Словото-проклятие 1 (Към сиянието на истината през глъбините на словото)

Към сиянието на истината през глъбините на словото е книга на Андрий и Ольга Будугай. Представлява сборник от статии с лингво-езотерични изследвания и е най-задълбоченото разглеждане на Духовните корени на българския език.

6. Словото-проклятие
По своята семантика лексемата проклятие (родствена
на клетва и заклинание), ако се вземе предвид значението
на представката про-, вероятно означава „изпращане на
негативна енергия към онзи, когото проклинаме, за в
бъдеще, т.е. в перспектива”. В древнорус. език думата
кльну (кълна) е имала значение „проклинам, осъждам,
хокам, гълча, ругая”.
Докато при заклинанията или магиите заклинателят се
е обръщал към духове-покровители за помощ, при
проклятията „действащите субекти” по принцип вече не се
обръщат към някакъв конкретен дух за подкрепа, а
предприемат мощен удар с енергия, желаейки да се
изтръгне прокълнатият човек от егрегора, в който живее. С
други думи, както вече споменахме в началото на глава
Словото-заклинание, енергиите на думите при
заклинанието и при проклятието действат практически
противоположно: при заклинанието човекът, който го
изрича, прави опит да установи енергийна връзка на
симпатия с обекта на заклинанието си, докато при
проклятието става точно обратното: той се стреми да
прекъсне вече съществуващата връзка, да се отдели и
разграничи от обекта на проклятието си и да премине в
егрегор, различен от неговия.
Както отбелязва френският филолог Емил Бенвенист,
смисълът на готск. wargs е точен и изразителен:
„проклинам”, а древновисоконем. warg означава
„престъпник”: у германците той бил обявяван извън закона
и изгонван от общината. Др. прус. wargs означава „зъл,
злобен; лош”. Първоначално са били прокълнати,
изгонвани от племето престъпниците, нарушили неговите
закони, подобно на Каин, първия изгнаник за
престъпление: вероятно оттук идва и понятието окаян,
както и едно от значенията на прокълнат – осъден на
изгнание. При това, за да се усили действието на
проклятието, осъденият е трябвало да чуе думите, които
изрича проклинащият го човек, когото племето е
упълномощило да извърши това магическо действие.
Всъщност този, който е изричал проклятието, е
създавал с думи своего рода ментално-енергийна преграда,
заграждение: сравнете съкоренните нем. думи
verdаmmen /обричам, проклинам/ и verdämmen
/преграждам, заприщвам с бент/, както и съответните им
съществителни Damm и Dämme /дига; заприщване; прен.
препятствие, пречка, спънка/.
Лишеният от материалната и преди всичко от
енергийната помощ-защита на своето племе човек е бил
възприеман вече като чужд елемент, а това го е обричало
на опасността да попадне в лапите на нечиста сила и да
изпита ужасни, адски мъки. Човекът, оказал се без
енергийното прикритие на егрегора на своето племе, е
оставал съвсем сам срещу бродещите около егрегора вечно
гладни тъмни същности, които, откривайки беззащитния
изгнаник, просто се нахвърляли върху него, изтръгвайки
късове от неговото съзнание, от менталното му тяло.
Сравнете с нем. дума verdаmmt, която има значение както
„прокълнат, обречен”, така и „проклет, сатанински,
дяволски”, т.е. принадлежащ явно на Сатана. Затова
именно трябва да бъдем много по-внимателни с думи от
типа на „дявол да го вземе!”, „по дяволите!”, „дявол знае
какво”1, чиито вибрационно-енергийни и семантични
корени водят вероятно към акта на проклинането.
С проклятието напълно се съотнася понятието анатема
в православието, с която главата на църквата наказва за
действия, които, според него, противоречат на каноните на
вероизповеданието, т.е. за неприети от църквата,
ненормални постъпки.
Интересно е, че думата norma в латинския език
първоначално е означавала „вертикално стояща палка”, а
след това е придобила значението „средно” или с други
думи онова, което мнозинството смята за приемливо,
„нормално”, общоприетите в обществото обреди,
традиции, обичаи и закони. Трябва да се отбележи, че и
умопобърканите, и гениите еднакво изпадат от това
ментално-енергийно пространство на социума и са
ненормални. Но естеството на тази ненормалност е съвсем
различно при тях.
Умопобъркан на украински е божевiльний и означава
„свободен от бога”1 или „ръководен от Божията Воля” 2.
