Езотеричният аспект на поезията 1 (Към сиянието на истината през глъбините на словото)

Към сиянието на истината през глъбините на словото е книга на Андрий и Ольга Будугай. Представлява сборник от статии с лингво-езотерични изследвания и е най-задълбоченото разглеждане на Духовните корени на българския език.

На съвременния етап от развитието на отечествената
наука в условията на независима Украйна научните
работници получиха възможността да се обърнат към теми,
които в условията на тоталитаризъм бяха затворени за нас,
но извън пределите на Съветския съюз интензивно се
изследваха. Сред тях значимо място заема езотериката,
която представлява ключ към разкриване процесите на
живот и еволюция на Вселената. Тя способства за
разширяване границите на дейността на всяка от
съвременните науки, за извеждането им от задънената
улица на тясната специализация, за диалога между
религиозно-духовния опит на човечеството и различните
отрасли на хуманитарното и техническото знание, тоест
способства за цялостното (а следователно и изцеляващо
съзнанието) възприемане на света.
Терминът езотерика произлиза от гръцката дума
езотерикос /вътрешен, скрит; потаен, укрит/ [7, с. 519] и
означава онези знания, които в миналото са притежавали
само посветените. Според езотеричната доктрина
човечеството е получило тези знания от Йерарсите, които
ръководят духовната еволюция на нашата планета. В
известна степен за синоним на термина езотерика можем
да смятаме думата окултизъм, която произлиза от
латинската дума occultus /таен, скрит/ [7, с. 325]. Според
нас разликата между тях се състои в това, че езотериката се
занимава повече с теоретичната област на познанието за
фините светове, докато окултизмът – с непосредствената
практика за овладяването на тези светове.
Постепенно езотеричните знания и постулати от
състоянието на известни единствено на посветените
преминавали към статута на екзотерични1, достъпни за
широк кръг от хора. Този процес протичаше много по-
интензивно в последно време, протича и сега, защото
човечеството еволюира постоянно, не стои на едно място, и
съзнанието на хората се разширява, като количеството
информация, което то притежава, нараства постепенно,
стъпка по-стъпка.
Езотеричните знания са заели значително място и в
изкуството. В частност, в литературата се е сформирало
цяло едно направление, което условно можем да наречем
„езотеричен или окултен романтизъм”.
Известният съвременен езотерик Сергей Ключников
пише: „На Запад към представителите на окултното
романтично направление можем да отнесем Булвър-Литън,
Густав Майринк с неговите романи Голем и Валпургиева
нощ, Ричард Бах със знаменитата му Чайката Джонатан
Ливингстън и Илюзии, а също така в известна степен
Съмърсет Моъм (романа Маг) и Херман Хесе (Степният
вълк и Игра на стъклени перли). В същата редица е и
Карлос Кастанеда, авторът на загадъчните текстове за Дон
Хуан и учението на индианците яки. В Русия този жанр е
представен от писатели като Всеволод Соловьов
(известната му серия исторически романи), Вера
Крижановска-Рочестър (романи за магове), Валерий
Брюсов (романа Огненият ангел), Конкордия Антарова
(романа Два живота)” [12, с. 4].
В известно отношение към същото направление спадат
и някои произведения на украинския писател от
планетарен мащаб Олес Бердник (повестта Чаша с
Амрита, романът Вогнесмих и др.), Урсула Льогуин
(тетралогията Землемория), ненадминатия Джон Толкин
(трилогията Властелинът на пръстените, Силмарилион,
приказката Ковачът от Биг Утън и др.) и някои други
представители на стила фентъзи.
Целта на тази статия е да се опитаме да разкрием някои
аспекти на езотеричното значение на поезията, на нейното
първоначално предназначение. Алла Андреева, съпругата
на изтъкнатия руски поет-духовидец на ХХ век Даниил
Андреев1, пише за него: „поет в древното значение на тази
дума” – това е „мисъл, слово, чувство, музика”, слети „в
едно-единствено явление. Именно такова явление древните
са наричали поет” [1, с. 20].
Поетите са били посветени в прекия смисъл на думата.
Неслучайно самата дума поет в старогръцкия език е имала
значението „творец, създател” и е свързана с глагола пойео
/правя, творя, осъществявам, въздигам, съставям,
съзиждам/. Както пише Едуар Шюре, „древната поезия не е
нищо друго, освен алегоричен език. [...] Тайните на
природата и най-възвишените нравствени идеи са се
криели под нейната сянка. Древната поезия е била
наричана език на боговете не само метафорично; тайният
и магичен смисъл, който е съставлявал нейната сила и
очарование, се е съдържал в самото й име” [18, с. 179].
По-нататък Едуар Шюре забеляза: „Poiesis произлиза
от от финикийското phohe (уста, глас, език) и от ish
(Висше Същество, в преносен смисъл: Бог). Етруското Aes
или Aesar, галското Aes, скандинавското Ase, коптското
Os (Господ), египетското Osiris произлизат все от същия
корен” [18, с. 179].
Мисленето на предците се е различавало от нашето по
мистичността на светоусещането, а древните езици са били
много по-магични от съвременните, преминали през
„месомелачката” на материализма и откровения атеизъм.
Между мисълта, идеята и нейната реализация1,
въплъщение, осъществяване2 не е имало такива, както в
наше време, енергийни прегради, обусловени от духовното
ни невежество и от наличието на фини същности с
демонична природа, на които хората сами предават властта
върху своята душа и дух.
И затова, за да разберем по-добре езотеричното
значение на поезията, в известна степен ще разкрием
сакралния смисъл на езика, на словото в неговото широко
разбиране – словото като многоаспектно космично
явление, призвано да способства за превръщането на
човека в сътворец на Духовните Йерарси, за завръщането
му в светлите духовни измерения, в Дома на Отца.
„В начало беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог
беше Словото. То беше в начало у Бога. Всичко чрез Него
стана, и без Него не стана нито едно от онова, което е
станало. В Него имаше живот, и животът беше светлината
на човеците” [Иоан 1:1-4]. Между Словото и Бог
неслучайно тук е поставен знак на равенство. При превода
на Библията от старогръцки език на църковнославянски
(по-точно на старобългарски) лексемата слово е заменила
гръцката лексема логос, която е имала значението „слово;
понятие, учение; език; отношение; мисъл, ум”.
Хераклит е определял с думата логос също и общата
закономерност, а идеалистичната философия – „духовното
праначало; мировия ум; абсолютната идея; откровението;
образа Божи; основната същност на целия свят; външния
израз на вечно скритата причина”. В езотериката логосът –
това е още и проявеното божество на нацията или народа
[7, с. 255], а така също Демиургът, който сътворява от себе
си.

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Духа и Душата. Bookmark the permalink.

Comments are closed.