Словото-проклятие 2 (Към сиянието на истината през глъбините на словото)

Към сиянието на истината през глъбините на словото е книга на Андрий и Ольга Будугай. Представлява сборник от статии с лингво-езотерични изследвания и е най-задълбоченото разглеждане на Духовните корени на българския език.

Истинският гений не се стреми към изкуствено
отделяне от другите хора, а е принуден да бъде такъв
поради възложените му задачи. Според древногръцката
митология геният е воден от музите, които го даряват с
вдъхновение и поддържат канала му за връзка с по-
висшите светове, пропускащ оттам свежия и чист въздух
на новите идеи. Даниил Андреев в Розата на Света
посочва, че музите са даймоните, които – поради
аберациите на неразвитото човешко съзнание – са станали
демони, давайки им наименованието, в екзотеричното
християнство.
Даймоните1 са съвсем реално съществуващи
представители на паралелен с нас друг човешки свят2,
където Мисията на Иисус Христос не е била прекъсната
поради по-голямата светлина в съзнанието на даймоните.
Благодарение на това човечеството на даймоните е отишло
много по-напред в своя еволюционен път и – доколкото е
възможно – ни оказва помощ чрез гениите. Именно
благодарение на връзката си с по-висшия свят геният
опазва своя ум дори при принудителна3 изолация от
останалите хора. Точно за него са напълно приложими
думите на Иисус Христос, че на имащия ще се добави, а от
нямащия ще се отнеме.
И ако пак се обърнем към света на животните, ще
установим, че и те си имат своите своеобразни гении,
можещи да издържат изолацията от другите животни, но
само тогава, когато съответният гений е бил
продължително време водач на стадото или глутницата.
Именно чрез него са били предавани инспирациите на
груповия дух, ръководещ развитието на вида, на духа, с
когото този единак продължава да поддържа контакт и
благодарение на тази своя връзка с него напредва много
по-бързо в еволюцията си, отколкото останалите
представители на стадото (съответния вид животни), чиито
ментални тела са още слабо развити и в които още не се е
появило индивидуализираното съзнание. По-бързо се
развива съзнанието и в домашните животни – поради
принудителното им общуване с човека: те също до
известна степен се откъсват от егрегора на своя вид.
Да си спомним едно понятие – проклятие на цял род, –
което може да се чуе от устата на различни екстрасенси и
лечители по методите на нетрадиционната медицина.
Навярно едно от известните проклятия от този тип е
наложеното от великия майстор Жак дьо Моле, глава на
Ордена на Тамплиерите-храмовници, почти всички
членове на който са били арестувани през 1307 година след
сговор между краля на Франция Филип IV и Римския папа
Бонифаций VIII.
Както пише Нина Рудникова в книгата Слънчевият
Път. Арканите на Таро, против ордена бил инспириран
гигантски процес, чийто изход бил предрешен. Цялото
имущество на ордена било конфискувано и поделено
между папата и краля и то така, че войната между двете
институции за наследството на Тамплиерите се проточила
много дълго.
Тамплиерският орден бил разтурен и всички негови
членове били арестувани и изгорени на клада. Последен
бил изгорен великият майстор Жак дьо Моле. Качвайки се
на кладата, той призовал Божието правосъдие да накаже
папата и краля, предупреждавайки ги, че след 40 дена1 ще
се яви пред Господа заедно с папата, а след година – с
краля. Неговите пророчества се сбъднали. При това ще
отбележим, че кралският род бил прокълнат от великия
майстор чак до 13-то коляно (!) и действието на това
проклятие върху представителите на рода е описано от
Морис Дрюон в романите от известната му поредица
Прокълнатите крале (1955-77).
Ние няма да правим опит да разберем доколко са
справедливи или не проклятията на цял род, но ако те
действително са били наложени някога и човек е попаднал
в такъв прокълнат род, той не трябва да пада духом до
такава степен, че напълно да се откаже от индивидуална
инициатива и някакво творчество. Не заслужава да
роптаеш против съдбата и да обвиняваш богинята Фортуна