Съгласно принципите на езотериката, умопобърканите са
хора, които изтърпяват наказание за някакви тежки
прегрешения в предходни инкарнации, в буквален смисъл
лишени от ума си дотогава, докато не се очисти душата им
чрез страдания, защото именно разумът, по-точно
интелектът я е тласнал да извърши някой от греховете.
Напълно е възможно такова състояние да е било и
последица от проклятие в предишна инкарнация, когато се
е случило обезумяването на осъдения, разривът в неговото
съзнание, откъсването на менталното му (умствено) тяло,
за което споменахме по-горе. Явно не е случайно, че и
досега в руския език се е запазил изразът проклятие на
твою (мою) голову3, а думата умалишённый
/умопобъркан/ показва, че умът му е бил отнет, а не е
липсвал изначално, както е например при растенията. Дори
при животните е възможно да се наблюдават примери на
обезумяване, когато провинилото се пред стадото животно
бива изгонено4 от неговия егрегор и не бидейки повече
ръководено от духа на стадото, става в буквален смисъл
лишено от разум.
Геният е противоположният полюс на ненормалност –
напълно запазва разума си, ала е ненормален поради други
причини. Самата лексема гений е еднокоренна с думите
ген, инженер (създател, разработващ новости), жена
(раждаща) и означава не нещо друго, а „раждащ новото”.
Геният се оказва не по-ниско, както безумният, лудият, а
по-високо, над егрегора на социума. Той не може да живее
и мисли точно така, както живеят и мислят другите,
„нормалните” представители на неговия народ – наистина,
иначе не ще може да „роди” нищо ново, принципно
различно от старото, станало нормално.
При това, за да се разбере по-добре ролята на гения за
развитието на народа, сред който той се е въплътил, а и
въобще за еволюцията на човечеството, може би не е
излишно да припомним и начина, по който теософията
обяснява процеса на сътворяване на Космоса, сравнявайки
го с „биенето на мляко, за да се добие масло”, което е по
силите на всяка жена. В дисперсната, разсеяна среда
попада чуждо тяло, изпълняващо в определена степен
функцията на семенце на новото. Към него започват да се
прилепват и да коагулират една след друга частички от
тази среда, като постепенно се образува новата форма-тяло.
Така именно във вселената протича сътворяването на
всички системи – от най-малката до свръхогромната.
До известна степен като подобно чуждо тяло в егрегора
на социума попада и геният, който е чужд сред своя народ
не по кръв, а по някои проявления на духа1, защото черпи
идеи отвън, отвъд границите на всичко, което изживяват
обикновените представители на народа. Тези идеи достигат
до гения от висшите Йерархии посредством ментално-
енергийните канали, свързващи го с висшите светове.
Истината изисква да направим уговорката, че същият закон
действа и при тъй наречения гений на мрака, но с нови
идеи го захранват вече не светлите йерархии, а тъмните
низши светове на Ада.
Именно поради гореспоменатата причина геният бива
отделен от останалите чрез ментално-енергийна бариера.
Това именно довежда до трагедията на всички светли
гении, онези самотници-първооткриватели, които, бидейки
чужди сред своите и обричайки себе си на страдания,
доброволно поемайки върху душата си това тежко бреме,
придвижват напред еволюцията на човечеството. Оттук
идва и думата подвиг, която е съкоренна с руските лексеми
сдвигать /придвижвам, премествам, приближавам/ и с
едно от прозвищата на гениите – сдвинутые /откачени/ – в
положителен смисъл обаче.
Бремето на гения е по силите само на човек наистина
осенен от пръста на Бога, а не на онзи, който се е
възгордял, смята себе си за нещо специално, особено,
изключително: в руския език думата гордость е съкоренна
с город /град/, городить /ограждам/, огород /зеленчукова
градина/ и съдържа смисъла на самоотделяне с преграда от
другите чрез презрението към тях1. А думата
изключителен може да се тълкува и като определение на
човек, който поради своята, в буквален смисъл,
неразумност, поради глупост, е изключил себе си,
изскубнал се е от общата еволюционна вълна. От
горделивостта пътят води през безумието към своеобразно
самопроклятие.

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Духа и Душата. Bookmark the permalink.

Comments are closed.