в онези времена, но тя може да обясни защо се
използва евфемизъм в такива случаи на иносказание.
Разбира се, всяко от имената-евфемизми е изразявало някое
от качествата на тотема, но първото (главното, истинското,
мистичното) име е трябвало да предава самата същност на
съществото, стоящо зад това име, неговия дух.
Евфемизмът е позволявал тази същност да се скрие от
чужди люде3, въпреки че понятието за тотема (образът му)
се е съхранявало – имаме предвид понятието за
конкретното животно-тотем, а не общото понятие за
тотемите. В такъв случай – в епохите на поголовно
магьосничество – евфемизмът е могъл да бъде своеобразна
защита от вражеските заклинания. С други думи, табуто
(забраната да се произнася истинското име на тотема) е
могло да носи едновременно и сакрален, и чисто
практически смисъл.
Интересно е, че с думата табу полинезийците са
наричали както всичко свещено, така и всичко нечисто и
прокълнато. Отзвук от нещо подобно може да се види и
във френския език, където думата sacré означава „свят,
свещен”, но в народния говор носи значението на антипода
– „нечистата сила”, например: Je ne peux pas ouvrir cette
sacrée porte! /Не мога да отворя тази проклета врата!/. Въз
основа на такива факти може да се твърди, че табуто
обхваща онези неща, в които би могъл да има работа само
някой посветен на съответното ниво индивид – магьосник,
шаман или маг.
Заслужава да отбележим, че заклинанията, според
двутомната енциклопедия Мифы народов мира, са особени
текстове с формулен характер, които са били най-тясно
свързани с мита и с цялата сфера на митологическата
поетика. Ще припомним езотеричното разбиране на мита
от Даниил Андреев в Розата на Света, където митът се
възприема като идея, като програма за развитие, Слово,
предавано от небесните светове на човеците посредством
посветените. Именно подкрепата на небесните същества и
на егрегора на мита се опитвали да си обезпечат
заклинателите, установявайки чрез магията връзка на
симпатия между мита, себе си и обекта, към който е
насочено заклинанието: без връзката с Небето или с
неговия антипод1 заклинанието просто нямало сила и не
действало.
В края ще кажем, че е напълно възможно изразите
овладявам положението и вземам нещата в свои ръце да
са породени от мистично-магическото разбиране на
думите, когато човек е подбирал нужната му дума-ключ
към ставащото, влизал е в такова измерение, откъдето е
могъл до определена степен да насочва хода на събитията.
И разбира се, такова нещо не би било възможно без
необходимото ниво на връзка с мита, Словото, част от
което този човек е ставал и с чиято сила след това е бил
способен да управлява процесите наоколо и вътре в себе
си.

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Духа и Душата. Bookmark the permalink.

Comments are closed.