за нейната несправедливост: ние не помним миналите си
животи и греховете, които сме извършили тогава.
Напълно е възможно прокълнатият род да е род, в
който се въплъщават хора с подобни тежки грехове, които
трябва заедно да изкупят и – прозирайки и осъзнавайки
причините за предишните си простъпки – да изчистят
съзнанието си от тях. Човекът, попаднал в подобно
положение, е най-разумно да се въоръжи с търпение, с
огромно титанично търпение, и не да роптае, а мъжествено
да понася всичко, което ще го сполети. Мракът изисква от
попадналия в лапите му човек само безволие и пълно
подчинение. Единственото спасение за него тогава е
Господ-Бог с безграничната Му милост и творчество в
Неговото Име: да си спомним думите на Иисус Христос, че
Той иска не жертви, а милост, и че Господ-Бог сътворява
всичко ново.
Проклятието на цял род може да бъде отслабено с
помощ свише, от световете на Силите на Провидението,
само от този, който е тръгнал по пътя на покаянието. Човек
не ще успее да се изтръгне от косматите лапи на нечистите
сили дотогава, докато в съзнанието му не бъдат осветени
при прозрение онези тъмни кътчета на душата, в които са
се населили и се крият „враговете на човешкия род”, които,
впрочем, са го и подтикнали някога да извърши онзи грях,
който той сега е длъжен за изкупи. Само истинското
покаяние прогонва от човешката душа, по-точно „оставя
зад себе си”, духа на Каин и стоящите зад него нечисти
същности.
За да се намали силата на проклятието, може да
помогне и човек, който е натрупал необходимия за това
духовен опит и доброволно приеме подобна жертва. Това в
определена степен може да ни напомни ситуацията със
саможертвата на всекиго, който заради любовта се подлага
на страдания, които стават част от подвига му, ако се заеме
да освободи любимия човек, попаднал под магийно
заклинание. Ще приведем пример от живота на изтъкнатия
руски поет Пьотр Павлович Ершов (1815-1869), автор на
приказката Конек-Горбунок.
Бъдещият писател и поет се родил в семейство, чиито
девет деца били починали едно след друго в ранна възраст.
Когато майката била бременна с Пьотр и се опасявала, че
същата участ ще постигне и него, родителите се обърнали
към по-сведущи хора и им разказали за сполетяващите ги
нещастия. Съветът, който получили, бил, че единственият
изход е да продадат детето на странник-калика. Това
означавало, че то ще остане да живее в семейството си, но
енергийно вече ще принадлежи не на него, а на странника1.
Трябва да се отбележи, че тези хора калики в Русия (от
народния епос) са били не просто скитници, а високо
издигнати духовно странници.
Този калика, който се е съгласил да изкупи детето от
такова семейство, всъщност е поел върху себе си част от
греховете на този род. Точно така е оцелял Пьотр Ершов,
когото Александър Пушкин е оценил като талантлив автор
на приказки, след като прочел приказката му „Конек-
Горбунок”, станала по-късно прочута. И ако Пьотр не се
бил поддал на изкушенията чрез хора, съветващи го да
изпробва силите си в други литературни жанрове, които,
светът може би щеше да има още не една и две вдъхновени
гениални приказки.
Много съществена и голяма била разликата между
проклятието, налагано като необходима мярка за изолиране
от племето на престъпник1, и проклятието, което човек
самоволно изричал само защото жертвата не му се била
харесала с нещо. Иска ни се да отбележим, че между
проклинащия и прокълнатия се образува кармична връзка
независимо от това, дали самото проклятие е справедливо,
или не: последиците от изреченото проклятие авторът му
ще усеща най-малко до края на срока за действие на
проклятието – но в по-лека форма (смекчено, ако е
основателно) или в по-тежка форма (ако не е основателно).
А от гледна точка на християнството, където даже е
нежелателно да се полага клетва, не трябва в никакъв
случай да се допуска проклинането на абсолютно никого.

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Духа и Душата. Bookmark the permalink.

Comments are closed.